№ 304, 11.08.2014г., град Разград
Разградският районен съд
На осми Юли 2014година
в публичното заседание в следния състав:
Председател:
Николай Борисов
Секретар: Д.Д.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията анд № 339 по описа за 2014г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от « Ш » ЕООД - Разград, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Р,
представлявано от собственика Г. М. Г. ЕГН ********** против НП № 11-3602/ 03.05.2011г. на Директор
на ТД на НАП гр.Варна, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.25, ал.1 вр. Чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ и чл.118 от ЗДДС, е наложено административно наказание „имуществена санкция”
в размер на 500,00лева на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление
е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалния закон
и се моли същото да бъде изцяло
отменено.
В съдебното заседание, жалбоподателят редовно
призован, не се явява, за него упълномощен повереник, който поддържа жалбата по
посочените в нея основания и моли за отмяна на обжалваното НП.
Представителят на наказващия орган ТД на НАП – Варна, изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.
За РРП не се явява представител.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна следното: При извършена проверка
от контролни органи ТД на НАП – Варна, на 18.03.2011г. в търговски
обект – склад 7, находящ се в гр. Разград , ул. „ Грънчарска „ № 2, стопанисван
от «Ш» ЕООД - Разград, с ЕИК ****, документирана в ПИП № 0005579/18.03.2011г., е
установено, че обектът е склад за пакетирани сладкарски изделия,
перилни препарати и др., които се продават на едро и дребно, въз основа на данните от
Паспорт на ЕКАФП, касовата книга
за 2011г.,
Договор за техн. Обслужване, контролни лети съхранявани в
обекта, Опис на наричните парични средства в обекта, междинния финансов
отчет от ЕКАФП, Декларации, Трудови договори и доп. Споразумения,
Заповед, Дл. Характеристика, е констатирано, че стокова
разписка № 0000049636/18.03.2011г., на стойност 6,05лв. е заплатена в брой в
момента на издаването й, видно от контролните ленти за деня и не е издаден ФКБ
от ЕКФП. В потвръждение на констатираното е и собственоръчната декларация от
работника С. Й., написана на процесната Стокова разписка – „ ... сумата от 6,05лв.
ми е заплатена в брой на 18.03.2011г. Не
съм издала ФКБ...”.
На
основание констатацията на контролните органи на 11.04.2011г. на жалбоподателя
е съставен АУАН № 0036672, за това, че на 18.03.2011г. е извършена прооверка в
търговски обект – скрад 7 за пакетирани захарни изделия и др., намиращ се в гр.
Разград, ул. „ Грънчарска „ № 2, стопанисван от” Ш „ ЕООД – Разград. По време
на проверката се установи, че на 18.03.2011г. е извършено заплащане в брой по
стокова разписка № 0000049636/18.03.2011г., на стойност 6,05лв., видно от
междинния отчет и съгласно писмени обяснения от С. Х. Й. ЕГН **********, същата
е получила сумата от 6,05лв. в брой и не е издала фискарен касов бон от
действащия в обекта ЕКАФП или касова бележка от кочан. Нарушението било
квалифиицирано като такова по чл.25, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр.
чл.118 и чл.186, чл.1, т.1,б.а от ЗДДС. АУАН съставен в присъствие на
жалбоподателя, връчен му срещу подпис и подписан от него без възражения.
В
тридневния срок по ЗАНН, пред адм. Наказващия орган постъпили писмени
възражения от жалбоподателя с приложениия.
На
база съставения АУАН на 03.05.2011г. било издадено и обжалваното НП, в което адм. наказващият орган е описал
нарушението по идентичен начин, квалифицирал го по чл.25, ал.1 вр. Чл.3, ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл.118 от ЗДДС, а на основание чл.185,
ал.1 от ЗДДС е наложил минималната, предвидена в Закона „имуществена
санкция” в размер на 500,00лева.
НП е редовно връчено на търговеца на 01.04.2014г., жалбата срещу него
е постъпила при адм. наказващия орган на 07.04.2014г.
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59,
ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана
по същество е неоснователна, по следните съображениия:
Наказателното постановление, както и
Актът за установяване на извършеното от жалбоподателя административно
нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при
спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание.
Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно
индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се
кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните
законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на
които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на
нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и
конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и
основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират
административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по
своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН
от формална страна. В тази връзка съдът намира възражението на повереника на
жалбоподателя за изтекла абсолютна погасителна давност за неоснователно,
доколкото давностните срокове за започване, протичане и приключване на
административнонаказателното производство са посочени в ЗАНН и са специални по
отношение на НПК от една страна, а от друга, става въпрос заа наложено адм.
Наказание „ имуществена санкция „, а не „ глоба „, последното визирано в НПК.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че НП е издадено при
неизяснена фактическа обстановка, доколкото не било установено, дали плащането
по стоковата разписка не е извършено по банков път. Такова възражение би
следвало да се предяви още срещу съставения АУАН, като се приложат съответни
банкови извлечения – спорен факт, който следва да бъде проверен от адм.
Наказващия орган преди издаване на процесното НП. Нито в към подаденото писмено
възражение, нито към подеданата процесна жалба, жалбоподателят не обосновава
това си възражение, което съдът намира заа неоснователно. От събраните в хода
на съдебното призводство гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. А.
и Я. И., както и от писмените такива, изброени по – горе, съдът намира
описаната фактическа обстановка за доказана по безспорен и несъмнен начин.
Относно възражението за прилагане на чл.28 от ЗАНН,
поради маловажност на случая, съдът не споделя доводите на жалбоподателя в
този смисъл. С
оглед препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН разпоредбите на
Наказателния кодекс (НК), включително и относно обстоятелствата, изключващи
отговорността са приложими и в административно- наказателния процес. Такова
обстоятелство, изключващо отговорността, е предвидено в нормата на чл. 9, ал. 2 НК -
деянието формално осъществява признаците на предвиденото в закона
административно нарушение, но поради своята малозначителност, не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на
гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република
България или други интереси, защитени от правото, т. е. стойността на установената в
касата парична наличност,
обичайния оборот на търговския обект и липсата на широк обществен отзвук са
неотносими към маловажността на административното нарушение.
В този смисъл като правилно и законосъобразно,
обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Воден
от изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 11-3602/ 03.05.2011г. на Директор на ТД на НАП гр.Варна, с което на « Ш
» ЕООД - Разград, с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. Р., представлявано от собственика Г. М. Г.
ЕГН ********** за нарушение на чл.25, ал.1 вр. Чл.3, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл.118 от ЗДДС, е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер
на 500,00лева на основание чл.185, ал.1
от ЗДДС, като правилно
и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: