Р Е Ш Е Н И Е

№ 341 25.08.2014 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на осемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Галя Мавродинова

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 416 по описа за 2014 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от П.Д.И. против наказателно постановление № 220/2013 г. от 10.05.2013 г. на началник РУ»Полиция» Разград, с което за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД, на основание чл. 80 т.5 от ЗБЛД му е наложено административно наказание «глоба» в размер на 50,00 лв.

Жалбоподателят моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно, сочи наличие редпоставките на чл. 28 от ЗАНН и се позовава на изтекла давност по чл. 34 ал.1 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган не заявява становище по жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.04.2013 г. в гр. Р***от служители на РУП Разград, един от които свидетелят Б., била извършена полицейска проверка на три лица. Едно от тях – жалбоподателят, не могъл да представи документ за самоличност, при поискване на такъв. За така установеното, което приел че представлява нарушение на чл. 6 от ЗБЛД, актосъставителят св. Б., съставил АУАН с бл. № 944001, който бил предявен и подписан от И., с отбелязване, че е бързал и е забравил личната си карта в портмонето. Въз основа на акта, на 10.05.2013 г. е издадено процесното НП, в което осъщественото от жалбоподателя нарушение е описано по идентичен начин с описанието дадено му в АУАН, за виновно нарушен е посочен чл. 6 от ЗБЛД и отговорността на нарушителя е ангажирана на осн. чл. 80 т.5 от ЗБЛД, с налагане на административно наказание «глоба» в размер на 50,00 лв.

В хода на производството, като свидетел е разпитан актосъставителят Б., който с показанията си установява идентична с посочената в АУАН и НП фактическа обстановка.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения :

Като издадено от компетентния орган, по реда и във формата предвидени в закона атакуваното НП се явява законосъобразно от формална страна. Съдът не споделя изложените арументи касаещи разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Посочения текст от закона, определя за начален момент на давността за административнонаказателно преследване, момента на откриване на нарушителя или момента на извършване на нарушението, от които започват да текат тримесечния, респективно едногодишния срок, в който следва да бъде съставен АУАН. В случая, актът дал начало на настоящото административнонаказателно производство е съставен в момента, в който нарушението е извършено, а атакуваното наказателно постановление е издадено в срока по чл. 34 ал.3 от ЗАНН. Ето защо и изложените в тази насока аргументи са несъстоятелни.

Що се отнася до това осъществено ли е административното нарушение, за което жалбоподателя е санкциониран и извършено ли е то от него виновно, съдът намира следното:

Посоченият за виновно нарушен текст на чл. 6 от ЗБЛД поставя изискване, при поискване от компетентните длъжностни лица, гражданите да удостоверят своята самоличност. Докумените удостоверяващи самоличността по смисъла на чл. 3 от ЗБЛД, са посочени в чл.13 от Закона. Полицейските органи, осъществили проверката на жалбоподателя пък, попадат в категорията на компетентните длъжностни лица по смисъла на посочената по – горе разпоредба, доколкото същите са носители на правомощията по чл. 70 ал.1 т.3 от ЗМВР. Посоченото налага и извод за съставомерността на настоящото деяние, което е формално и се изразява в непредставяне на документ, който по силата на правната норма служи за удостоверяване на самоличност. След като не е бил в състояние да представи и не е представил такъв /лична карта, паспорт, или свидетелство за управление на МПС/ на проверяващите, И. е осъществил и състава на санкционираното с настоящото НП нарушение на чл. 6 от ЗБЛД. Същевременно съдът намира, че същото представлява «маловажен случай» по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93 т.9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Според посочената по-горе дефиниция, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за маловажност на осъщественото нарушение е такава за законосъобразност на НП и същата подлежи на съдебен контрол. В случая съдът счита, че административнонаказващият орган неправилно е преценил тежестта на нарушението и нарушителя. На първо място, в тази насока следва да бъде посочено, че по делото не са представени доказателства полицейската проверка на самоличността на жалбоподателя, да е била извършена в хипотезите на чл. 70 ал.1 т.1 или 2 от ЗМВР, при които, причините налагащи осъществяването й, да предполагат поначало по – висока степен на обществена опасност на нарушенията по чл. 6 от ЗБЛД. Освен това, самоличността на жалбоподателя, съгласно ал.2 на чл. 70 от ЗМВР е можело да бъде установена посредством сведения в тази насока от неговите приятели, които са представили документи за самоличност на контролните органи, а следователно са били и такива с установена самоличност по смисъла на посочената разпоредба. Разбира се, последното не изключва съставомерността на нарушението на И., но налага извода, че същото представлява по – ниска степен на на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Липсват и доказателства жалбоподателя да е осъществявал други нарушение на разпоредбите на ЗБЛД, както и такива за настъпили вредни последици от осъщественото от него нарушение. Ето защо и по изложените съображения, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Воден от изложеното по – горе и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 220/2013 г. от 10.05.2013 г. на началник РУ»Полиция» Разград, с което за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД, на основание чл. 80 т.5 от ЗБЛД на П.Д.И. е наложено административно наказание «глоба» в размер на 50,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: