Мотиви към Решение №366/28.08.2014г., постановено по НАХД №494/2014г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е внесла постановление по реда на чл.375 от НПК срещу обвиняемия Р.С.Х. *** за това, че на 26.02.2014 в гр. Разград е потвърдил неистина в писмена декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, която по силата на закон - чл.160, ал.1 от ЗДвП се дава пред орган на властта – Началник сектор Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Разград, чрез Й. И. А. – служител в сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Разград, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че през м. август 2013г. му е било откраднато свидетелството за управление на моторно превозно средство с №280090216 в Австрия - престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК. С постановлението се предлага обвиняемия да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като му бъде наложено административно наказание.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в постановлението предложение срещу обвиняемия.

Производството е проведено в отсъствието на обвиняемия на основание чл.378, ал.1, изр.2, тъй като макар и редовно призован, обвиняемият не се е явил.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Обвиняемият Р.С.Х. е роден на ***г***. Същият е женен, неосъждан.

Обвиняемият Р. Х. ***. Същият бил правоспособен водач на МПС от 1984г. През м. август 2013г. свидетелството му за управление на МПС било отнето в Р Германия, поради извършено от него административно нарушение. Обвиняемият се завърнал в Р България и на 26.02.2014г. отишъл в сградата на ОД на МВР- Разград, сектор “Пътна полиция” и там попълнил декларация, съгласно чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, изискуема по силата на чл.160 от ЗДвП, като собственоръчно написал в декларацията, че свидетелството му за управление на МПС било откраднато в Австрия. След това подписал декларацията в графата “Декларатор”. Тази декларация той представил пред свидетелката Й. А. - служител в сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Разград.

Видно от писмо рег. №У-23317/20.02.2014г. на ГД “НП” – гр. София до сектор “ПП при ОДМВР – Разград е изпратено свидетелствоза управление на МПС на обвиняемия с №280090216, което било отнето на територията на ФРГ от обвиняемия, поради извършено от него нарушение.

Назначена е графологическа експертиза, която установява, че ръкописният текст и подписа посочен в описаната декларация в графата “декларатор” е изпълнен от обвиняемия Х., а също така и подписа в графата “подпис на заявителя” на заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин вх. №3101/26.02.2014г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на разпитан свидетел, писмените доказателствени материали, назначената експертиза. На досъдебното производство обвиняемият е признал виновността си. Всъщност спор относно фактите по делото не съществува, поради което и съдът приема обстоятелствата изложени в постановлението на прокурора за безспорно доказани.

Така с деянието си обвиняемият Р.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 313 ал. 1 от НК, тъй като на 26.02.2014 в гр. Разград е потвърдил неистина в писмена декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, която по силата на закон - чл.160, ал.1 от ЗДвП се дава пред орган на властта – Началник сектор Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Разград, чрез Й. И. А. – служител в сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Разград, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че през м. август 2013г. му е било откраднато свидетелството за управление на моторно превозно средство с №280090216 в Австрия. В случая обвиняемият по силата на закон е бил задължен да удостовери в подадената декларация истината -чл. 160, ал.1 от ЗДвП предвижда, че дубликат на свидетелство за управление на МПС се издава, когато същото е изгубено, откраднато, повредено или унищожено, за което притежателят подписва декларация. В случая обвиняемият е попълнил пред органите на властта декларация в която отразил невярното обстоятелство, че свидетелството му за управление на МПС е откраднато. Обвиняемият е действал с пряк умисъл – напълно целенасочено.

При определяне на наказанието на обвинаемия съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба, деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът като отчита, че обвиняемия явно няма други противообществени прояви, намира, че на същия следва да се наложи наказание в размер равен на минималния, а именно глоба в размер на 1000лв, като този размер на санкцията според съда в случая е достатъчен за поправянето му.

С оглед изхода на делото обвиняемият следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото.

Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: