Р Е Ш Е Н И Е
№ 244 19.08.2014 г. гр.
Разград
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на 24.07.2014 г., в състав:
районен съдия: Атанас Христов
Секретар: Ж.Р.
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
943 по описа на Разградски
районен съд за 2014 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на искова молба, подадена от И.Д.И., ЕГН **********,***, чрез
пълномощника му адвокат М.Н.П. *** против „Топлофикация – Разград” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Р., индустриална зона, ул. Ч., представлявано управителя
от М. Н. К., ЕГН **********. С нея са предявени отрицателни установителни
искове, с правно основание чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 439, ал.2 ГПК.
Ищецът моли да бъде прието за
установено спрямо ответника, че ищецът не дължи на ответника, поради изтекла
погасителна давност :
- сумата 305.64 лева /триста и пет лева
и шестдесет и четири стотинки/ - главница, представляваща стойността на
ползваната, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.06.2004. – 31.01.2006г.,
- сумата 22.62 лева /двадесет и два лева и
шестдесет и две стотинки/ - обезщетение за забава върху горецитираната
главница,
- сумата 6.57 лева / шест лева и
петдесет и седем стотинки/ - разноски по производството,
като
трите горецитирани суми са по издаден изпълнителен лист от 10.03.2006г.,
издаден въз основа на Определение № ***г. по ч.
гр.д. № ***г. по описа
на районен съд – Разград,
-
сумата 300.85
лева /триста лева и осемдесет и пет стотинки/ - законна лихва върху
горецитираната главницата, за периода 27.02.2006г. – 09.05.2014г.
Ищецът сочи, че прави възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на процесните суми, поради което счита
че не ги дължи. Излага подробни съображения. В съдебно заседание, ищецът чрез
пълномощника си пълномощника му адвокат М.Н.П. *** поддържа исковите претенции.
Депозира подробна писмена защита.
Ответникът не депозира
отговор на исковата молба. В съдебно заседание, при редовност в призоваването,
не изпраща представител и не депозира становище.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства – поотделно и тяхната съвкупност и като взе предвид становищата
на страните, намира за установено следното:
От приложените към изпълнителните дела копия от
изпълнителен лист се установява, че по молба за издаване на изпълнителен лист
на несъдебно изпълнително основание – чл. 237 ГПК /отм./ срещу ответника е било образувано ч.гр.д. № *** г. по описа
на Районен съд - Р. В полза на ответника
е бил издаден изпълнителен лист от 10.03.2006г. Ищецът е бил осъден да заплати
на ответника сумата 305.64 лева, ведно
със законната лихва, считано от 27.02.2006 год. до окончателното плащане
представляваща неплатена топлинна енергия за периода 01.06.2004г.– 31.01.2006г.; сумата 22.62 лева, обезщетение за
забава, както и сумата 6.57 лв. за разноски по производството.
Въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба
на взискателя от 19.04.2006 год., е било
образувано изп. дело № *** по описа на
ДСИ за 2006 год. при Районен съд – Р. В молбата ответника посочил : „Моля на основание чл. 323 от ГПК да
образувате изпълнително дело срещу длъжника и съгласно чл. 325 от ГПК изпратите
на същия призовка за доброволно изпълнение. И ако в дадения от Вас
седемдневен срок същия не изплати дължимите се от него суми да пристъпите към
принудително събиране на вземането, като ИЗВЪРШИТЕ СПРАВКА В ТДД – Р. относно
декларирани недвижимо имущество и моторни превозни средства на имчето на
длъжника. Моля ви също да ИЗВЪРШИТЕ СПРАВКА ОТНОСНО НАЛИЧИЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКА
ЗЕМЯ, собственост на длъжника и в зависимост от резултата на праверката да ПРИСТЪПИТЕ
КЪМ ВЪЗБРАНА на декларираното недвижимо имущество, включително и земеделска
земя и ИЗНАСЯНАТЕ МУ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН ИЛИ ОПИС на МПС и ИЗНАСЯНЕТО му на публична
продан.”
ДСИ връчил на длъжника, настоящ ищец, призовка за
доброволно изпълнение на 11.07.2006 год., но длъжника не заплатил никакви суми.
Освен
връчването на тази покана, ДСИ в продължение на повече от 6 години не извършил абсолютно никакви други действия,
въпреки изрично поисканите от ответника изпълнителни действия, още в
молбата за образуване на изпълнително производство.
С постановление на ДСИ от 19.09.2013 год., влязло в
сила на 28.10.2013г., изпълнителното производство е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
След като молбата на взискателя за връщане на
изпълнителния лист е била удовлетворена, въз основа на него е било заведено
ново изпълнително дело - № *** г. по описа
на ЧСИ – Д.Д., рег. № ***, с район на действие ОС Р., образувано въз основа на молба на ответника от 23.04.2014 год.
На 13.05.2014 г. на ищеца
била връчена покана за доброволно изпълнение по новото изпълнително дело, с
която освен горецитираните суми визирани в изпълнителния лист, ищецът бил поканен
да заплати и сумата от 300.85 лв. представляваща законна лихва върху главницата
за периода 27.02.2006г. – 09.05.2014г.
Горната фактическа обстановка е безспорна. Основния
въпрос по делото е дали вземането по горецитирания изпълнителен лист е погасено
по давност.
Съгласно, чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка.
Действително, от подаването
на молбата за образуване на изпълнително дело на 19.04.2006г. до 19.09.2013 год., когато е издадено постановлението за
прекратяване, са изминали много повече от 2 години.
Възприето е от съдебната
практика /постановените в производство по чл. 290 ГПК Решение № 31 от 9.09.2010
г. на ВКС по т. д. № 400/2009 г., II т.
о., ТК, Решение № 223 от 12.07.2011 г. на
ВКС по т. д. № 124/2010 г., II т. о., ТК и Тълкувателно решение № 47 от
1.IV.1965 г. по гр. д. № 23/65 г., ОСГК/, че преклузивния срок по чл.
433, ал.1, т. 8 от ГПК, започва да тече от последното предприето
изпълнително действие на съдебният изпълнител. Няма съмнение, че същият не би могъл да започне да тече, след като е
налице неизпълнение на изрично поискано от взискателя изпълнително действие, за
което няма постановен изричен отказ за извършване от съдебния изпълнител.
В този случай взискателят не би могъл да бъде санкциониран съобразно идеята на
закона за проявена незаинтересованост или бездействие по образуваното
изпълнително дело, тъй като същият е бил в очакване за изпълнение от съдебният
изпълнител на едно поискано от него изпълнително действие, за което не му е
било отказано по установения от закона процесуален ред. След като срока по чл.
433, ал.1, т. 8 ГПК, не е започнал да тече, то същият не е изтекъл и не са
били налице основанията на закона за прекратяване на изпълнителното
производство на това основание. Такава е и константната съдебна практика – вж. окончателните Определение от 28.11.2011 г. на ОС - Благоевград по в. гр. д. №
1125/2011 г. и Определение от 20.01.2012 г. на ОС - Благоевград по в. гр. д. №
1186/2012 г.
По изпълнителното дело липсват доказателства ДСИ да е
уведомил взискателя за необходимостта от внасяне на разноски за изпълнението за
поисканите изпълнителни действия /вж.
Решение № 570 от 28.10.2010 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 766/2010 г. Решение от 12.08.2010 г. на ОС - Благоевград по в. гр. д. № 635/2010 г., Решение от 23.08.2013 г. на ОС - Видин по в. гр. д. № 356/2013 г./.
Както е прието и в постановеното в производство по чл. 290 ГПК Решение № 523 от
19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1496/2010 г., IV г. о., ГК, : „законът
дава възможност за авансово събиране на таксите, но също така и те да бъдат
събирани в впоследствие. Последният начин на събиране на таксите не е във вреда
нито на взискателя, нито на длъжника, още повече, че при приключване на
изпълнителното производство те са в тежест на длъжника - аргумент от чл.
79, ал. 1 ГПК.”
Ето защо, съдът приема, че до влизането в сила на 28.10.2013г. на
постановлението за прекратяване изпълнителното производство по изп.д№ *** г. на СИС при РРС, изпълнителното производството не е
било прекратено ex lege, на осн.
чл. 433, ал.1, т.8 ГПК /законосъобразността
на постановлението за прекратяване, предвид влизането му в сила поради
необжалване, не следва да се обсъжда в настоящото производство/.
Така след като давността за процесното вземане е била
прекъсната, на осн. чл. 116, б. „в” ЗЗД,
на 19.04.2006г. с молбата въз основа на която е било образувано изп.д. №
*** г. на СИС при РРС, давността е започнала отново да
тече след прекратяването на изпълнителното производство от дата 28.10.2013г.
Тригодишната погасителна давност по чл.111 б. „в” ЗЗД,
във вр. с чл. 117, ал.1ЗЗД, обаче отново не е била изтекла към 23.04.2014г.,
когато е била отново прекъсната, на осн. чл. 116, б. „в” ЗЗД, от подадената
молбата, въз основа на която е образувано изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ – Д.Д..
Тъй като погасителната давност относно процесните
вземания не е изтекла, то и исковите претенции следва да се отхвърлят,
като неоснователни.
Ето защо, съдът,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове, с правно основание чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 439,
ал.2 ГПК, от И.Д.И., ЕГН **********,***,
против „Топлофикация – Разград” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Р.,
индустриална зона, ул. Ч., представлявано управителя от М. Н. К., ЕГН **********, за приемане на установено в отношенията
между страните , че И.Д.И., ЕГН **********
не дължи на „Топлофикация –
Разград” ЕАД, ЕИК ***, поради
изтекла погасителна давност, :
- сумата 305.64 лева /триста и пет лева
и шестдесет и четири стотинки/ - главница, представляваща стойността на
ползваната, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.06.2004. – 31.01.2006г.,
- сумата 22.62 лева /двадесет и два
лева и шестдесет и две стотинки/ - обезщетение за забава върху горецитираната
главница,
- сумата 6.57 лева /шест лева и
петдесет и седем стотинки/ - разноски по производството,
като трите горецитирани суми са по издаден
изпълнителен лист от 10.03.2006г., издаден въз основа на Определение № 256 от
06.03.2006г. по ч. гр.д. № *** г.
по описа на районен съд – Разград,
-
сумата 300.85
лева /триста лева и осемдесет и пет стотинки/ - законна лихва върху
горецитираната главницата, за периода 27.02.2006г. – 09.05.2014г.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Препис от решението да се връчи на
страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Разградския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: