МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 354/04.08.14 г. по АНД № 472/14 г. по описа на РРС

Разградска районна прокуратура е внесла постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговрност по реда на чл. 78а от НК на И.С.И. за извършеното престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 вр. с чл. 130 ал.1 от НК, за това, че на на 16.02.2014 г. в гр. Разград е причинила лека телесна повреда на Д. Д. С. от гр. Разград, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в тилната част на главата по средната линия, кръвонасядания на кожата по горните клепачи на двете очи, охлузвания на кожата към върха на носа и в средната част на горната устна, насиняване и охлузване на кожата в горната трета на лявата подбедрица по външната й страна, които увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, като деянието е извършено по хулигански подбуди.

Обвиняемият не се явява в съдебно заседание и не дава обяснения по изложените в постановлението фактически обстоятелства.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае обвиняемия за виновен за извършеното престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 вр. с чл. 130 ал.1 от НК , като го освободи от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му наложи наказание “глоба” между минимума и средния размер предвидени в закона. Сочи, че вещественото доказателство по делото, следва да бъде отнето в полза на държавата, като вещ послужила за осъществяване на умишленото престъпление.

Защитата на обвияняемия сочи, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК и предлага наказание ориентирано към минимума предвиден в закона.

Въз основа на събраните в хода на досъдебното производство и прочетени и приобщени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият и св. В., били дългогодишни познати, като семействата техните родители живеели в гр. Р.******. През пролетта на 2013 г., познанството им прераснало в интимна връзка, която била прекратена през м. септември същата година, по инициатива на свидетелката. След раздялата им поведението на обвиняемия станало изключително агресивно, като в продължение на два месеца той изпращал телефонни текстови съобщения на В., с които й се заканвал с физическа саморазправа и убийство, провеждал и телефонни и лични разговори с нея пред блока, в който двамата живеят, като й отправял подобни заплахи.

В края на м. декември 2013 г., свидетелката установила интимна връзка с пострадалия С., което обстоятелство станало известно и на обвиняемия. На 13.01.2014 г., В. и С. се разминали по ул. “Св. Климент” в града с обвиняемия. Без да познава пострадалия, няколко минути по – късно И. изпратил “смс” на В., че е разбрал за новата й връзка.

На 14.02.2014 г., тримата отново се срещнали случайно в същия квартала, при която среща И. им заявил, че ако отново ги види заедно там ще ги убие, а сина на свидетелката ще пострада. Същия ден, В. отново получила заплашителен “смс” с идентично съдържание.

На 16.02.2014 г., около 15,30 ч., В. и пострадалият се движели по левия тротоар на ул. “Св. Климент” в посока центъра на града. По същото време обвиняемият С. се намирал в гаража си на същата улица, на отсрещния тротоар. Забелязвайки свидетелите, И. взел намираща се в помещението метална щанга тип “кози крак” и побегнал към тях. Доближавайки С., той му изкрещял: “Аз казах ли ти, какво ще стане, ако те видя пак в квартала?!” и започнал да му нанася удари с щангата в областта на главата, в резултат на нараняванията от които от главата на пострадалия потекла кръв. Освен неколкократните удари в главата, обвиняемият нанесъл и удари по тялото и краката на пострадалия. Свидетелката В. се опитала да застане между тях, при което И. замахнал да удари и нея с щангата, но С. успял да я изтръгне от ръцете му и я изхвърлил в двор, в близост до мястото на което били застанали. В този момент се намесил св. Г., проятел на обвиняемият, който бил заедно с него в гаража му, който се опитал да разтърве двамата. Докато теглел И. през кръста, свидетелят обаче съборил и него и пострадалия на земята, където И. продължил да нанася удари на С. с ръце в главата. Тогава се намесили и свидетелите Н. и Д. – други приятели на обвиняемият от компанията събрала се в гаража му, които успели да го отделят от пострадалия и да го отдалечат от мястото на инцидента. След това свидетелите Н. и Г. си тръгнали пеша, а Д. и С., който също бил част от компанията, си тръгнали с автомобила на последния. През това време, св. В., която се била обадила на тел.112, помагала на пострадалия да стане от земята. От своя страна, И. отново се приближил към двамата свидетели, извадил пистолет от дрехите си и го насочил към тях с думите:”Ще ви убия и двамата!”. След като се качил в автомобила си и потеглил с него, обвиняемият отново насочил оръжието към тях и повторил заплашителните си реплики, а после се отдалечил с превозното средство в посока обратна на центъра на града.

Междувременно на мястото на инцидента пристигнал екип на Бърза помощ при МБАЛ “Св. Ив. Рилбски”, член на който бил и св. Ш. Пристигнали и дежурният автопатрул при РУП Разград – свидетелите М. и Ем., на когото В. и С. разказали за случилото се. Изхвърлената от С. щанга била взета от св. Ем. и оставена от него на съхранение в сградата на РУП. Пострадалият бил откаран до спешно отделение, където бил прегледан, а раните му обработени. На следващия ден С. бил прегледан и от съдебен лекар, за което му било издадено съдебномедицинско удостоверение № 11/17.02.2014 г.

Част от действията на обвиняемия били наблюдавани през прозореца на апалтамента му от съпругът на свидетелката В., който по – късно разказал на жена си за случилото се, което накарало и свидетелката – позната на майката на св. В., да позвъни вечерта на 16.02.2014 г., за да се поинтересува за състоянието на самата свидетелка.

Според заключението по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, приобщено към доказателствения материал по делото по предвидения в НПК реда, в резултат на описания инцинент, пострадалия е получил: разкъсно-контузна рана в тилната част на главата по средната линия; кръвонасядания на кожата по горните клепачи на двете очи, охлузвания на кожата към върха на носа и в средната част на горната устна, насиняване и охлузване на кожата в горната трета на лявата подбедрица по външната и страна.

Описаните увреждания са резултат от действието на удари с или върху твърди тъпи или тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени по начина по който се съобщава по делото – при удари с юмруци и ритници и желязна щанга.

Същите са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, със среден срок за приключване на оздравителния процес около 10 дни.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на показанията на свидетелите В., С., М., Ем., Ш., В. Същите се взаимно непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги намира за пресъздаващи действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка и като истинни ги кредитира. Показанията на свидетелите Н., Г., Д. и С. не противоречат и не опровергават тези на първата група гласни доказателства. Действително последно сочените свидетели /които са близки на обвиняемия/ не твърдят да са възприели нанасяне на удари от последния на пострадалия с щанга, както самият той сочи. Това обаче, съдът не счита че опровергава казаното от С., тъй като от една страна тези свидетели не са безпристрастни, поради приятелските си отношения със И., а от друга това че не са възприели всички действия на последния е обяснимо и с тяхната отдалеченост спрямо мястото на инцидента. По подобен начин биха могли да бъдат обяснени и липсата им на възприятия върху последващото нанасянето на удари заплашване на пострадалия с огнестрелно оръжие. Същевременно Д. сочи, че е видял “нещо като пръчка” в ръцете на пострадалия, което той изхвърлил. Това подкрепя и твърденията на самия С. за предмета, с който обвиняемият е нанасял удари по него. Същевременно металната щанга е възприета визуално и от свидетеля Ем., както и от свидетелите С. и В. – още едно обстоятелство потвърждаващо достоверността на техните показания. Обясненията на И. дадени в хода на досъдебното производство са напълно лишени от житейска логика. Освен това казаното от него, че пострадалият си носел щангата в торба, а се наранил при падане, след като се спънал се опровергават изцяло от кредитираните свидетелски показания – както тези на С. и В., така и от втората група свидетели, които са категорични в твърденията си, че са се опитвали да отделят обвиняемия от пострадалия. Ето зако, съдът намира твърдяното от И. за единствено защитна теза и по изложените съображения не кредитира и соченото от него, че пострадалият го е предизвикал с показване на среден пръст. Показанията на С., освен че се подкрепят от изложеното от В., кореспондират и с установеното от заключението по назначената по делото съдебномедицинска експертиза, изключващо и възможността уврежданията да са причинени от единичен удар. Посочените доказателства и доказателствени материали са взаимно допълващи се и безпротиворечиви, поради което съдът счита, че същите пресъздават действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка и като истинни ги кредитира изцяло.

Обвиняемият е неосъждан. Същият е със средно образование, неженен. Според попълнената от декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, не притежава движимо на значитела стойност, или недвижимо имущество. Същевременно от депозираната по делото характеристична справка се установява, че обратно на деклариранато от него, той реализира доходи от покупко-продажба на леки автомобили и техния ремонт. Известен е на органите на МВР, като по отношение на него, освен настоящото е било образувано ДП 664/2008 г. за престъпление по чл. 131 ал.1 от НК.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С деянието си обвиняемияг е осъществил състава на престъплението по чл. 131 ал.1 т.12 вр. с чл. 130 ал.1 от НК. На инкриминираната в обвинението дата, И. е причинил лека телесна повреда на пострадалия С., нанасяйки му удари с метална щанга в лицето и по крака и удари с ръце. Действително хулиганските подбуди, като квалифициращ признак на престъпленията против личността, изключват наличието на личен мотив. В настоящия случай обаче, ако отношенията между св. В. и обвиняемия са лични, то не така стои въпросът с отношенията между И. и пострадалия. Агресивното поведение на обвиняемия, който без да е бил предизвикан с думи, действия или поведение от С. е нападнал последния в светлата част на денонощието, на обществено място, като преди нанасянето на ударите е отправял и закани за саморазправа към него, налагат извода, че действията му са били насочени към демонстриране на явно неуважение към установените порядки за поведение на публично място. Основен мотив в посоченото поведение на И. е било не желанието му да засегне пострадалия, а да изрази явно неуважение към обществото и да демонстрира незачитане приетите норми на поведение чрез това посегателство. Посоченият извод се налага от предхождащите настоящото деяние прояви на И., при които той е отправял забрани към С. да се появява в «неговия» квартал. Именно затова и съставомерните му действия, според настоящия съдебен състав, са имали за цел проявата му на незачитане на основни човешки права да стане публично достояне, като обвиняемият е демонстрирал приоритета на собствените си, субективни правила и порядки над обществените норми за поведение. С причиняването на съставомерния по чл. 130 ал.1 от НК резултат, тъй като нанесените от И. удари на С. са довели до телесни увреждания на последния изразяващи се в: разкъсно-контузна рана в тилната част на главата по средната линия; кръвонасядания на кожата по горните клепачи на двете очи, охлузвания на кожата към върха на носа и в средната част на горната устна, насиняване и охлузване на кожата в горната трета на лявата подбедрица по външната и страна, изпълнителното деяние на престъплението, за което е повдигнато настоящото обвинение е било довършено от обективна страна. От субективна пък, престъплението е осъществено при пряк умисъл, като И. е съзнавал общественоопасния характер на действията си, предвиждал е последиците от насаянето на удари с метална щанга в областта на главата и тялото на пострадалия и е искал тяхното настъпване.

Съставомерността на деянието от обекивна и субективна страна, предопределя и признаването на обвиняемия за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 вр. с чл. 130 ал.1 от НК. Същевременно налице са предпоставките за освобождаването на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл.78а от НК - за това престъплението предвиденото от закона наказание е до три години лишаване от свобода; обвиняемият е неосъждан; не е освобождаван от наказателна отгворност по реда на раздел ІV на глава 8 от НК; няма установени настъпили съставомерни имуществени вреди от деянието. При индивидуализацията на следващото се административно наказание “глоба”, съдът отчете като единствено смегчаващо отговорността обстоятелство, касаещо степента на лична обществена опасност на обвиняемия чистото му съдебно минало. Същевременно като отегчаващи отговорността обстоятелства касаещи степента на обществена опасност на деянието бяха преценени прчинените на пострадалия множество телесни увреждания, всяко от които представляващо лека телесна повреда по смисъла на наказателния закон; проявената престъпна употритост от обвиняемия, който е преустановил нанасянето на ударите не доброволно, а е бил спрян от своите приятели; предмета, с който ударите са нанасяни – метална щанга; предхождащите съставомерното поведение на обвиняемия действия и последващито му такива изразяващи се в продължаващи закани към пострадалия. Като отегчаващи обстоятелства, касаещи личната степен на обществена опасност на обвиняемия бяха преценини и лошите му характирестични данни. Ето защо, при превес именно на отегчаващито отговорността обстоятелства от една страна и при съобразяване имотното състояние на И., който макар и да няма недвижимо и движимо на значителна стойност имущество реализира доходи /макар и нерегистрирани такива/, счита че нему следва да бъде наложено административно наказание “глоба” над средния размер предвиден в закона, а именно – 3 000 лв.

Признаването на обвиняемия за виновен, предпоставя и осъждането му да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ