Р Е Ш Е Н И Е

№ 249

гр. Разград, 20.08.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на 24.07.2014г., в състав:

председател: Атанас Христов

при участието на секретаря Г.А., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1069 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният установителен иск е с правно основание чл.124, ал.4, изр.2 от ГПК вр.чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР.

Депозирана е молба от С.М.М., ЕГН **********,***, с която се моли да бъде прието за установено по отношение на ТП на НОИ гр. Разград, че в периода от 12.12.1972г. до 31.05.1983г. молителят е работил в Промишлен комбинат „Васил Коларов” – гр. Р., на длъжност „кроячка” на пълно работна време, вместо отразената в трудовата книжка за горецитирания период длъжност „ученичка” и „работник”. Претендира разноски. В съдебно заседание, чрез пълномощника си адвокат Е.С. ***, поддържа исковата молба и излага подробни съображения.

Ответникът ТП на НОИ гр. Разград, намира исковите претенции за недопустими, а по същество – неоснователни. Излага подробни съображения. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. И. В., поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

В трудовата книжка на ищцата е посочено, че през периода от 12.12.1972г. до 12.01.1973 г. е работила на длъжност „ученичка”, а за периода от 13.01.1973г. до 31.05.1983г. е работила на длъжност „работник”, в Промишлен комбинат „Васил Коларов” гр. Р.

Видно от писмо от ТД на НОИ – Търговище с изх. № *** от ***г. /л. 114 и л. 117 от приобщеното адм.д. № ***г. по описа на Административен съд – Разград/, не може да бъде предоставена допълнителна информация, относно трудовото досие на ищцата, длъжностни характеристики и всички документи, които биха дали повече информация за характера и вида на работата й в предприятието.

В своите показания свидетелите Т. и А., сочат че през процесния период ищецът е работил на длъжност „кроячка”, а не на посочената в трудовата й книжка длъжност „ученичка” и „работник”.

По допустимостта на настоящата претенция.

Във влязлото на 01.07.2014г. в сила решение № *** г. по адм. дело № *** г. по описа на Административен съд – Разград, постановено между настоящите страни е посочено, че :„за оспорващата остава като възможност предявяване на иск по реда на Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Ако по него ред се установи и докаже характера и вида на изпълняваната от С. М. работа за процесния период, то тогава няма да има пречка този труд да се признае от пенсионни орган” /лист 3 на гърба, абзац 2/.” Настоящият съдебен състав, изцяло споделя становището на АС – Разград, поради което намира настоящата искова претенция за допустима.

По същество на исковата молба.

Единствения спор по делото е дали през процесния период от време, ищцата е работила на длъжност „кроячка” както ищцата твърди или е работила на длъжностите отразени в трудовата й книжка - „ученичка” и „работник”

В настоящия случай единственият документ, от който се черпи информация за положения през периода 12.12.1972г. - 31.05.1983г. от ищеца труд в ПК „Васил Коларов”, е неговата трудова книжка.

Няма спор по въпроса дали трудовата книжка е правилно оформена съгласно Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Трудовата книжка се издава въз основа на изплащателните ведомости или партидни книги. В случая обаче във ведомостите не е отразена длъжността на жалбоподателката, поради което трудовата книжка е доказателство за установяването не само на трудовия стаж, но и на заеманите от нея длъжности, които служат за определяне категорията на труда.

По допустимостта на показанията на свидетелите.

По делото, независимо от забраната на чл.164, ал.1 т.2 ГПК, бяха събрани гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели, от показанията на които се установи, че за процесния период характера и вида на изпълняваната от ищеца работа е бил кроячка.

Съгласно чл. 347 КТ, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя.

При наличие на цитираното отбелязване в трудовата книжка, са недопустими свидетелските показания за установяване на длъжността, заемана от лицето през процесния период. Съгласно чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК, свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася до опровергаване съдържанието на официален документ. Според чл. 165, ал. 1 ГПК, в случаите, в които законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. В случая налице е трудова книжка, която свидетелства за заеманата длъжност на лицето през процесния период. Така и Решение № 13987 от 25.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6212/2013 г., VI о., както и Решение № 744 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10611/2012 г., VI о.

Това означава, че съдът не следва да се ползва от събраните гласни доказателства и не може да ги кредитира, тъй като законодателят изрично е забранил това.

Предвид на изложеното дотук, след игнориране на събраните свидетелски показания и след пълен анализ на събраните по делото писмените доказателства по делото, съдът стига до извода за неоснователност и недоказаност на иска, с който е сезиран.

По разноските.

Както е прието в постановеното в производство по чл. 274, ал.3 ГПК /т.е. задължително/ Определение № 247 от 29.04.2014 г. по ч.гр.д. № 1579/2014 г. на ВКС, І г.о. : Съгласно чл. 9, ал.3 ЗУТОССР, ищците по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по реда на този закон, не плащат такси и разноски. Като съдържание тази разпоредба е аналогична на разпоредбата на чл. 359, изр.2 КТ, според която работниците и служителите не плащат такси и разноски по производството по трудови дела. По приложението на чл. 359 КТ има формирана трайно установена съдебна практика, че при отхвърляне на предявения от работника иск с предмет трудов спор, заплатените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат на основание чл. 78, ал.4 ГПК. Разпоредбата на чл. 359 КТ се тълкува в смисъл, че работниците и служителите се освобождават от дължимите към съда такси и разноски, които включват държавната такса и разноските за призоваване на свидетели, за вещи лица и по извършване на оглед / чл. 75 ГПК/, но не ги освобождава при отхвърляне на иска от отговорността за разноски за адвокатско възнаграждение, направени от насрещната страна по делото. Разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК, която регламентира подлежащите на присъждане разноски в исковото производство, обособява заплатеното от страната възнаграждение за адвокат като самостоятелно перо, отделно от заплатените такси и други разноски. Предвид това, че нормата на чл. 357, ал.1 КТ дефинира установяването на трудов стаж по съдебен ред като “трудов спор”, същото разрешение следва да намери приложение и при тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 9, ал.3 ЗУТОССР. По силата на препращата норма на чл. 10 ЗУТОССР за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на ГПК. Тъй като специалният закон не урежда отговорността за разноски при отхвърляне на иска за установяване на трудов стаж и при прекратяване на делото, в тези случаи следва да намерят съответно приложение разпоредбите на чл. 78, ал.3 и 4 ГПК.

С оглед на изложеното, ищецът следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ Разград, разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. тъй като бе защитаван от юрисконсулт, на осн. чл. 78, ал.8 във вр. с ал.3 ГПК, във вр. с чл. 7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Относно искането на ищеца за присъждане на разноски, само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в постановеното в производство по чл. 290 ГПК Решение № 254 от 20.01.2014 г. по гр. дело № 1413/2012 г. на ІІІ г.о. е посочено, че : „НОИ като държавен орган, който по силата на чл. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, е ответник по исковете за установяване на трудов стаж, не дължи направените от ищците деловодни разноски в тези производства, тъй като неговата процесуална легитимация е във връзка с изпълнение на възложената му със закон компетентност. Освен това в случая предявяването на иска е необходимо за постигане на целения правен резултат, независимо от поведението на ответника по иска. По тази причина не се прилагат общите правила за отговорността за разноските като санкция за страната, предизвикала неоснователно правния спор.”

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.М.М., ЕГН **********,***, против Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Разград, с адрес гр. Р., ул. Б. Л. № ***, представлявано от директора В. Г. Н., иск с правно основание чл.124, ал.4, изр.2 от ГПК вр.чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР – за признаване за установено по отношение на ответника, че за периода от 12.12.1972г. до 31.05.1983г. ищецът е положил трудов стаж при работодателя Промишлен комбинат „Васил Коларов” – гр. Р., на длъжността „кроячка”, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН **********,*** да ЗАПЛАТИ на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Разград, с адрес гр. Р., ул. Б. Л. № ***, представлявано от директора В. Г. Н., сумата от 200 лева /двеста лева/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.8, във вр. с ал.3 ГПК, във вр. с чл. 7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: