Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

№ 642                                         25.08.2014 година                                  град Разград

 

                                 

 

                                      В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                  ................. състав

на двадесет и пети юли                                                                             2014 година             

В публичното заседание в следния състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

                                          

секретар Ж.Р.

прокурор .......................

като разгледа докладваното от съдията

АНДело                                           № 388                                  по описа за 2014 година

 

 

              Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от С.Х.Х. против наказателно постановление № 17-011/09.05.2014 г. на  началник отдел “Рибарство и контрол”, ГД “РК” към ИАРА, с което за нарушение на чл.35 ал.1 т.7 от Закон за рибарството и аквакултурите на основание чл. 73 ал.1 от ЗРА му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв.

    Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно  наказателното постановление да бъде отменено изцяло, оспорвайки по същество осъществяване на санкционираното  нарушение.

            Административнонаказващият орган не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.03.2014 г., контролните органи по ЗРА – свидетелите В. и М., в изпълнение на своите правомощия по закона, осъществили проверка в землището на с.Гороцвет, в акваторията на яз. “Бели Лом”. При наблюдението на действията на риболовците на отстрещния спрямо този на които се намирали бряг, видели един от тях да хвърля във водите на язовира малка мрежа тип “парашут”. Проверяващите приближили към чястото, където бил жалбоподателя и проверили риболовния му билет, но при пристигането си не могли да установята местонахождението на уреда. Отдалечили се и продължии да наблюдават действията на Х.. След като се уверил, че са си тръгнали  жалбоподателят влязъл във водите на язовира, извадил мрежата и излязъл с нея на брега. Непосредствено след това, актосъставителят – св.  В. съставила АУАН с бл. № 0000458, като счела че с поведението си Х. е осъществил нарушение на чл. 35 ал.1 т.7 от ЗРА, тъй като е извършвал любителски риболов с малоразмерен мрежен риболовен уред /парашут/. Жалбоподателят отказал да подпише акта, за което било направено и надлежно отбелязване и посоченото обстоятелство било удостоверено с подписа на един свидетел. Въз основа на акта, на 09.05.2014 г., било издадено и атакуваното НП, в което е посочено, че на 26.03.2014 г., жалбоподателят е извършвал любителски риболов с един броя въдица с монтиран на нея 1 брой малоразмерен риболовен мрежен уред -  “парашут”, който уред е бил в работно положение, потопен във водите на язовира. Описаното е квалифицирано, като нарушение на чл. 35 ал.1 т.7 от ЗРА и отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 73 ал.1 от ЗРА с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 1000 лв.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка, въз основа на приложените къма административнонаказателната преписка писмени доказателства и показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели В. и М.. Показанията на допуснатия по искане на жалбоподателя свидетел Х., като противоречащи на посочените по – горе гласни доказателствени средства, не счита че следва да бъдат кредитирани. Този свидетел е заинтересован от изхода на делото, като близък на жалбоподателя. Освено това, твърдените от него обстоятелства, че Х. само извадил мрежата от водата, която случайно видял и която не била негова, са житейски нелогични. Ето защо и по изложените съображения, намира че посредством сочените свидетелски показания не се установяват действителните факти относими към съставомерността на деянието на жалбоподателя.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: 

        Като подадена в срок, против акт подлежащ на съдебен контрол от лице имащо право на жалба, жалбата се явява допустима.

        Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:

        Като издадено от компетентния за това орган по реда и във формата предвидени в закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна.

        Що се отнася до това, извършена ли е административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя и осъществено ли е то от него виновно, съдът намира следното:

   Посочената за виновно нарушена разпоредба на чл. 35 ал.1 т.7 от ЗРАквакултурите, забранява любителския риболов в обектите по чл. 3 ал.1 от Закона/рибностопански обекти/, с маломерни мрежени уреди тип «парашут». Съдът намира за доказано обстоятелството, че жалбоподателят е извършвал риболов /по смисълът на т.26 и т.27 от ДР на ЗРА/, доколкото от фактическа страна е установено, че именно той е  поставил уреда във водата - дейност, която е била насочена към извършване на улов. И тъй като така осъществените действия по поставяне на «парашут»-а във водите на язовира са били годни реално да доведат до улов на риба или други водни организми, то и осъщественото от Х. субсумира всички признаци от обективна страна на посоченото в наказателното постановление нарушение на чл. 35 ал.1 т.7 от ЗРА. Нарушението е съставомерно и от субективна страна, доколкото на жалбоподателят е била известна забраната за осъществяване на любителски риболов с уред от вида на ползвания от него, а незнанието на правната норма не изключва отговорността му. Законосъобразно е приложена от администкративнонаказващият орган санкционната разпоредбата на чл. 73 ал.1 от ЗРА. Според същата: «Който лови риба и други водни организми със забранени риболовни уреди, средства, принадлежности и приспособления в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 4, 5 и 7, чл. 36 и 37, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв.». И тъй като размерът на наложеното на жалбоподателя административно наказание е на минимума предвиден в закона от 1000 лв., то липсват и основания зе изменение на НП в посочения смисъл.

        По изложените по – горе съображения, съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно.

            Воден от изложеното до тук и на осн чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                         

 

Р     Е     Ш     И :

       ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-011/09.05.2014 г. на  началник отдел “Рибарство и контрол”, ГД “РК” към ИАРА, с което за нарушение на чл.35 ал.1 т.7 от Закон за рибарството и аквакултурите на основание чл. 73 ал.1 от ЗРА на С.Х.Х. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: