Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                  № 263, 19.08.2014г., гр.Разград

 

                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

     

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                            състав

на четиринадесети август                                         две хиляди и четиринадесета година

в публично съдебно заседание, в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Д.Д.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1002 по описа за 2014г.:

 

Обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ.

Постъпила е искова молба от С.Н.Д., която твърди, че наложеното й със заповед №***г. дисциплинарно наказание „уволнение“, а със заповед №***г. е прекратено трудовото й правоотношение. На първо място твърди, че към датата на уволнението е синдикален лидер-Регионален секретар на Синдикат „Образование“ към КТ Подкрепа-Р., като част от ИС на РСО и с уволнението й ответникът не е преодолял защитата по чл.333 ал.3 КТ, което само по себе си опорочава уволнението. Работодателят не е искал от нея информация дали е синдикален член. В уволнителната заповед не са посочени и описани никакви дисциплинарни нарушения, липсват и мотиви, т.е. липсват задължителни реквизити. Като цяло счита, че работодателят не е спазил процедурата за налагане на дисциплинарно наказание. Моли съда на отмени заповедта за уволнение и я възстанови на преди заеманата от нея длъжност-старши учител-начален етап, да осъди ответника да й заплати обезщетение за времето, което е останала без работа съобразно заключението на вещото лице, в размер на 2428.30лв., касаещо периода 12.05.14г.-11.08.14г.

 Ответникът ПУИ“Христо Ботев“, счита иска за неоснователен. Твърди, че е спазил изискванията на чл.195 Кт за мотивиране на заповедта и за провеждане на процедурата за налагане на дисциплинарно наказание /изискване на обяснение, изготвяне на мотивирана заповед-описание на нарушенията, нейното връчване. Ответникът твърди, че ищцата не е представяла официални писмени документи, че е член на ръководството на синдикална организация.

  Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищцата е работила при ответника на длъжност “старши учител-начален етап“. На 10.05.14г. на ищцата била връчена заповед №*** за прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от ***г. Като причина за уволнението е посочено наложено със заповед №***г. дисциплинарно наказание „уволнение“. В заповедта се сочат четири нарушения на трудовата дисциплина-чл.128 ал.1 т.6 е чл.129 от ППЗНП, чл.44 ал.1 т.1 и 5, ал.2 от Правилника за вътрешния трудов ред, а именно: на 12.03.14г. е ударила няколко шамара на И. Х. и е ударила с летва пръстите на ръката на И. И. На 13.03.14г. и на 17.03.14г. не е осигурила присъствието на част от учениците в учебен час. Ответникът е поискал писмено /изх.№1241126 и 105/ от ищцата писмени обяснения. Ответникът представя жалби на родители, докладни на учители, протоколи от констатациите на назначените комисии за проверка на сигналите.

 Ищцата представя удостоверение от СРС към КТ Подкрепа, че е регионален секретар на Синдикат Образование към КТ Подкрепа до м.10.2015г. Представен е и протокол от 201.10.11г. от 8-та Конференция на РСО, на която ищцата е избрана за регионален секретар на РСО., за което работодателя е уведомен с писмо още през 2012г. През м.11.2013г.  РСО към КТ Подкрепа е предоставило на ищцата служебна бележка за пред работодателя й, че като член на РСО ще участва в обучение на 14.11.13г., което да се счита като отпуск по чл.159 ал.1 КТ. 

По делото е разпитана една свидетелка-С.Ю., която е възпитател в  ПУИ с.О. и е председател на СС на КТ Подкрепа в училището. Тя твърди, че директорът не я е питал дали ищцата е синдикален член.

Според заключението по назначената ССЕ БТВ на ищцата е 803.85лв., като обезщетението за времето от 12.05.14г.-11.08.14г., в което е бил без работа е в размер на 2428.30лв. или нетно обезщетение от 2185.47лв.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Исковете са допустими. Разгледани по същество, същите се явяват и основателни.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, Съдът намира, че ответникът не е спазил процедурата по налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, като не е изискал предварително съгласие от РСО към КТ Подкрепа. За да проведе законосъобразна процедура по налагане на дисциплинарно наказание в тежест на работодателя е ако не разполага с предварителна информация, да изиска такава от служителя, на който ще наложи наказание, дали не се ползва от закрилата по чл.333 КТ.

Налице са доказателства, че ищцата е Секретар /член на ИС/ на РСО към КТ Подкрепа. Предвид на това тя се явява член на синдикалното ръководство на териториален ръководен изборен синдикален орган и се ползва от предварителната закрила на чл.333 ал.3 КТ.

Не отговарят на истината твърденията на ответника, че не е знаел за синдикалната дейност на ищцата. Същият е уведомен от РСО към КТ Подкрепа. Нещо повече ответникът е разрешаван на ищцата отпуск по чл.159 ал.1 КТ за семинар-обучение. Ирелевантни са твърденията му, че ищцата не го е уведомила, че се ползва от синдикална закрила. Законът не е предвидил, че работникът задължително следва да е уведомил работодателя си за наличието на предпоставките за предварителна закрила при уволнение, за да се ползва от същата. Обратното работодателят е този, който носи отговорността за законосъобразното упражняване на правото за едностранно прекратяване на трудовия договор, поради което и е задължен да събере данни дали по отношение на работника са налице предпоставките по чл. 333 КТ или не. Той може да бъде освободен от отговорност за неспазване на разпоредбата на чл. 333 КТ само в случай че е положил усилия за събиране на такива данни, но те не са достигнали до него поради вина на работника.

Ищцата следва да бъде възстановена на преди заеманата от нея длъжност.

Частично основателен се явява и иска за присъждане на обезщетение за времето, което ищцата е останала без работа поради уволнението в периода 12.05.14г.-11.08.14г. Размерът му е 2428.30лв., като за сумата до 5423.70лв., за периода от 12.05.14г. до 12.11.14г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На ищеца се дължат разноски в размер на 340лв.

По изложените съображения съдът

 

                                          Р     Е     Ш     И     :

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННИ И ОТМЕНЯ уволнението на С.Н.Д. ***, ЕГН ********** извършено със заповед № *** г. на Директора на ПУИ“Хр.Ботев“ с.O. и налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“, извършено със заповед №***г., на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ, във вр. с чл.190 ал.1 т.7 КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА на С.Н.Д. на предишната й работа- “старши учител-начален етап“ в ПУИ“Хр.Ботев“ с.O., на основание чл.344 ал.1 т.2 КТ.

ОСЪЖДА ПУИ“Хр.Ботев“ с.O. да заплати на  С.Н.Д. **2428.30лв./две хиляди четиристотин двадесет и осем лева и тридесет стотинки/, представляваща обезщетение за времето от 12.05.14г.-11.08.14г, през което е била без работа поради уволнението, ведно със законната лихва, считано от 05.06.2014г. до окончателното й изплащане на основание чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 КТ. и разноски в размер на 340лв./триста и четиридесет лева/

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Н.Д. *** против  ПУИ“Хр.Ботев“ с.O. иск по чл.225 КТ до първоначално предявения размер и за периода след 11.08.2014г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

На основание чл.242 ал.1 ГПК допуска ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на иска за обезщетение.

ОСЪЖДА ПУИ“Хр.Ботев“ с.O. да заплати по сметка на РРС държавна такса върху уважените искове в размер на 197.13лв. и 100лв. за разноски.

Решението подлежи на обжалване  пред  РОС  в двуседмичен срок считано от днес-19.08.2014г.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: