Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                 № 337                                                    25.08.2014 година                                        град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

на двадесет и пети юли                                                         две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

АНДело                                                      № 357                                          по описа за  2014 г.

                             

 

            За да се произнесе, съдът съобрази следното:

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от З.П.С. против наказателно постановление № *** от *** г.  на Началник РУП към ОДМВР Разград, с което за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание «глоба» в размер на 20 лв.; за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 предл.1 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал.1 т.1 предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание «глоба» в размер на 10 лв.; за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание «глоба» в размер на 10 лв.; за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал.1 т.1 предл.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание «глоба» в размер на 10 лв. и за за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал.1 т.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания «глоба» в размер на 100 лв и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 3 месеца.

             В съдебното заседание, жалбоподателят чрез упълномощения от него защитник, моли НП да бъде отменено като незокносоъобразно.

            Административнонаказващият не изпраща представител, като заявява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

           На *** г., контролните органи по ЗДвП забелязали паркирал на бул. «Б.» пред «Д – Б.», върху пътна маркировка М16, автомобил м. «П.» с рег. № ***. Малко по – късно към него се приближил водачът  му – жалбоподателя С. Полицейските служители поискали за проверка документите на последния и тези на автомобила. С. обаче, не бил в състояние да им представи СУМПС и контролния талон към него, като посочил че няма такива документи, тъй като същите били иззети за друго осъществено нарушение на ЗДвП. Не представил и свидетелство за регистрация на МПС. Актосъставителят – св.В. обяснил на жалбоподателя, че по този начин осъществява нарушения на ЗДвП, за които следва да му бъде съставен акт. С. обаче заявил, че бърза и няма намерение да плаща, след което си тръгнал с автомобила, оставяйки в проверяващите личната си карта и останалите предоставени им документи. За така установеното, св. В. съставил АУАН с бл. № ***. В него отразил, че С.  не спазва пътната маркировка /паркирал е върху маркировка М16/, че не носи в себе си СУМПС и контролния талон към него, както и свидетелството за регистрация на МПС, като посочил за виновно нарушени съответно текстовете на чл. 6, т.1 от ЗДвП, чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП. Свидетелят счел, че с напускане  на мястото на проверката, без разрешение на контролните органи, като е оставил документите си у тях, жалбоподателят е осуетил нейното извършване, поради което описал и посочените обстоятелства в съставения акт, които квалифицирал, като нарушение на чл. 103 от ЗДвП. Актът бил оформен, с отбелязване, че нарушителя отказва да го подпише, като посоченото е удостоверено с подписите на свидителите присъствали на устанoвяване на нарушенията – Св. С. и Ст. С. – служители на Община Разград.

     По – късно, въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното НП, в което осъществените нарушения са описани по начин идентичен с описанието дадено им в АУАН, квалифицирани са като такива по чл. 6, т.1 от ЗДвП / по отношение паркирането на маркировка М16/, чл.100 ал.1 т.1 / по отношение липсата на СУМПС и контролния талон към него/, по чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП / по отношение на  липсата на свидетелство за регистраця на МПс/ и по чл. 103 от ЗДвП /по отношение напускането на мястото на проверката без разрешение/ и са санкционирани съответно по чл. 185 от ЗДвП с налагане на административно наказание «глоба» в размер на 20 лв., по чл. 183 ал.1 т.1 предл. 1 от ЗДвП с налагане на административно наказание «глоба» в размер на 10 лв., по чл. 183 ал.1 т.1 предл. 2 от ЗДвП с налагане на административно наказание «глоба» в размер на 10 лв., по чл. 183 ал.1 т.1 предл. 3 от ЗДвП с налагане на административно наказание «глоба» в размер на 10 лв. и по чл. 175 ал.1 т.3 от ЗДвП с налагане на административни наказания «глоба» в размер на 100 лв.  и «лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

       В хода на производството, като свидетел по делото е разпитан актосъставителя В., които с показанията си установява идентична с описаната в АУАН и издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка.

       Въз основа на изисканата справка от ОД на МВР Разград, сектор ПП /изх. 44779/23.07.2014 г./ се установява, че към момента на осъществяване на проверката, контролният талон към притежаваното от жалбоподателя СУМПС е бил иззет по НП № 1359/30.05.2007 г. и към момента на съдебно заседание се е намирал на съхранение в сектор ПП.

      Осаналите представени в хода на производството писмени доказателства установяват, че срещу жалбоподателя са издадени значителен брой наказателни постановление за осъществявани от него различни нарушения на изискванията на ЗДвП, както и са съставяни значителен брой фишове, като само за първите четири месеца на 2014 г. , последните са три.

          Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

          Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

         Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения :        

        Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени от закона, атакуваното НП се явява законосъобразно от формална страна в частта, касаеща второто, трето и четвърто санкционирани нарушения.

        В останалата си част, наказателното постановление се явява незаконосъобразно от формална страна, по следните съображения::

         По отношение на първото от нарушенията – на чл. 6 т.1 от ЗДвП, отговорността за което е ангажирана на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП.

       Посочената за виновно нарушена норма на чл. 6 ал.1 т.1 от ЗДвП поставя изискване към всички участници в движението да съобразяват своето поведение с пътната маркировка. Значението на пътна маркировка М16 е посочено в чл. 65 т.7 от ППЗДвП, според който изображението, наименованието и значението на маркировката е: "Успоредни бели и черни линии, насочени към платното за движение" - М16. Обозначава пътни съоръжения - мостове, тунели, укрепителни и подпорни стени и други, разположени непосредствено до платното за движение». При положение, че разпоредбата на чл. 6 от ЗДвП е бланкетна, за да бъде гарантирано правото на защита на субекта на административна отговорност, като фактическо описание, в съдържанието на НП следва да бъдат посочени всички обективни признаци на осъщественото нарушение, чрез описание на конкретни факти от състава на конкретно нарушена правна норма. В случая, съдържанието на чл. 6 ал.1 т.1 от ЗДвП, не може да бъде запълнено със съдържанието на разпоредбата на чл. 65 т.7 от ППЗДвП, тъй като в този текст от закона няма забрана за паркиране на маркировка от посочения в нея вид. Забраните за паркиране са изброени в разпоредбите на самия закон. В текста на чл. 98 от ЗДвП обаче, отново няма норма, която да въвежда забрана за паркиране, която да е свързана директно с посочената в правилника маркировка. Действително в т.3 на ал.1 на този текст е посочено, че престоят и паркирането са забранени в тунели и подлези, на мостове, надлези, стеснени участъци от пътя и в участъци с ограничена видимост, но законодателния подход при въвеждане на забраната е същата да се свърже не с посочената в текста на постановлението маркировка. Ето защо, за да съответства описанието на установеното от контролните органи нарушение на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, както в текста на атакуваното НП, така и в АУАН следваше да намерят отражение онези факти, субсумиращи  състава на нарушението на чл. 6, но във вр. с чл.98 от ЗДвП, като бъде посочена и конкретно нарушената норма от текст на закона. Такова описание обаче няма, като по този начин не е видно и коя от множеството хипотези на забраната по чл. 98 от ЗДвП е осъществил жалбоподателя с поведението си. По изложените съображения и като незаконосъобразно от формална страна, атакуваното НП в тази му част, следва да бъде отменено.

    По отношение на последното от санкционираните нарушения. Съгласно чл. 103 от ЗДвП:» При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.» Безспорно, с напускането на мястото на проверката, без разрешението на контролните органи жалбоподателят е осъществил състава на нарушение на посочената по – горе правна норма. Същевременно, според настоящия съдебен състав, неговата отговорност е неправилно ангажирана на основание чл. 175 ал.1 т.3 от Закона, предвиждащ вида и размера на следващите са административни наказания за водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол. Съдържанието на приложения от административнонаказващия орган член 175 ал.1 т.3 от ЗДвП, противоречи на фактическото описание на осъщественото нарушение, според което документите са били оставени от жалбоподателя у контролните органи. В случая приложимата санкционна разпоредба  е била тази на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, субект на която е водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Посоченото по – горе противоречие между описателната част на нарушението и правната норма, на основание на която е ангажирана отговорността на С., отново е довела до такъв порок в атакуваното НП представляващ и самостоятелно основание за неговото отменяване и в тази му част.

       Що се отнася до останалите три нарушения, съдът намира за осъществени от субективна и обективна страна съставите на посочените за виновно нарушени разпоредби, отговорността за които нарушения е законосъобразно ангажирана от административнонаказващият орган на посочените в НП основания.

               Разпоредбата на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП изисква при  управление на МПС, неговият водач да носи свидетелство за управление на превозното средство от съответната категория и контролния талон към него. Касае се до два различни и отделни документа, всеки от които е предназнначен да удостоверява различни по вид обстоятелства /чл. 157 от ЗДвП/. Липсата на който и да е от тези документа представлява самостоятелно административно нарушение, отговорността за което се ангажира на основание приложения от административнонаказващият орган чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП. Неслучайно в самата санкционна разпоредба при изброяването на документите, липсата на които се санкционира по този ред, са изрично посочени както свидетелството за управление, така и контролния талон към него. Идентично изискване за носене на документ към водача при управление на МПС е поставено и в т. 2 на чл. 101 ал.1 от ЗДвП по отношение на свидетелството за регистрация на превозното средство, което управлява. Даденото от административнонаказващият орган описание на установените нарушения, съответства на правната им квалификация. Обстоятелството, че у жалбоподателят към момента на проверката физически не се е намирал контролния талон към СУМПС, не прави поведението му несъставомерно по посочения за нарушен текст от закона. Аргумент в подкрепа на този извод са разпоредбите на чл. 157 ал.6 и ал.8 от ЗДвП, според които контролният талон отнет за нарушение на този закон, се заменя от акта за нарушението, респективно от наказателното постановление. Следователно, за да бъде съобразено с изискванията на чл. 100 ал.1 т.1 от Закона поведението на жалбоподателя, той е следвало да носи акта, респективно наказателното постановление, които заместват този документ в посочените в чл. 157 срокове. Ако пък тези срокове са били изтекли, то липсата на контролния талон отново следва да се вмени в отговорност на водача, доколкото той е имал задължението да го получи обратно. По идентичен начин стои въпросът и със свидетелството за управление на МПС и със свидетелството за регистрация на МПС. След като жалбоподателят не твърди да не притежава такива и нему е известно задължението му да ги носи при управление, то обстоятелствата поради които те физически не са били в него, съдът намира за ирелевантни за съставомерността на нарушенията. След като законът не позволява управление без налични документи от посочения вид, то и осъщественото от него субсумира признаците на нарушение по чл. 101 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП. И доколкото съответно на описаните три нарушения, от административнонаказващият орган законосъобразно са приложени и санкционните разпоредби на чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП, като отговорността на жалбоподателя е ангажирана с налагане на глоба в определения от закона абсолютен размер от 10,00 лв. за всяко от тях, то липсват основания за отмяна, или изменение на постановлението и в тази му част.

 

         Воден от изложеното по – горе и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                         

                                                                                             Р   Е   Ш   И  :

             

             ОТМЕНЯ наказателно постановление № *** от *** г.  на Началник РУП към ОДМВР Разград, в частта в която  за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП на З.П.С. е наложено административно наказание «глоба» в размер на 20 лв. и за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал.1 т.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания «глоба» в размер на 100 лв. и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 3 месеца.

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 2 от 22.01.2014 г.  на Началник РУП към ОДМВР Разград, в частта в която за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 предл.1 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал.1 т.1 предл.1 от ЗДвП на З.П.С. е наложено административно наказание «глоба» в размер на 10 лв.; за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание «глоба» в размер на 10 лв. и за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал.1 т.1 предл.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание «глоба» в размер на 10 лв.

.

            Решението подлежи на обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: