Мотиви към Присъда №357 от 12.08.2014г., постановена по НОХД №461/2014г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу С.Б.С. *** за това, че на 22.06.2014 г. в с. Г., общ. Разград е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – буйство, невъзпитаност, отправяне на псувни, ругатни, обиди към полицейски служители А.Н.А. – полицай, командир на отделение в група “Охрана на обществения ред” при РУП гр. Разград и М.С.М. – полицай в група “Охрана на обществения ред” при РУП гр. Разград, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост – престъпление по чл.325, ал.2, пр.2 и 3 във вр. с ал.1 от НК.

Срещу подсъдимия С.Б.С. е повдигнато обвинение и за това, че на 22.06.2014 г. в с. Г., общ. Разград се заканил с убийство спрямо Д.М.И. *** с думите “Ще ви убия” и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.

Срещу подсъдимия С.Б.С. е повдигнато обвинение и за това, че на 22.06.2014 г. в с. Г., общ. Разград се заканил с убийство спрямо Ц.М. И. *** с думите “Ще ви убия” и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.

Спрямо подсъдимия делото се води в условията на чл.269, ал.3, т.1 и 2 от НПК, тъй като не е намерен на известния му адрес и след щателно издирване местонахождението му не е установено. Налице са и данни, че е напуснал страната. Защитника му моли за минимално наказание.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита го за доказано и предлага на съда да му наложи съответно наказание.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.Б.С. е роден на ***г. в гр.Б., живее в гр. Р. Същият е с основно образование, безработен, неосъждан /реабилитиран/.

Подсъдимият С.Б.С. живеел на семейни начала от 2008г. с дъщерята на свидетелите Ц.И. и Д.И.. Родила им се дъщеря – С. Поради неразбирателство през 2012г. двамата се разделили. Малолетното дете С. заживяло при баба си и дядо си - свидетелите Ц.И. ***.

На 22.06.2014г. подсъдимият С. се обадил на домашния телефон на св. Д. И. и започнал да й говори че дъщеря й била проститутка и се заканвал по неин адрес. Д. И. предположила, че подсъдимият е под влияние на алкохол и му затворила телефона. Същия ден около 17 часа Д. И. излязла на пейката пред дома си в с. Г., ул. К. №**. В този момент пред тях спряло такси и от него слязъл подсъдсимият С.. Д. И. се притеснила като го видяла и се прибрала в дома си и заключила входната врата на къщата. Това ядосало подсъдимия и той започнал да вика “защо бягаш”. Д. И. се обадила на полицейските органи. На мястото пристигнали полицейските служители Ат. А. и М. М., които били наряд като автопатрул. Двамата работели в системата на МВР в група “Охрана на обществения ред” в сектор “Охранителна полиция” в РУП – Разград при ОД на МВР Разград, като св. Ат. А. заемал длъжност “Командир на отделение”, а св. М. М. заемал длъжност “полицай”. При пристигането си около 17, 30 часа свидетелите видели подсъдимия С. ***, който в този момент викал към къщата “аз докато не си видя детето няма да си тръгна от тук, ако трябва тази дърта курва и този дърт тираджия педераст ще ги запаля”. Като видял полицейските служители подсъдимият се обърнал и към тях с нецензурни реплики “къде са ви пагоните, ченгета прости, махнете се”. Полицейските служители се опитали да успокоят подсъдимия, но последният продължил да вика “курви такива, нямате пагони, аз съм ВКР”. По това време към къщата се приближил св. Ц. И., заедно с малката си внучка С. /дъщеря на подсъдимия/ - двамата се прибирали в дома си. Детето се изплашило от поведението на баща си, а последния започнал да вика към свидетелите Ц. И. и Д. И. “Ще ви убия, ще ви запаля”. Тъй като свидетелите Д. И. и Ц. И. и преди били очевидци на агресивно поведение от страна от подсъдимия, те действително се изплашили, че е възможно подсъдимият да осъществи заканите си- познавали го като отмъстителен човек. За да преустановят скандала полицейските служители поставили белезници на подсъдимия и принудително го отвели с полицейския автомобил в РУП – Разград.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните доказателства - показанията на свидетелите Ат. А., Д. И., Ц. И. и Р. П., писмените доказателствени материали. Очевидно спорни моменти по делото не съществуват, поради което съдът намира фактическата обстановка изложена в обвинителния акт за доказана по несъмнен начин.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият С.С. е осъществил от обективна и субективна страна на първо място състава на престъплението по чл.325, ал.2, пр.2 и 3 във вр. с ал.1 от НК, тъй като на 22.06.2014 г. в с. Г., общ. Разград е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – буйство, невъзпитаност, отправяне на псувни, ругатни, обиди към полицейски служители А.Н.А. – полицай, командир на отделение в група “Охрана на обществения ред” при РУП гр. Разград и М.С.М. – полицай в група “Охрана на обществения ред” при РУП гр. Разград, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост – престъпление по чл.325, ал.2, пр.2 и 3 във вр. с ал.1 от НК. Действията на подсъдимия са били явно непристойни – в разрез с установените морални норми. Тези действия засягат обществения ред - викал, крещял, привлякъл вниманието на околните към непристойното си поведение. Действията му изразяват явно неуважение към обществото – предизвикал възмущението на околните. Поведението му се отличавало с изключителна дързост и цинизъм – обърнал се нагло и дръзко /предизвикателно / към полицейските служители, употребил на няколко пъти цинични изрази. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Деянието му не може да се определи като дребно хулиганство поради тежестта с която се отличава, предвид обстоятелствата при които е извършено. Същото се явява едро хулигансто по смисъла на НК.

На второ място подсъдимият С.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, тъй като на на 22.06.2014 г. в с. Г., общ. Разград се заканил с убийство спрямо Д.М.И. *** с думите “Ще ви убия” и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му. Подсъдимият се е заканил именно с убийство и с оглед с обстоятелствата тази му закана е била от естество да предизвика основателен страх у пострадалата. Подсъдимият е целял именно да сплаши посрадалата, да подчертае отмъстителността си. В този смисъл той е действал с пряк умисъл от субективна страна.

На трето място подсъдимият С.С. е осъществил от обективна и субективна страна още веднъж състава на престъплението по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, тъй като на на 22.06.2014 г. в с. Г., общ. Разград се заканил с убийство спрямо Ц.М.И. *** с думите “Ще ви убия” и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му. И спрямо този свидетел подсъдимият се е заканил с убийство и с оглед с обстоятелствата тази му закана е била от естество да предизвика основателен страх у пострадалия. Подсъдимият е целял именно да сплаши посрадалия, подчертавяйки отмъстителността си. От субективна страна и при това деяние е действал с пряк умисъл.

Индивидуализирайки наказанията на подсъдимия съдът отчита, че подсъдимият се счита неосъждан. При това съдът намира, че за престъплението по чл. чл.325, ал.2, пр.2 и 3 във вр. с ал.1 от НК на същия следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което е под средния законов размер. За извършеното престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК спрямо св. Д. И. също следва да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, а също и за извършеното престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК спрямо св. Ц. И. следва да му се наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, които наказания са под средния законов размер. На основание чл.23, ал.1 от НК от тези три наказания на подсъдимия следва да се определи едно общо наказание, в размер на най-тежкото, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода. В случая следва да се приложи институтът на условното осъждане, тъй като подсъдимият не е осъждан, наложеното му наказание лишаване от свобода е за срок под 3 години и за поправянето на подсъдимия не е наложително ефективното му изтърпяване. При това изтърпяването на наложеното общо наказание следва да се отложи за изпитателен срок от четири години. По- дългият изпитателен срок се налага, тъй като подсъдимият очевидно се е демонстрирал като личност явно незачитаща обществените порядки, поради което и спрямо него очевидно е необходимо по осезателно въздействие.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: