№ 320, 11.08.2014г., град Разград
Разградският районен съд
На петнадесети Юли 2014година
в публичното заседание в следния състав:
Председател:
Николай Борисов
Секретар: Г.М.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията анд № 415 по описа за 2014г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В.Д.Г. ЕГН ********** ***, против НП № 102489-F106559/ 08.05.2014г.
на Директор на офис - Разград
при ТД на НАП гр.Варна, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 500,00лева на основание чл.179 от ЗДДС. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление
е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон, навежда доводи за маловажност на нарушението и се моли
същото да бъде изцяло
отменено.
В съдебното заседание, редовно
призован, не се явява жалбоподателят.
Представителят на наказващия орган ТД на НАП – Варна,
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на
атакуваното НП.
За РРП не се явява представител.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателката
била регистриран ЕТ „ Певик Ваян – В.Г.” с ЕИК 826062508 със седалище и адрес
на управление гр.***, като с Договор за продажба на предприятието от 24.01.2014г.,
прехвърлила собствеността върху ЕТ на Д. П. Г. – Й. Договора сключен с
нотариална заверка на подписите на страните от Нотариус рег. № 269 – В. К. с
район на действие РС – София, вписан под № 24/2014г. В регистъра на Нотариуса.
Това обстоятелство вписано в Търговския регистър, за което е издадено и
Удостоверение изх. № 20140130173327/30.01.2014г. При проверка на 18.03.2014г. в
информациионната сиистема на ТД на НАП – Варна, служител, установил, че ЕТ „
Певик Ваян – В.Г.” с ЕИК 826062508, като данъчно задължено лице по чл.3 от ЗДДС
не е подало в ТД на НАП, офис Разград, справка – декларация по ЗДДС за данъчен
период 01.02.2014г. – 28.02.2014г. в законоустановения срок до 14.03.2014г. На
жалбоподателката е изпратена покана, за явяване за съставяне на АУАН. На
08.04.2014г. на жалбоподателката е съставен АУАН № F106559, в който нарушението е описано
по посочения начин, квалифицирано като такова по чл. 125, ал.5 от ЗДДС, връчен
срещу подпис на жалбоподателката и подписан от нея без възражения. На
26.03.2014г. същата подала Справка декларация за ДДС на ЕТ „ Певик Ваян – В.Г.”
с ЕИК 826062508 , вх. № 173421400790990, в която са вписани нулеви стойности. С
АКТ за дерегистрация по ЗДДС № 170991400002733/04.04.2014г.,
издаден от орган по приходиите е прекратена регистрацията на В.Д.Г. ЕГН ********** по ЗДДС.
На база
съставения АУАН, на 08.05.2014г. е издадено и НП, в което нарушението е
описано по идентичен с АУАН начин, също е квалифицирано по чл.125, ал.5 от ЗДДС
и на основание чл.179 от ЗДДС на нарушителя е наложено цитираното по – горе адм.
наказание. НП е връчено редовно на 04.06.2014г., жалбата срещу него е постъпила
при адм. наказващия орган на 09.06.2014г.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.
По същество е основателна по следните съображения:
Разпоредбите на посочените
за виновно нарушени чл. 125, ал. 5 от ЗДДС,
задължават регистрираното по закона лице да подава справка – декларация за
всеки данъчен период до 14 число на включително на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнася. Разпоредбата на чл. 87 от Закона определя и
данъчния период, като едномесечен период от време, който съвпада с календарния
месец. Посоченото нарушение, се явява формално и такова осъществено чрез
бездействие. В случая бездействието е било преустановено, едва с подаване на
справката декларация за данъчния период обхващащ месец Февруари 2014г. на 26.03.2014г. По този начин,
жалбоподателят е осъществил състава на санкционираното от
административнонаказващият орган нарушение. Ето защо и при така установените
обстоятелства, законосъобразно квалифицирано, като нарушение на 125, ал.5 от
ЗДДС правилно
отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл. 179 от ЗДДС.
Досежно
възражението на жалбоподателя за маловажност на случая, съдът намира следното: Легално определение за
"маловажен случай" се съдържа в разпоредбата на чл. 93, т. 9 от
НК според която това е такова деяние, при което извършеното
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. В конкретния случай, с оглед на установените фактически данни,
отнасящи се до начина и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, липсата на
вредни последици, данните за личността на дееца и всички други факти,
релевантни за степента на обществена опасност и морална укоримост на
извършеното, следва извод, че деянието се характеризира с изключително по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други сходни и типични хипотези. Показателно за
това е АКТ за дерегистрация по
ЗДДС № 170991400002733/04.04.2014г., в който за последните 12месеца преди текущият
жалбоподателката редовно е подавала Справки – декларации по ЗДДС, нещо повече
всички те са с нулеви стойности. Към датата на съставяне на АУАН, жалбоподателят няма други
констатирани нарушения по ЗДДС.
Поради
изложеното съдът намира за неправилна преценката на административнонаказващият
орган относно приложението на чл.28 от ЗАНН. В конкретния случай действително
се касае за маловажност на нарушението, поради което обжалваното НП се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от
ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА НП № 102489-F106559/ 08.05.2014г. на Директор на офис - Разград при ТД на НАП гр.Варна, с което на В.Д.Г. ЕГН ********** *** за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500,00лева на основание чл.179 от ЗДДС, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: