Р Е Ш Е Н И Е

№ 145 12.08.2014 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

На единадесети юли две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.А.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 145 по описа за 2014 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от ЕТ “Т. Б. – К. К” против наказателно постановление № 03590/06.01.2014 г. на Председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, с което за нарушение на чл.3б от Закона за стоковите борси и тържищата, на основание чл. 65 ал.2 от ЗСБТ на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Въззиваемата страна, счита жалбата за недопустима. Алтернативно поддържа становище че същата е неоснователна, поради което моли наказателното постановление като законосъобразно да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна, следното:

На 09.10.2013 г. от контролните органи по Закон за стоковите борси и тържищата, била извършена проверка на обект стопанисван от жалбоподателя, находящ се в гр. Разград, ул. “Конверсия” № 8. Проверяващите приели, че в обекта се извършват търговски сделки на едро с различни храни /пакетирани захарни изделия, пакетирани варива, консерви, безалкохолни напитки/ в транспортни опаковки, без мястото да е регистрирано, като стоково тържище, пазар на производителите, или вписан самостоятелен обект по смисъла на ЗСБТ. До този извод актосъставителят – св. Н. стигнал въз основа на обстоятелството, че в проверявания обект имало складирани стоки от посочения по – горе вид и въз основа на съдържанието на приложените, към административнонаказателната преписка, приети като писмени доказателства по делото фактури № № 1000129528/09.10.13 г.; 1000129470/08.10.13 г. ; 1000129530/09.10.13 г. и удостоверение за регистрация № 0258/19.08.2013 г. на БАБХ, ОД БХ гр. Разград на обекта, като такъв за търговия на едро с храни. Според свидетеля по време на проверката в склада се товарели стоки в транспортни опаковки, фактурите били издадени в самия офис, находящ се вътре в същата сграда и те следвало да придружат стоките до техния получател. Ето защо и тъй като склада, не бил регистриран, като като стоково тържище, пазар на производителите, или вписан самостоятелен обект по смисъла на ЗСБТ, свидетелят приел, че е осъществено нарушение на чл.3б от ЗСБТ, за което съставил и АУАН с бл. № 0003590/09.10.2013 г, който бил предявен и подписан от упълномошен представител на жалбоподателя, без възражения касаещи съставомерността на нарушението. Въз основа на акта, на 06.01.2014 г., било издадено и атакуваното НП, в което е дадено описание на нарушението идентично с това дадено му в акта, същото е квалифицирано, като такова по чл. 3б от ЗСБТ и отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 65 ал.2 от ЗСБТ с налагане на административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500,00 лв.

Показанията на св. А., установяват, че продажбите от склада се осъществяват единствено чрез разнос до клиента – купувач, по предварителна негова заявка.

Приетите, като писмени доказателства по делото приложени към административнонаказателната преписка фактури с № № 1000129528/09.10.13 г.; 1000129470/08.10.13 г. ; 1000129530/09.10.13 г., касаят сключени между жалбоподателя в качеството му на продавач и трима различни купувачи по техни заявки, договори за продажба с предмет различни видове пакетирани захарни изделия, варива, консерви, чието количество е посочено съответно в кутии, кашони, стекове.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима. Несъстоятелни се явяват изтъкнатите от представителят на административнонаказващия орган аргументи за недопустимост на жалбата.

Съгласно разпоредбата на 59 ал.2 от ЗАНН, наказателните постановления подлежат на обжалване в седемдневен срок от връчването им. Видно от приложената към административнонаказателната преписка обратна разписка /известие за доставяне – л.19 от делото/, датата на която процесното наказателно постановление е било връчена на адреса на управление на жалбоподателя е 20.01.2014 г. Видно от изисканата от съда справка от «БП» АД, ОПС Разград, препоръчана кореспондентска справка R РS 7200 00АVOJ 2, приложена като част от административнонаказателната преписка от ДКСБТ, в която се е намирала настоящата жалба, е подадена в пощенска станция Разград на 27.01.2014 г. Съгласно чл. 84 от ЗАНН: "Доколкото в този закон няма особени правила за .. изчисляване на срокове ..., се прилагат разпоредбите на НПК". Тази препращаща норма определя начинът, по който следва да се изчисли срока за подаване на жалбата, който е визиран в чл. 183 ал.2 от НПК. Според последно посочената разпоредба срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден. В настоящият случай НП е връчено на 20.01.2014 г., като срокът за обжалване е започнал да тече от 21.01.2014 г. и е изтекъл на 27.01.2014 г., на който ден е депозирана жалбота срещу процесното НП. Без значение се явява обстоятелството, на коя дата жалбата е достигнала до своя адресат, тъй като според чл. 184 от НПК, срокът се счита спазен, ако до изтичането му жалбата е постъпила в пощата. Ето защо и настоящата жалба срещу процесното НП се явява допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени в закона, атакуваното НП се явява законосъобразно от формална страна.

Що се отнася до това, осъществено ли е от жалбоподателя санкционираното нарушение, съдът намира следното:

В жалбата си, търговецът поддържа становище, че осъществяваната от него търговия в проверявания обект, представлявала «разносна» такава, която е изключена от приложното поле на чл.3б от Закона. В съдържанието на атакуваното НП, като описание на съставомерните за деянието на жалбоподателя факти е посочено, че в проверявания обект се извършват търговски сделки на едро с различни храни /пакетирани захарни изделия, пакетирани варива, консерви, безалкохолни напитки/ в транспортни опаковки, без мястото да е регистрирано, като стоково тържище, пазар на производителите, или вписан самостоятелен обект по смисъла на ЗСБТ. За виновно нарушена от административнонаказващият орган е посочена разпоредбата на чл.3б от ЗСБТ, която забранява извършването на търговски сделки на едро с налични храни и цветя на места, различни от тези по чл. 3, ал. 1, чл. 3а, ал. 1 и чл. 3в от Закона. Последните три разпоредби пък, определят съдържанието на понятията «стоково тържище», «пазар на производители» и «самостоятелен обект», които места се различават помежду си, съобразно определени специфики на осъществяваната на всяко едно от местата търговия на едро. Именно последното обстоятелство – вида на осъществяваната търговия е общото за трите места, като същевременно, те се отличават по други белези, непозволяващи характеризирането на едно и също място едновременно, като «стоково тържище», «пазар на производители» и «самостоятелен обект». Легалната дефиниция на «търговска сделка на едро», е дадена в пар.2 т.10 от ДР на ЗСБТ и според нея това е продажба на количество не по-малко от единичната транспортна опаковка, когато стоката е опакована, или на количество, определено с правилника за организацията, дейността и охраната на съответното тържище или пазар на производителите, когато стоката не е опакована. Легалната дефиниция на «разносна търговия» пък, е дадена в пар.1 т.1 от ДР на Наредба № Н – 18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, и според същата този вид търговия е продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка; за разносна търговия се счита и продажбата на вестници и списания за обекти, специализирани само за вестници и списания. При съпоставянето на двете разпоредби, се стига до извода, че разносната търговия не е изключена от категорията търговия на едро. Определящо за дефиницията на търговската сделка като такава «на едро» е количеството на стоката предмет на продажба, докато за разносната търговия е мястото на постигане на съгласието между страните и мястото на изпълнението на задължението на продавача да предаде стоката. Освен това, ако самият законодател считаше, че определящ за продажбите попадащи в неговото обхватно поле се явяват последно посочените критерии, той би включил понятието «разносна търговия», сред нормите на Закон за стоковите борси и тържищата – нещо, което не е сторил. Ето защо, съдът намира че определянето на дадена търговия, като разносна такава, не изключва нейното нейното квалифициране априори, като осъществявана, чрез търговски сделки на едро. Че сделките, за които са издадени и проверените от контролните органи фактури са търговски сделки на едро пък, е обстоятелство, което не се оспорва от самия жалбоподател и което се налага от съдържанието на посочените писмени доказателства – във всяка от тях са посочени количества продадени стоки в транспортни опаковки /кутия, кашон, стек/. Безспорно е и, че предмет на сделките са били налични в склада на жалбоподателя стоки. Самият склад е регистриран, като такъв за търговия на едро с храни, съгласно изискванията на Закон за храните. На практика посоченото налага извода, че самият склад отговаря на характеристиката дадена в чл. 3в от ЗСБТ, според която «самостоятелен обект» е място, което е обособено като склад за търговия на едро с налични храни и цветя, различно от това по чл. 3 и 3а, където търговията с храни се извършва от името и за сметка на лице, регистрирано по чл. 12 от Закон за храните. Безспорно се явява и обстоятелството обаче, че проверявания обект не е бил регистриран, нито като «стоково тържище», нито като «пазар на производители», нито като «самостоятелен обект» по смисъла на ЗСБТ. Ето защо, следва да се приеме, че осъществяваната от жалбоподателя и установена от контролните органи търговия на едро в него, осъществява признаците на санкционираното от административнонаказващият орган нарушение на чл.3б от ЗСБТ. И тъй като размерът на наложената с атакуваното НП имуществена санкция е на минимума определен в приложимата санкционна разпоредба на чл. 65 ал.2 от Закона, то липсват и основания за изменяване на постановлението в посочения смисъл.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.2 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 03590/06.01.2014 г. на Председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, с което за нарушение на чл.3б от Закона за стоковите борси и тържищата, на основание чл. 65 ал.2 от ЗСБТ на ЕТ “Т. Б. – К. К.” е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: