№ 314 15.08.2014г. град Разград
Разградският районен съд
на единадесети юли две хиляди и четиринадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: П.Т.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №240 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е
жалба от В.Н.И. *** срещу Наказателно постановление №*** от ***г., на Началник Сектор ПП –
Разград към ОД на МВР Разград, с което на жалбоподателя на основание чл.179,
ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.6
от ЗДвП за нарушение на чл. 44, ал.1 от същия закон е наложена глоба от
200 лв, на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.4 от ЗДвП за нарушение на чл. 5,
ал.1, т.1 от същия закон му е наложена глоба от 50 лв и на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на
чл.123, ал.1, т.3, б. «а» от същия закон му е наложена глоба от 100 лв и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. Счита, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени изцяло.
В съдебното
заседание повереникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
За
наказващия орган ОД на МВР гр.Разград не се явява представител.
За Разградска
районна прокуратура не се явява прадставител.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка
на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Като
подадена в срок от надлежна страна и срещу
акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява частично основателна.
С
обжалваното Наказателно постановление №*** от ***г., на Началник Сектор ПП –
Разград към ОД на МВР Разград на жалбоподателя В.Н.И. на основание чл.179,
ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.6
от ЗДвП за нарушение на чл. 44, ал.1 от същия закон е наложена глоба от
200 лв, на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.4 от ЗДвП за нарушение на чл. 5,
ал.1, т.1 от същия закон му е наложена глоба от 50 лв и на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на
чл.123, ал.1, т.3, б. «а» от същия закон му е наложена глоба от 100 лв и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. Същото наказателно
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение №***г. съставен от мл.
автоконтрольор към ОД на МВР Разград. В акта и НП се сочи, че ***г., около 12,45 часа, в гр. Р. по ул. Г.С. Р. пред механа «Б.» като водач на лек автомобил Р. К. с Рег. №***, заобикаля
спрял в дясната част на платното автомобил при което не оставя достатъчно
странично разстояние между своя и насрещно движещия се л.а. Р. Л. с рег. №*** вследствие
на което двата автомобила се сблъскали странично със страничните си огледала и
настъпило ПТП с материални щети по двата автомобила. След произшествието И. не
изпълнил задълженията си като участник в
ПТП да окаже съдействие за установяване на причинените вреди и напуснал
местопроизшествието. Прието е, че така са нарушени първо 44, ал.1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят при предприемане на
маневра не оставил достатъчно разстояние между своя и насрещно движещ се
автомобил. На второ място е прието, че е нарушен чл.5, ал.1, т.1 пр.1 от ЗДвП,
тъй като водачът с поведението си бил създал опасност за движението. На трето
място е прието, че е нарушен чл.123, ал.1, т.3, б. “а” от ЗДвП, тъй като е
прието, че жалбоподателят, не оказал съдействие за установяването на щетите от
ПТП.
Пред РРС е
разпитан като свидетел полицейския служител Д. А. /актосъставителя/. Същият
свидетел потвърждава, че действително се е стигнало до разглежданото ПТП и
жалбоподателят не бил на мястото на произшествието, когато се явил полицейският
екип, а се наложило да бъде извикан. Другата учстничка в произшествието – св.
М.Д. обаснила на полицейските служители, че двата автомобила ударили
страничните си огледала. След произшествието жалбоподателят само бил спрял,
събрал парчетата от огледалото си и продължил пътя си с автомобила си. В този
смисъл е и казаното от същата свидетелка пред съда. Сочи, че трябвало да мине
през тясна отсечка по пътя /стеснена от спрял автомобил/, при което се налагало
жалбоподателят да я изчака. Последният обаче не го направил и заобикаляйки
спрял вдясно автомобил ударил автомобила на свидетелката – ударили се
страничните им огледала. Съдът намира, че тези обстоятелства се установяват по
несъмнен начин. Действително жалбоподателят не е направил необходимото за да
осигури необходимото пространство при разминаване. Това актосъставителят
установил въз основа на показанията на очевидци. Жалбоподателят бил издирен и се
явил на произшествието. Настъпилите щети се изразяват в счупените огледала на
двата автомобила. Автомобилът на свидетелката след сблъсъка с автомобила на
жалбоподателя се блъснал и в спрял автомобил.
Изложените
фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:
Наказателното
постановление е законосъобразно в своята първа част – относно наложеното на
жалбоподателя на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл. 44, ал.1 от същия
закон наказание глоба от 200 лв. В тази част акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление не страдат от процесуални пороци и не е
допуснато нарушение на материалния закон. С оглед възникналата ситуация
жалбоподателят не е действал прецизно,
не се е съобразил с разтоянието между неговия и насрещно идващия автомобил.
Очевидно жалбоподателят е следвало да изчака, но не го е направил и така не е
осигурил съответна дистанция и се е стигнало до разглеждания сблъсък. Това
обстоятелство няма как да бъде оспорено – сблъсъкът между двата автомобила се е
случил и при всички положения би бил избегнат при проява на по – засилено
внимание от страна на жалбоподателя. При
това жалбоподателят е действал непредпазливо, като не е предвидил последиците
от неправилното си поведение, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В
реултат на проявената от жалбоподателя непредпазливост
се е стигнало до сблъсак между двата автомобила, като и по двата автомобила са
причинени съответни повреди – счупени огледала, последващо блъскане на друг
автомобил от автомобила на свидетелката, отклонен от пътя си след сблъсъка. Затова
и правилно жалбоподателят е санкциониран на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП. Наложеното му наказание за това
нарушение е наистина в максимален размер, но съдът го намира за справедливо,
тъй като жалбоподателят явно често допуска нарушения по ЗДвП, видно от
приложената справка. Съдът намира, че в случая не става дума за маловажен
случай, тъй като тези нарушения са явно чести и са израз на крайна разсеяност,
което налага и по - строг поглед върху тях. В тази част наказателното
постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Наказателното
постановление е законосъобразно и в своята трета част – относно наложеното на жалбоподателя на основание чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123,
ал.1, т.3, б. «а» от същия закон наказание глоба от 100 лв и лишаване от право
да управлява МПС за срок от три месеца. Действително жалбоподателят ясно
съзнавайки настъпилото произшествие не е останал на мястото за да укаже
съдействие за установяване на вредите от произшествието, а е напуснал мястото и
се е наложило да бъде издирван. С това жалбоподателят нарушил изискването на чл.123, ал.1, т.3, б. «а» от ЗДвП, който текст
изисква участникът в ПТП да окаже съдействие за установяване на вредите от ПТП.
Жалбоподателят обаче вместо това е напуснал местопроизшествието без да изчака
полицейския екип и законосъобразно е наказан на основание чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП. Наложените му наказания глоба в размер на 300 лв и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца са справедливи. С оглед масовостта на
подобни нарушение не може да се говори за маловажен случай. В тази част
наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Наказателното
постановление обаче е незаконосъобразно в своята втора част – относно
наложеното на жалбоподателя на основание
чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.1, т.4 от същия закон
наказание глоба от 50 лв. Санкционната разпоредба на чл.180 от ЗДвП е с по-общ обхват и се прилага когато не е
приложима друга от санкционните разпоредби. Соченото в случая, че
жалбоподателят бил нарушил задължението си да не създава опасности за
движението, се поглъща от състава на чл.179, ал.2, който именно е приложим,
като специална разпоредба. Не е налице съвкупност от нарушения, а едно
нарушение, което осъществява състава на чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от
ЗДвП и изключва приложението на чл.180 от ЗДвП. Затова и наказателното постановление
в тази му част, с която жалбоподателят е наказан на основание чл.180 от ЗДвП
като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно
постановление №*** от ***г., на Началник
Сектор ПП – Разград към ОД на МВР Разград, само
в частта, с която на В.Н.И. *** на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.4 от ЗДвП
за нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 от същия закон му е наложена глоба от 50.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №*** от ***г., на Началник Сектор ПП – Разград към ОД на МВР
Разград в останалата му част, с която на В.Н.И. *** на основание чл.179, ал.2, във
вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.6 от ЗДвП за нарушение на чл. 44, ал.1 от същия
закон е наложена глоба от 200 лв и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за
нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. «а» от същия закон му е наложена глоба от
100 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски
административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Районен съдия: