Р Е Ш Е Н И Е

№ 292 11.08.2014 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на втори юли две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 304 по описа за 2014 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила жалба от И.М.Б. против наказателно постановление № 14-1075-000089/06.03.2014 г., издадено от началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с коeто за нарушение на чл. 21 ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. на основание чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Административнонаказващият орган не изпраща представител, като заявява становище за неоснователност на жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.02.2014 г., жалбоподателят управлявал МПС – тл.а.”Опел Вектра” с рег. № *** по път ІІ – 49, в отсечката между първа и втора автобусна спирка на с. Стражец, посока гр. Кубрат, със скорост от 81 км/ч., при въведено ограничение на скоростта извън населено място с постоянен пътен знак В26 от 50 км/ч. и допълнителна табела Т2 – 1000 м. Скоростта на движение на автомобила била установена с мобила система за видеоконтрол TFR1-М № 635 и предявена на жалбоподателя. За така установеното, актосъставителят – св. А., съставил АУАН с бл. № 526942, в който описал посочените по – горе обстоятелства и който бил предявен и подписан от жалбоподателя с отбелязване, че няма възражения. В тридневния срок за възражения, жалбоподателя депозирал такива, в които сочи, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като превишаването на скоростта е било наложено от здравословен проблем и същото не е причинило вреденосни последици.

Въз основа на акта, на 06.03.2014 г., било издадено и атакуваното НП, с което отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че на посочената по – горе дата и място, същия е управлявал МПС със скорост от 78 км/ч /намалена с възможната грешка от 3 км/ч допускана от техническото средство, с което е установена/, извън населено място при въведено с пътен знак ограничение на скоростта от 50 км/ч. Нарушението е квалифицирано, като такова по чл. 21 ал.2 от ЗДвП и жалбоподателя е санкциониран на основание чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДвП, с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 100 лв.

В хода на производството, като свидетел е разпитан актосъставителят А., който с показанията си установява идентична с отразената в акта фактическа обстановка. От неговите показания се установява още, че полицейският автомобил е бил спрян след автобусна спирка, на прав участък от пътя, както и че клипът установяващ скороста на движение заснет от мобилната система е бил предявен на жалбоподателя. Освен находящите се към административнонаказателната преписка писмени доказателства, по делото са приети като писмени такива и справка от “Областно пътно управление” Разград и удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.485 и протоколи от проверка № № 20/29.01.13 г. и 226/27.09.13 г. на БИМ, касаещи оспорвани от жалбоподателя обстоятелства.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения :

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени от закона, атакуваното НП се явява законосъобразно от формална страна. Съдът не споделя наведените от защитата в тази насока аргументи за незаконосъобразност, поради неяснота и непълнота на направеното описание на санкционираното нарушение в АУАН и издаденото въз основан на него НП. Словесното посочване в двата акта, че нарушението е извършено извън населено място при въведено ограничение от скоростта от 50 км/ч с постоянен пътен знак, съответства на дадената правна квалификация на деянието, като такова по чл. 21 ал.2 от ЗДвП. Тълкуването на описанието на нарушението не поставя под никакво съмнение признаците на същото, тъй като скростта на движение на МПС в населено място е ограничена до 50 км/ч по силата на самата правна норма, а не чрез пътен знак. Ето защо и съдържанието, както на АУАН, така и на самото НП съответстват напълно на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и като законосъобразни от формална страна същите, не са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Що се отнася до това, извършено ли е санкционираното нарушение от жалбоподателя и осъществено ли е то от него виновно, съдът намира следното:

На първо място следва да бъде отбелязано, че без значение се явява изтъкнатото от защитата обстоятелство досежно мястото, на което полицейските служители са били спрели своя автомобил. Дали жалбоподателят е въприел контролните органи е ирелавнтно за съставомерността на поведението му, което се изразява в несъобразяване на поведението му с пътните знаци, а не с указанията на контролните органи. По отношение на другия изтъкнат от защитата аргумент – досежно неспазване изискванията на чл. 61 ал.5 от Наредба № 18/2001 г. Действително съгласно посочената разпоредба Когато дължината на зоната на действие на въведена с пътен знак забрана е по-голяма от 1000 m, пътният знак се повтаря на разстояния на всеки 500 m. Посоченият текст в случая е неприложим, тъй като допълнителна табела Т2, важащ за жалбоподателя, указва дължина на зона на действието на знака въвеждащ ограничение на скоростта 1000 м. При това, видно и от представената от «ОПУ» Разград справка, разстоянието между знак В26 /поставен на километър 38+603 и втората автобусна спирка за с. Стражец /на км 39+182/, в който участък е осъществено нарушението, фактически също не надвишава 1 000 м. По отношение последния поддържан от жалбоподателя аргумент, касаещ годността на средството за измерване, с което е установена скоростта му на движение, то представените удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.485 и протоколи от проверка № № 20/29.01.13 г. и 226/27.09.13 г. на БИМ, налагат категоричния извод, че към посочения в НП момент, мобилна система за видеоконтрол на наблюденията TFR1-М № 635 е съответствала на метрологичните изисквания. Извън изложено до тук, остава обстоятелството, че скоростта на движение на МПС се установява не само въз основа на показанията на техническото средство, но и въз основа на гласните доказателства по делото – показанията на св. А., както и че съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Изложеното по – горе, налага и извода, че извършеното от жалбоподателят и установено от контролните органи деяние се явява осъществяващо признаците на административно нарушение по текста от закона, посочен за виновно нарушен от административнанаказващия орган. Виновното поведение на Б. се изразява в нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП, който забранява на водачите на ППС да превишават указаната от пътните знаци скорост на движение, когато тя е различна от нормативно опеделената максимална такава. Към момента на осъществяване на административното нарушение за отсечката, по която се е движел жалбоподателя е важало различно от установеното в чл.21 ал.1 от ЗДвП ограничение за скорост на движение извън населено място от 90 км/ч., а именно ограничение от 50 км.ч. указано с пътен знак В26. Ето защо, управлявайки МПС със скорост 78 км/ч / намалена с допустимата грешка при отчитане от средството за измерване от 3 км/ч, фиксирало скорост на движение от 81 км/ч/, без да се съобразява с въведеното от този знак ограничение, жалбоподателят е осъществил обективните признаци на нарушението, за което е санкциониран. Деянието се явява и съставомерно от субективна страна – жалбоподателят, като правоспособен водач е знал за задължението си да не надвишава разрешената скорост за движение, съобразно ограниченията на пътните знаци в участъка и въпреки това не се е съобразил с това си задължение. Съставомерноста на нарушенето от обективна и субективна страна, предопределя и ангажирането на неговата административнонаказателна отговорност.

По отношение приложението на чл.28 от ЗАНН. Посочената разпоредба изключва съставомерността на деянията представляващи «маловажен случай», съобразно липсата или незначителността на вредните им последици или с оглед други смегчаващи обстоятелства, обуславяща по – ниската им степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Действително посочената разпоредба на ЗАНН е приложима и в случаите на формални нарушения, каквото се явява настоящото. При определяне вида и размера на следващата се административна отговорност за превишение на разрешената скорост обаче, самият законодател е извършил дефиренциация на степента на обществена опасност на деянията, отчитайки стойностите на превишаване. По тази причина са определени и абсолютни размери на глобите за това нарушение, които са пропорционални на всяко следващо превишаване от 10 км/ч. Ето защо и при превишение от 21 до 30 км/ч., каквото е процесното, скоростта на движение не може да представлява смегчаващо обстоятелство, а наличие на други /здравословни причини или служебни ангажименти – каквито са твърдени от жалбоподателя в различни моменти от хода на административното производство/, не бяха доказани. Ето защо и доколкото описаното в атакуваното НП нарушение, законосъобразно е санкционирано от административнонаказващият орган по реда на чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДвП, определящ и размера на следващото се наказание “глоба” от 100 лв., то липсват и основания за отменяне, или изменение на атакуваното НП.

Воден от изложеното по – горе и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14-1075-000089/06.03.2014 г., издадено от началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с коeто за нарушение на чл. 21 ал.2 от ЗДвП на И.М.Б. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. на основание чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: