Р Е Ш Е Н И Е  

 

Номер       230             18.08.2014 г.      гр.Разград  

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р ОД А

 

Разградският районен съд, на 17.07.2014 г. , в публично заседание в състав:

Председател:  Атанас Христов

секретар  Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№  2470 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.341 и сл. от ГПК във вр. със ЗНасл.

Предявен е иск за делба  и с влязло в сила съдебно решение са допуснати до делба следните имоти МЕЖДУ СЛЕДНИТЕ СТРАНИ И ПРАВА:

М.Н.Д., ЕГН **********,*** и А.Т.А., ЕГН **********,***:

-         Недвижим имот,  находящ се в с. Я. п., общ. П., обл. Б., от 790 кв.м., парцел ХІІ – ***, в кв. 23 по плана на селото, представляващ понастоящем УПИ VІІ – *** с площ от 850 кв.м., в кв. 33, по плана на с. Я. п. от ***5 г., при граници и съседи: улица, УПИ VІІІ – *** и УПИ VІ – ***, ведно със застроената в него  двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м.,  и движимите вещи:  - Лек автомобил “Ф.”, модел “T.”, тип “M.” с рег. № *** с рама № ***, с дата на първа регистрация 07.04.1997 г. ; Лекотоварен автомобил  марка “Ф.” модел “П.” с рег. №, ***, с рама № ***, двигател № ***, дата на първа регистрация 10.01.1992 г. и Моторна лодка Пр. “C.”, регистрирана в пристанище П., т. ІІ, стр.200, № 200, ПРИ ПРАВА – 1/6 ид. част за М.Н.Д., ЕГН ********** и 5/6 ид.части за А.Т.А., ЕГН **********;

 

-         Поземлен имот № ***, с начин на трайно ползване: полска култура, четвърта и трета категория, с площ 11.012 дка, находящ се в м. “И.” по плана за земеразделяне на с. Г., при граници: имот  № 156010, имот  № 000498, имот  № 000499, имот  № 156008; 2. Поземлен имот № *** с начин на трайно ползване: полска култура, четвърта и трета категория, с площ 10,003 дка, находящ се в м. “K.” по плана за земеразделяне на с. Г., при граници: имот  № 134022, имот  № 134013, имот  № 134007, имот  № 000447, имот  № 134005;   и 3. Поземлен имот № *** с начин на трайно ползване: полска култура, трета категория, с площ 10,004 дка, находящ се в м. “E.” по плана за земеразделяне на с. Г., при граници: имот  № 180008, имот  № 180009, имот  № 180009, имот  № 180066, имот  № 000492, имот  № 180028, ПРИ ПРАВА – 7/9 ид. част за М.Н.Д., ЕГН ********** и 2/9 ид.части за А.Т.А., ЕГН **********;

-         Дворно място, находящо се в с. Г., общ. В., обл. P., ул. “Г. С.” № ***, представляващо поземлен имот № *** в кв.*** по регулационния план на селото от *** г., с обща площ от 4 435 кв.м., състоящо се от: Парцел ІХ – *** с площ от 810 кв.м.; парцел Х – *** с площ от 1230 кв.м., заедно с построените в него масивна жилищна сграда, едноетажна с приземен етаж, второстепенни сгради, гараж; парцел ХІ – *** с площ 810 кв.м.; парцел ХІІ – *** с площ 910 кв.м. , който поземлен имот е с неуредени регулационни отношения от 675 кв.м., при граници за целия имот: на север – ПИ VІІІ – ***, на изток – улица, на юг – улица, на запад – ПИ ХІІІ – *** и ПИ ХІV – ***, ПРИ ПРАВА – 1/3 ид. част за М.Н.Д., ЕГН ********** и 2/3 ид.части за А.Т.А., ЕГН **********.

Решението е влязло в сила на 24.02.2014 г.

 

По делото са приети заключения на неоспорени от страните съдебно технически и оценителни експертизи.

Видно от неоспореното от страните Становище с вх. № *** от 16.04.2014г. /л.265- 266/, изготвено от Община П., на осн. чл. 201, ал.1 ЗУТ, е че процесния имот в с. Я. п. е неподеляем.

По искането на А.Т.А. за възлагане на осн. чл. 349 ГПК на следните вещи:

Недвижим имот,  находящ се в с. Я. п., общ. П., обл. Б., от 790 кв.м., парцел ХІІ – ***, в кв. 23 по плана на селото, представляващ понастоящем УПИ VІІ – *** с площ от 850 кв.м., в кв. 33, по плана на с. Я. п. от ***5 г., при граници и съседи: улица, УПИ VІІІ – *** и УПИ VІ – ***, ведно със застроената в него  двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м.,  и движимите вещи:  - Лек автомобил “Ф.”, модел “T.”, тип “M.”  с рег. № *** с рама № ***, с дата на първа регистрация 07.04.1997 г. ; Лекотоварен автомобил  марка “Ф.” модел “П.” с рег. №, ***, с рама № ***, двигател № ***, дата на първа регистрация 10.01.1992 г. и Моторна лодка Пр. “C.”, регистрирана в пристанище П., т. ІІ, стр.200, № ***.

Съдът намира това искане за неоснователно поради следното.

Една от кумулативните предпоставки за уважаване на искане по чл. 349, ал.1 и ал.2 ГПК, е лицето искащо възлагане, да „няма собствено жилище”. За доказване на това обстоятелство от страна на А.Т.А., не бяха ангажирани никакви доказателства, поради и което искането за възлагане се явява неоснователно. Само за пълнота на изложението следва да се изтъкне, че разпоредбите на чл. 349, ал.1 и ал.2 ГПК предвиждат възможност за възлагане само на неподеляем имот, който е жилище. А.Т.А. не ангажира доказателства, че горепосочените движими вещи представляват жилище, съгласно §5, т.30 от ДР ЗУТ и чл. 40 ЗУТ.

Ето защо, искането за възлагане, следва да се отхвърли като неоснователно и недоказано.

По способа за делба.

Съдът на осн. чл. 353 ГПК, счита че следва да  извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий,  тъй като съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва много неудобно.

Както е разяснено в мотивите на Постановление № 7 от 1973 г. ПВС - т. 5-Б  Тегленето на жребий трябва да се счете много неудобно например в случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения, като построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и преустройства, и въобще когато възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. В тези случаи разпределението на допуснатите до делба имоти, когато за всеки съделител има имот, се извършва от съда, без да се тегли жребий.” Така и Решение № 309 от 22.04.1999 г. на ВКС по гр. д. № 1182/98 г., I г. о.

 

 

По делото от показанията на свидетелите K. и K. се установява, че съделителя А.Т.А. преди делбата е бил във владението на имота в с. Я. п., където е направил значителни подобрения. Св. K. твърди, че след претърпян пожар, съделителя А. е извършил и голям ремонт по моторната лодка, която също е била във владението на А. преди делбата. По делото не се спори, че процесните МПС са били във владението на съделителя А., тъй като същите са придобити в режим на СИО със съпругата му – наследодател.

Ето защо, съдът намира, че на осн. чл. 353 ГПК, на съделителя А., следва да се разпределят в дял имот в с. Я. п., процесните МПС и моторна лодка. Следва да се изтъкне, че от тях А. притежава 5/6 ид.ч., а Д. 1/6 ид.ч..Тъй като стойността на тези вещи е в размер на 43 700 лв., а стойността на дела на А. от делбената маса е в размер на 53 541.61 лв., то в дял на А. следва да му бъде разпределен и  Поземлен имот № *** с начин на трайно ползване: полска култура, трета категория, с площ 10,004 дка, находящ се в м. “E.” по плана за земеразделяне на с. Г., при граници: имот  № 180008, имот  № 180009, имот  № 180009, имот  № 180066, имот  № 000492, имот  № 180028. Същият е на стойност 8 583.12 лв., видно от заключението на оценителната експертиза /л. 358/. Така в дял на съделителя А. се поставят вещи на стойност 52 283.12 лв.

Стойността на дела на А.  от допуснатите до делба вещи е в размер на 53 541.61 лв. В негов дял обаче се поставят вещи на по ниска стойност, а именно на стойност 52 283.12 лв. Ето защо, съделителят Д. следва да заплати на А. за уравняване на дела му сумата от 1 258.49 лв.

 В дял на Д. следва да бъдат поставени всички останали вещи, предмет на делбата. Същите са на стойност 33 679.17 лв., въпреки че дела на Д. от общата делбена маса е в по – малък размер – 32 420.68 лв. По делото не се оспорва твърдението на Д., че имота в с. Г. й е бащина къща, а и от този имот тя е собственик на 2/3 ид.ч., а А. само на 1/3 ид.ч.

По държавните такси за делбата.

Всеки от съделителите следва да заплати по сметка на РРС държавна такса от 4% върху стойността на дела си, но не по- малко от 50 лв., на осн. чл. 10 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.

Така съделителя Д. следва да заплати по смета на РС Разград сумата от 1 296.83 лв., а съделителя А. следва да заплати сумата от 2 141.66 лв.

По разноските за делбата.

На осн. чл. 355 ГПК, страните следва да му заплатят разноските, съобразно стойността на дяловете им.

Предвид изричния отказ на съделителя Д. да заплаща депозити по назначените експертизи, същите бяха изцяло внесени от съделителя А.. Последния направи и искане за присъждане на разноските които е направил за заплащане дължимите от другия съделител суми.

По извършването на делбата /не по искането по сметки/ бяха направени разноски за заплащане възнаграждения на вещите лица в размер на 490 лв. /л. 325 и л. 372/. Стойността на дела на А. от делбената маса е в размер на  53 541.61 лв., а стойността на дела на Д. е в размер на  32 420.68 лв. Ето защо, на осн. чл. 355 ГПК, Д. следва да заплати на А. сумата от 184.80 лв. за разноски съразмерно на дела й.

По исканията по сметки направени от съделителя А., на осн. чл. 346 ГПК.

Съделитетят А. е предявил претенции за заплащане на:

1.            Сумата от 2 150 лв. представляваща стойността на възстановяване на моторната лодка.

2.            Сумата от 27 500 лв. представляващи средства /труд и материали/ вложени за подобряването на процесния имот в с. Я. п..

Извършените ремонтни дейности се установяват от показанията на свидетелите K. и K., както и неоспореното заключение на съдебно техническата експертиза.

Видно от заключението на експертизата /л.328-329/, е че стойността на разходите за подобренията в имота в с. Я. п. е в размер на 27 570 лв.,  като въз основа на тях стойността на имота се е увеличила с 22 060 лв.

Практиката във връзка с отношенията между съсобствениците по повод на извършени подобрения в имота е обобщена в ТР № 85/68 г. на ОСГК и ППВС № 6/74 г.

С ППВС № 6/1974 г., е прието, че отношенията между съсобственици по повод извършени от единия от тях подобрения в общия имот се уреждат съгласно чл. 72 и 74 ЗС в случаите, когато съсобственикът е променил намерението си и е започнал да владее цялата вещ за себе си. В останалите случаи, когато извършва подобренията в качеството на владелец на своята част и държател на частите на останалите съсобственици, отношенията им ще се уредят по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС, ако подобренията са извършени със съгласието на останалите съсобственици, по реда на чл. 59 ЗЗД, ако те са се противопоставили или по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласие на останалите съсобственици. Така и постановеното в производство по чл. 290 ГПК Решение № 820 от 20.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1009/2009 г., I г. о., ГК

Следва да се изтъкне, че когато движимите вещи са трайно прикрепени към сградата и то по такъв начин, че след демонтажа им ще бъдат унищожени, те следва да се считат за части от недвижимия имот и да бъдат оценявани заедно с него. Така и Определение № 430 от 29.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1806/2013 г., I г. о., ГК

Когато за подобренията не е дадено съгласието от другия съделител, отношенията следва да се уредят по правилата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, защото подобренията са направени и в собствен интерес. В този смисъл вж. Определение № 31 от 23.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6921/2013 г., I г. о., ГК.

Настоящият състав приема, че е доказано, че подобренията са извършени от А. без противопоставянето, но и без изричното съгласие на съсобственика поради което следва да се съобразят с правилата на водене на чужда работа без пълномощия чл. 60 ЗЗД, каквото е и тълкуването дадено в цитираното постановление.

Дори и да се приеме, че А. е променил държането върху идеалните части на Д. във владение за себе си, това владение ще е недобросъвестно, тъй като не почива на правно основание. В такъв случай, доколкото не е установено подобренията в имота да са извършени със знанието на ищцата, ответникът ще има правата по чл. 74, ал. 1 ЗС, според който недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. Така постановеното в производство по чл. 290 ГПК Решение № 820 от 20.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1009/2009 г., I г. о., ГК.

В тази насока изрично следва да се посочи, А., с оглед притежаваните от него 5/6 ид. ч. има право на 1/6 от разходите за извършените работи, които увеличават стойността на имота и със спестяването на които другата страна се е обогатила. Така относно подобренията в имота в с. Я. п., претенцията на А. следва да се уважи до размера на 1/6 от сумата, с която се е увеличила стойността на имота – 22 060 лв. Т.е. претенцията е основателна за сумата от 3 676.67 лв. За разликата до първоначално претендирания размер от 27 570 лв. искането е неоснователно.

Относно сумата от 2 151 лв. представляваща стойността на възстановяване на моторната лодка, съгласно заключението на експертизата,  тъй като същата не представлява разходи за подобрения, а за възстановяването й, то претенцията се явява основателна до размера на 1/6 от сумата, т.е. основателна е за сумата от 358.50 лв. За разликата до претендирания размер от 2 150 лв. искането е неоснователно.

Поради гореизложеното искането по сметки по чл. 346 ГПК, се явява основателно за сумата от 4 035 лв. За разликата до претендирания размер от 29 721 лв. искането по сметки следва да се отхвърли като неоснователно.

По държавната такса по иска по чл. 346 ГПК.

Д. следва да заплати по сметка на РС Разград, сумата от 161.40 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на иска по сметки, на основание чл. 10 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс. Така и постановеното в производство по чл. 274, ал.3 от ГПК /т.е. задължително/ Определение № 512 от 19.11.2010 г. на ВКС по ч. гр.дело № 411 /2010 г., І г.о.

По разноските по иска по чл. 346 ГПК.

Съделителят А. е направил разноски по искането по сметки в размер на 500 лв. за заплащане на възнаграждения на вещите лица /л.326 и л.334/. С оглед изхода от спора по чл. 346 ГПК, на А. следва да му бъдат присъдени 67.88 лв. за разноски, съразмерно с уважената част от искането по сметки, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. За разликата до претендирания размер от 500 лв., искането за присъждане на разноски следва да се отхвърли като неоснователно.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

І. ОТХВЪРЛЯ искането на А.Т.А., ЕГН **********,*** за възлагане на:

1.             Недвижим имот, находящ се в с. Я. п., общ. П., обл. Б., от 790 кв.м., парцел ХІІ – ***, в кв. 23 по плана на селото, представляващ понастоящем УПИ VІІ – *** с площ от 850 кв.м., в кв. 33, по плана на с. Я. п. от ***5 г., при граници и съседи: улица, УПИ VІІІ – *** и УПИ VІ – ***, ведно със застроената в него  двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м.,

2.             Лек автомобил “Ф.”, модел “T.”, тип “M.” с рег. № ***, с рама № ***, с дата на първа регистрация 07.04.1997 г. ;

3.             Лекотоварен автомобил  марка “Ф.” модел “П.” с рег. №, ***, с рама № ***, двигател № ***, дата на първа регистрация 10.01.1992 г.

4.              Моторна лодка Пр. “C.”, регистрирана в пристанище П., т. ІІ, стр.200, № ***,

като НЕОСНОВАТЕЛНО, на осн. чл. 349, ал.1 и ал.2 ГПК.

ІІ. На основание чл.353 от ГПК РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ на  А.Т.А., ЕГН **********,***:

1.Недвижим имот,  находящ се в с. Я. п., общ. П., обл. Б., от 790 кв.м., парцел ХІІ – ***, в кв. 23 по плана на селото, представляващ понастоящем УПИ VІІ – *** с площ от 850 кв.м., в кв. 33, по плана на с. Я. п. от ***5 г., при граници и съседи: улица, УПИ VІІІ – *** и УПИ VІ – ***, ведно със застроената в него  двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. Пазарната стойност на същия е 38 500 лева.

2. Лек автомобил “Ф.”, модел “T.”, тип “M.”  с рег. № *** с рама № ***, с дата на първа регистрация 07.04.1997 г. Пазарната стойност на същия е  1 200 лева.

3. Лекотоварен автомобил  марка “Ф.” модел “П.” с рег. №, ***, с рама № ***, двигател № ***, дата на първа регистрация 10.01.1992 г. Пазарната стойност на същия е  1 800 лева.

4. Моторна лодка Пр. “C.”, регистрирана в пристанище П., т. ІІ, стр.200, № ***. Пазарната стойност на същата е  2 200 лева.

5.  Поземлен имот № *** с начин на трайно ползване: полска култура, трета категория, с площ 10,004 дка, находящ се в м. “E.” по плана за земеразделяне на с. Г., общ. В., обл. P., при граници: имот  № 180008, имот  № 180009, имот  № 180009, имот  № 180066, имот  № 000492, имот  № 180028. Пазарната стойност на същия е  8 583.12 лева.

 

Пазарната стойност на този дял е  52 283.12 лв.

 

ІІІ. На основание чл.353 от ГПК РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ на М.Н.Д., ЕГН **********,***:

1. Поземлен имот № ***, с начин на трайно ползване: полска култура, четвърта и трета категория, с площ 11.012 дка, находящ се в м. “И.” по плана за земеразделяне на с. Г., общ. В., обл. P., при граници: имот  № 156010, имот  № 000498, имот  № 000499, имот  № 156008. Пазарната стойност  на същия е 8 572.85 лв.

2. Поземлен имот № Г. с начин на трайно ползване: полска култура, четвърта и трета категория, с площ 10,003 дка, находящ се в м. “K.” по плана за земеразделяне на с. Г., общ. В., обл. P.,при граници: имот  № 134022, имот  № 134013, имот  № 134007, имот  № 000447, имот  № 134005.  Пазарната стойност на същия е 7 706.32 лева.

3. Дворно място, находящо се в с. Г., общ. В., обл. P., ул. “Г. С.” № ***, представляващо поземлен имот № *** в кв.33 по регулационния план на селото от ***6 г., с обща площ от 4 435 кв.м., състоящо се от: Парцел ІХ – *** с площ от 810 кв.м.; парцел Х – *** с площ от 1230 кв.м., заедно с построените в него масивна жилищна сграда, едноетажна с приземен етаж, второстепенни сгради, гараж; парцел ХІ – *** с площ 810 кв.м.; парцел ХІІ – *** с площ 910 кв.м. , който поземлен имот е с неуредени регулационни отношения от 675 кв.м., при граници за целия имот: на север – ПИ VІІІ – ***, на изток – улица, на юг – улица, на запад – ПИ ХІІІ – *** и ПИ ХІV – ***. Пазарната стойност на същото е  17 400 лева.

 

Пазарната стойност на този дял е  33 679.17  лв.

 

ОСЪЖДА М.Н.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ  на А.Т.А., ЕГН **********,***, сумата от 1 258.49 лв. /хиляда двеста петдесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки/, за уравнение на дяловете.

ОСЪЖДА М.Н.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ  по сметка на Районен съд – Разград, сумата 1 296.83 лева / хиляда двеста деветдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/, представляващи дължима държавна такса, върху стойността на дела й.

ОСЪЖДА А.Т.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ  по сметка на Районен съд – Разград, сумата 2 141.66 лева /две хиляди сто четиридесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/, представляващи дължима държавна такса, върху стойността на дела му.

ОСЪЖДА М.Н.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ  на А.Т.А., ЕГН **********,***, сумата 4 035 лв /четири хиляди и тридесет и пет лева/, включваща:

-         Сумата 3 676.67 лв. за направени подобрения в Недвижим имот,  находящ се в с. Я. п., общ. П., обл. Б., от 790 кв.м., парцел ХІІ – ***, в кв. 23 по плана на селото, представляващ понастоящем УПИ VІІ – *** с площ от 850 кв.м., в кв. 33, по плана на с. Я. п. от *** г., при граници и съседи: улица, УПИ VІІІ – *** и УПИ VІ – ***, ведно със застроената в него  двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м.

-         Сумата 358.50 лв. разходи за ремонт на Моторна лодка Пр. “C.”, регистрирана в пристанище П., т. ІІ, стр.200, № ***,

като отхвърля искането по сметки за разликата до претендирания размер от  29 721 лв., като неоснователно и недоказано, на осн. чл. 346 ГПК.

ОСЪЖДА М.Н.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ   по сметка на Районен съд - Разград, сумата от 161.40 лв.  /сто шестдесет и един лева и четиридесет стотинки/, представляваща държавна такса върху уважения размер на исканията по сметки.

ОСЪЖДА М.Н.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ   на А.Т.А., ЕГН **********,***, сумата от  67.88 лв.  /шестдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща разноски в производството по искането по сметки, съразмерно с уважената част от искането, като отхвърля искането за присъждане на разноски за разликата до претендирания размер от 500 лв, като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК

На осн. чл.115, ал.2 от ЗС, ДАВА НА страните, 6-месечен срок, считано от влизане на настоящото решение в сила, за отбелязването/вписването му в Службата по вписванията при районен съд P. и Районен съд - Б.. След изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.

На основание чл. 107, ал.2 от Правилника за администрацията в съдилищата и чл. 52, ал.2 ЗКИР, в 7-дневен срок от влизане в сила на Решението, преписи от същото и от решенията на горните инстанции да се изпратят на Службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имотите допуснати до делба, както и до Община В., обл. P. и Общинска служба „Земеделие” гр. В., обл. P..

Препис от Решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: