Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

268                                06.08.2014 година                        град Разград

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                               ................. състав

На двадесети юни                                                          две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар  Д.Д.

прокурор ........................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело                                             № 264                                         по описа за 2014 година 

 

           

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от Р.Д.Д. против наказателно постановление № *** г. на началника на Митница Р., с което за нарушение на чл. 126  от ЗАДС на осн. чл. 126 от ЗАДС му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 490,34 лв., като на осн. чл. 124 ал.1 от ЗАДС е отнета в полза на държавата стоката предмет на административното нарушение: 1155,3 л. “тежко масло”, “газьол”, несъдържащ биодизел /моноалкидни естери на мастни киселини/, с тегловно съдържание на сяра, превишаващо 0,0002 %, но непревишаващо 0,1 %.

       Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло, излагайки аргументи за незаконосъобразност на производството по установяване на административното нарушение и оспорвайки осъществяването на нарушението  по същество.

         Административнонаказващият орган заявява становище, че жалбата е неоснователна.           

         Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

        На *** г., служители на “Митница” Р., извършили оглед на имот, находящ се в гр. Р., ул. “Б.” № ***, собственост на родителите на жалбоподателя. В две от стопанските постройки, находящи се в недвижимия имот  - гаражи, било установено наличие на 32 бр. туби /ПВЦ бидони/ пълни с прозрачна жълтеникава течност с мирис на нефтопродукт, която жалбоподателят посочил, че е нафта. При поискване на данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административне документ/електронен административен документ или друг документ удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза по смисъла на чл. 126 от ЗАДС за течността, жалбоподателят не бил в състояние да представи такъв. Откритите съдове били запечатани и иззети с опис № ***/*** г., представляващ неразделна част от съставения Протокол № ***/*** г. На *** г., в присъствието на жалбоподателя течността в съдовете била замерена, при което било установено че общото й количество е 1 155,3 л., като в единия от съдовете се съдържали 295,3 л., а във втория 860 л. От всеки от съдовете били взети проби, за което били издадени и съответни протоколи / № 44 и 45/10.06.13 г./, които били изпратени в Митническа лаборатория Р., за анализ. Заключенията по изготвените експертизи с № № *** г. и *** г. от *** г., установяват, че съгласно  дестилационните характеристики, анализираните продукти представляват “тежко масло”, “газьол”, несъдържащ биодизел/моноалкидни естери на мастни киселини/, с тегловно съдържание на сяра превишаващо 0,002%, но непревишаващо 0,1%. Въз основа на установеното актосъставителят приел, че течността /газьол/ представлява енергиен продукт по см. на чл. 13 ал.1 т.2 от ЗАДС и съгласно чл. 2 т.3 от ЗАДС, подлежи на облагане с акциз. И тъй като жалбоподателят не притежавал данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или друг документ удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза по смисъла на чл. 126 от ЗАДС, по отношение на газьола, св.Д. Д., приел, че той е осъществил състава на административно нарушение по см. на чл. 126 от ЗАДС, за което съставил АУАН с бл. № *** г. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя без възражения. След законоустановения срок за това от Р.Д. постъпили писмени възражения, в които същия посочил, че процесното гориво, било закупено от него през 1999 г. от бензонистанции. Възраженията са обсъдени от администратвнонаказващият орган, който обаче ги е счел за неоснователни и въз основа на посочения по – горе АУАН издал и процесното НП. Със същото отговорността на жалбоподателя е ангажирана, за това че на *** г. в гр. Р. е държал акцизни стоки съгласно чл. 2 т.3 от ЗАДС – 1155,3 л. “тежко масло”, “газьол”, несъдържащ биодизел/моноалкидни естери на мастни киселини/, с тегловно съдържание на сяра превишаващо 0,002%, но непревишаващо 0,1%, без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или друг документ удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза  - нарушение по чл. 126 от ЗАДС, като на основание посочения текст от закона му е наложено на административно наказание “глоба” в двойния размер на дължимия акциз – 1490,34 лв.

           Съдът намира за установена горната фактическа обстановка, въз основа на приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства и събраните в хода на съдебното производство гласни такива - показанията на актосъставителя  Д. Д..

       От представената информация от ОД на МВР Р. и представената от жалбоподателя фактура, приети като доказателства по делото, се установява  че Р. Д. е притежавал МПС Рз 1471 ЕО – трактор ТК 80 през периода от 31.07.91 г. до 29.12.93 г.

       От показанията на допуснатия по искане на защитата свидетел Й., се установява, че по времето, когато жалбоподателят притежавал трактора, двамата купували често гориво за превозното средство в туби от по 28 – 30 л., които  складирали в гаража на Р. Д.. Запасяването било мотивирано от непрекъснато менящите се цени на нафтата.

                Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

          Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

         Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения :

        Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна. Изложените възражения за изтекла давност по чл.34 от ЗАНН, не могат да бъдат споделени поради обстоятелството, че формата на изпълнителното деяние на санкционираното с атакуваното НП нарушение е държане, което представлява продължено, непрекъснато във времето действие.

     Държането на акцизна стока- газьол, тежко масло, без данъчен документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, на склад или в търговско помещение е инкриминирано от законодателя за първи път като административно нарушение с разпоредбата на чл. 17з / ДВ бр.110 от 2001 г. в сила от 01.01.2002 г./ от ЗА /отм./. Аналогична на посочената разпоредба е разпоредбата на 126 от ЗАДС, с който е отменен ЗА. Редакциите на този текст от закона ДВ, бр. 91 от 2005 г. ДВ, бр. 109 от 2007 г. и ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.04.2010 г. са инкриминирали отново не всяко държане на акцизните стоки без съответен документ, а държането им на склад, или в търговско помещение или в превозно средство. Едва с последното изменение на посочения текст с ДВ бр. 94 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., за административно нарушение е прогласено всяко държане на акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

      При положение обаче, че твърденията на жалбоподателя  че е закупувал гориво за притежавания от него трактор преди приемането на ЗАДС се подкрепят от събраните в хода на производството доказателства, то именно в тежест на административнонаказващият орган бе да установи по несъмнен и безспорен начин, че държаните от него процесни стоки са били придобити по време на действие на ЗАДС, поставящ изискване за наличие на съответен документ удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Действително съставомерното санкционирано от жалбоподателя деяние се изразява в държане, а не в придобиване на стоките. Придобиване на същите обаче по време, предхождащо въвеждане на нормативните изисквания за удостоверяване заплащането на акциз, прави невъзможно и изпълнение на законовите изисквания за наличие на документ от вида посочен в чл. 126 от ЗАДС.

     Следователно, макар за съставомерността на настоящото нарушение без значение да е момента, в който е придобита собствеността върху стока, то от значение се явява обстоятелството, дали към този момент същата е представлявала акцизна стока по смисъла на ЗАДС, за да се отнася към упражняването на фактическата власт върху нея на изискванието за наличие на документ от посочения в чл. 126 от Закона, вид. И след като това относимо към състовомерността на нарушението обстоятелство остана недоказано по несъмнен и безспорен начин от административнонаказващият орган, в чиято тежест бе да стори това, в настоящото производство, то следва да се приеме, че атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

             

           Воден от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

  

                                                                   Р     Е     Ш     И :

 

            ОТМЕНЯ наказателно постановление № *** г. на началника на Митница Р., с което за нарушение на чл. 126  от ЗАДС на осн. чл. 126 от ЗАДС на Р.Д.Д. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 490,34 лв., като на осн. чл. 124 ал.1 от ЗАДС е отнета в полза на държавата стоката предмет на административното нарушение: 1155,3 л. “тежко масло”, “газьол”, несъдържащ биодизел /моноалкидни естери на мастни киселини/, с тегловно съдържание на сяра, превишаващо 0,0002 %, но непревишаващо 0,1 %.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред РАС  в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: