Р Е Ш Е Н И Е
№ 247
гр. Разград, 19.08.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публичното съдебно
заседание на 24.07.2014г., в състав:
председател: Атанас Христов
при секретаря Г.А.,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 620 по описа за 2014 г., за да се произнесе, съобрази следното:
-
сумата от 160.00 лв. /сто и шестдесет лева/, представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 20 дни за 2012г., ведно със
законната лихва, считано от депозирането на исковата молба - 14.04.2014г. до окончателното
изплащане на сумата, на осн. чл. 224, ал.1 КТ и чл. 86 във вр. с чл. 84, ал.2
ЗЗД ,
-
сумата от 160.00 лв. /сто и шестдесет лева/, представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 20 дни за 2013г., ведно със законната
лихва, считано от депозирането на исковата молба - 14.04.2014г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.
224, ал.1 КТ и чл. 86 във вр. с чл. 84, ал.2 ЗЗД ,
-
сумата от 360.00 лв. /триста и шестдесет лева/, неизплатено
обезщетение за отпуск поради бременност и раждане от 45 дни преди раждането,
ведно със законната лихва, считано от депозирането на исковата молба - 14.04.2014г. до окончателното
изплащане на сумата, на осн. чл. 163,
ал.1 КТ и чл. 86 във вр. с чл. 84, ал.2 ЗЗД. Относно този иск, производството по делото е прекратено с
Определение № 1870 от 09.07.2014г., влязло в сила на 19.07.2014г.
Ищецът сочи, че между него и ответника като
правоприемник на ЕТ „Сипрона – С.Г.”, е било налице валидно трудово
правоотношение, от 20.01.2010г. въз основа на сключен трудов договор № ***г.
Ищецът работил на длъжност „продавач - консултант” в обект на ответника в гр. Р., ул. В. А. № ***, с основно
трудово възнаграждение от 240 лв. месечно. Със заповед № *** от 19.01.2014г.
трудовото правоотношение между страните било прекратено на осн. чл. 325, ал.1,
т.1 КТ. Твърди, че работодателят му не
му изплатил обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск в размер на по
20 дни за 2012г. и 2013г., поради което претендира горецитираните суми. В съдебно заседание, при редовност в
призоваването, ищецът не се явява и не изпраща представител.
Ответникът депозира отговор на ИМ. Намира, че исковете
за изплащане на неползван платен годишен отпуск за 2012 и 2013г. са допустими,
но неоснователни тъй като ищецът е използвал изцяло полагаемия му се отпуск за
претендирания период. В съдебно заседание, ответникът чрез пълномощника си
адвокат M.M. от АК – Р., поддържа
отговора на исковата молба и излага допълнителни съображения. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата
молба фактически обстоятелства и формулираните петитуми, квалифицира правно
предявените искове по чл.224, ал.1 КТ във вр. с чл. 86 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от събрания
доказателствен материал, че между ищеца и ответника като правоприемник на ЕТ
„Сипрона – С.Г.”, е било налице валидно трудово правоотношение, от 20.01.2010г.
въз основа на сключен трудов договор № ***г. Ищецът работил на длъжност
„продавач - консултант” в обект на ответника в гр. Р., ул. B.A.. № ***, с основно трудово възнаграждение от 240 лв. месечно.
Със заповед № *** от 19.01.2014г. трудовото правоотношение между страните било
прекратено на осн. чл. 325, ал.1, т.1 КТ.
Единственият спор по делото, е дали ищецът е използвал
изцяло полагаемия му се платен годишен отпуск за 2012 и 2013г.
Видно от т.8 от трудовия договор между страните № 7 от
15.11.2010г., е че ищецът има право на 20 работни дни основен платен годишен
отпуск. Допълнителен платен годишен отпуск ще бъде договарян между страните
всяка година през м. април след предложение, направено от прекия ръководител.
Видно от представените от ответника и неоспорени от
ищеца Заявление от 29.06.2011г. /л. 22 от
приложеното копие на трудово досие/ и заповед № ***г. /л.23/ е, че ищецът е
поискал, а ответника му е разрешил ползването на 21 дни платен годишен отпуск
за 2012г.
Видно от представените от ответника и неоспорени от
ищеца Заявление от 29.07.2011г. /л. 24 от
приложеното копие на трудово досие/ и заповед № ***г. /л.25/ е, че ищецът е поискал, а ответника му е
разрешил ползването на 22 дни платен годишен отпуск за 2013г.
Ищецът не представя доказателства, че освен уговорения
в трудовия договор отпуск от 20 дни, страните са уговорили допълнителен такъв,
за да се приеме, че освен горецитирания отпуск който му е разрешен за ползване,
му се полага и друг допълнителен платен годишен отпуск.
Видно от неоспорените от ищеца ведомости за заплати е
че за периодите посочени в горецитираните заповеди за ползване на отпуск - м. юли и м. август 2011г., в графа
отработени дни са отразени числа нула.
Видно и от неоспореното от страните заключение на
съдебно икономическата експертиза е че претендирания от ищеца отпуск е изцяло
използван.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прави следните правни изводи:
Безспорно се установява, че страните са били обвързани
от трудово правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ,
работникът, който не е използвал полагащия му се платен годишен отпуск, при
прекратяване на трудовото правоотношение има право на парично обезщетение. В
тежест на ответника е да установи ползването на отпуска, респективно плащането
на обезщетение за неизползването му.
Ищецът не оспори представените от страна на ответника
доказателства, че полагащия му се платен годишен отпуск 2012г. и 2013г. му е
бил разрешен и използван изцяло.
Ето защо, съдът намира, че полагаемия на ищеца платен
годишен отпуск за 2012 и 2013г. е бил използван изцяло преди прекратяване на
трудовото правоотношение между страните. Поради това, при прекратяване на
трудовото правоотношение между страните, на ищеца не се дължи обезщетение за
неизползван платен отпуск за 2012 и 2013г., на осн. чл. 224, ал.1 КТ.
Поради това исковете следва да се отхвърлят изцяло,
като неоснователни и недоказани.
По
разноските.
С оглед изхода от спора, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата от 120 лв. представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Мотивиран така, съдът,
Р Е Ш И
-
сумата от 160.00 лв. /сто и шестдесет лева/, представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 20 дни за 2012г., ведно със
законната лихва, считано от депозирането на исковата молба - 14.04.2014г. до окончателното
изплащане на сумата, на осн. чл. 224, ал.1 КТ и чл. 86 във вр. с чл. 84, ал.2
ЗЗД ,
-
сумата от 160.00 лв. /сто и шестдесет лева/, представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 20 дни за 2013г., ведно със
законната лихва, считано от депозирането на исковата молба - 14.04.2014г. до окончателното
изплащане на сумата, на осн. чл. 224, ал.1 КТ и чл. 86 във вр. с чл. 84, ал.2
ЗЗД,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ
и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р., ул. C. K. № ***, да ЗАПЛАТИ на "СИПРОНА-ПС" ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Р., ПК ***, ул. Л. К. No ***, ет. ***, ап. ***, представлявано от управителите му С. И. Г. и П. В. Г. – заедно и поотделно, сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78,
ал.3 ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: