№282, 29.09.2014г., гр.Разград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На дванадесети септември две хиляди и четиринадесета година
в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
секретар Г.А.
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
тр.дело № 38 по описа за 2014г.:
Обективно съединени искове по чл.344,
ал.1, т.1; чл.221 ал.1, чл.226 ал.1 КТ; чл.224 ал.1 КТ и чл.128 КТ.
Постъпила е искова молба от М.М.Б., който
твърди, че със заповед №684/18.12.2013г. на Управителя на Омега 7 ЕООД
незаконосъобразно е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.325
т.1 КТ, вместо на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ. Твърди,че от м.02.2013г. не е
получавал трудово възнаграждение, въпреки че е изпълнявал трудовите си функции
като охранител на обект язовир Бели Лом.Работодателят му дължи общо за периода
2099.64лв. Работодателят му дължи и обезщетение по чл.224 ал.1 КТ/неползван
платен годишен отпуск/ в размер на 355.05лв. Обезщетение по чл.221 ал.1 КТ в
размер на БТВ в размер на 526.01лв., ведно със законната лихва, считано от
10.11.13г. до датата на предявяването на иска и законната лихва от датата на
предявяването на иска. Иска и обезщетение за причинените му вреди от неиздадени,
несвоевременно издадени и грешно издадени документи в размер на 526.01лв. за
периода 10.11.2013г.-13.01.14г., както и по 310лв. месечно след този период. Общата
претендирана лихва за периода е 111.37лв.
Ответникът Омега 7 ЕООД, призован при
условията на чл.50 ал.4 ГПК, не е отговорил. Не се явява и в с.з.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 29.01.13г.
страните са сключили трудов договор №621. В него е уговорена длъжността на ищцата-охранител
на обект язовир Бели Лом, трудовото възнаграждение-310лв.; пълно раб.време- 8
ч., времетраене-до завършване на определената работа /чл.68 ал.1 т.2 КТ/.; 20
дни платен годишен отпуск. На 31.10.13г. /с обратна разписка/ на ответника е
връчено уведомлението на ищеца, с което на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ за
едностранно прекратява трудовото си правоотношение, считано от 10.11.2013г., както и трудовата му
книжка за оформяне. Ищецът е получил заповед №684/18.12.2013г., неподписана от
страните, в която основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е по
взаимно съгласие /чл.325 т.1 КТ/. Трудовата книжка на ищеца още не е оформена и
не я е получил. Видно от справка на НАП ответникът е регистрирал прекратеното
трудово правоотношение на ищеца, считано от 18.12.2013г.
По делото са разпитани двама свидетели: М. С.
и Ис. Т., бивши колеги на ищеца, които сочат че смените им били на 24ч., седем
дни в седмицата /вкл. национални празници и почивни дни/. Четири човека
„въртели“ тези смени. Едно денонощие работят и три денонощия почиват. Смените
са от 80ч. до 08ч. на следващия ден. Никой от работниците не е излизал в
отпуск, само по болнични. Свидетелите твърдят, че въпреки че са работили,
ответникът им е заплатил само веднъж по 100лв. авансово и с месеци не им е
плащал. Св.Т. обяснява, че двамата с ищеца са пратили с писмо с обратна
разписка уведомления до работодателя, че прекратяват трудовите си договори
едностранно, поради неплащане на възнагражденията им. В писмото М. изпратил и
трудовата си книжка. След това получили заповеди за прекратяване на трудовото
си правоотношение през м.декември. Дотогава ги водели на работа. Не са писали
молби за взаимно съгласие. В обекта се водила книга за инструктаж, която се
подписвала ежедневно. Книгите се съхранявали на работното място. След като
напуснали не е чувал М. да е почвал на друго място. От борсата им отказали да
ги запишат защото нямали документи.
По делото е назначена ССЕ, като вещото
лице е изготвило заключението си единствено на база приложените документи по
делото, тъй като не е установило контакт с ответника по негова вина. Дължимото
нетно трудово възнаграждение /основно, допълнително/ за периода
м.02.13г.-м.09.13г. е в размер на 2809.64лв. През този период ищецът е получил
аванси общо в размер на 710лв., като остана да получи нетно трудово
възнаграждение в размер на 2099.64лв. Размерът на дължимото обезщетение по
чл.224 КТ е в размер на 355.05лв. Размерът на БТВ за месеца, предхождащ уволнението
е 526.01лв. Дължимите лихви по всяка претенция са общо в размер на 111.37лв.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна съдът намира следното: Искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ за
отмяна на уволнението е основателен.
Ищецът представя писмени доказателства
/обратна разписка и копие от уведомлението/, че е уведомил ответника на
31.10.2013г. за намерението си да прекрати трудовото си правоотношение
едностранно, поради неплащане на трудови възнаграждение. Нещо повече,
недвусмислено е посочил разпоредбата на чл.327 ал.1 т.2 КТ. Посочил е и крайна
дата на трудовото правоотношение 10.11.2013г. По този начин ищецът е завършил
ФС на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение. Факта, че
работодателят е оформил заповедта за прекратяването му по взаимно съгласие, е
без значение. Ищецът в нито един момент не е изразявал воля трудовото
правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие. В този смисъл заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение като незаконосъобразна следва да
бъде отменена.
На
следващо място, на основание чл.161 ГПК /ответникът не представи книга са
ежедневен инструктаж в обект язовир Бели
Лом и тетрадка за сдаване и приемане на дежурствата на охраната на обект язовир
Бели Лом/, съдът намира за установено, че през процесния период, ищецът е работил
като охранител на язовир Бели Лом на посочените от него дати /по посочения от него
график/ на 24 часови смени, като не е ползвал от полагащия му се платен годишен
отпуск за 2013г. /данни от свидетелските показания/. Тъй като ищецът е полагал
дневен и нощен труд, работил е през работни, почивни дни и на официални
празници му се следва допълнително и увеличено възнаграждение съгласно
разпоредбите на чл.136-140 КТ и чл.261-264 КТ, и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. При съобразяване на тези факти и след
приспадане на получените авансови плащания, вещото лице е посочило, че
ответникът дължи на ищеца за процесния период /01.02.2013г.-10.11.2013г./ нетно
трудово възнаграждение от 2209.64лв.
За 2013г. ищецът има право на 15 дни, като
размерът на обезщетението възлиза на 355.05лв.
В случаите на едностранно прекратяване
на трудовото правоотношение от работника без предизвестие, поради забавяне на
изплащането на трудови възнаграждения, ответникът дължи на ищеца обезщетение по
чл.221 ал.1 КТ. В представения трудов договор е отразено, че същият е срочен-
до завършване на определена работа /чл.68 ал.1 т.2 КТ/. В него обаче не е
фиксиран срок за завършването й, нито е определена конкретна работа. Характерът
на трудовата функция /охранител на обект/ също не предполага някакъв определяем
краен срок за завършването й. Поради това съдът намира, че размерът на
обезщетението по чл.221 ал.1 КТ следва да се изчислява като при безсрочно
трудово правоотношение, а именно- уговореното в трудовия договор трудово
възнаграждение от 310лв. При определянето на обезщетението не се следва
увеличено възнаграждение за нощен и извънреден труд, тъй като то не се явява компенсация/обезвреда на работника за реално
положен от него труд. Ето защо за размера над 310лв. претенцията се явява
неоснователна.
Ищецът
претендира и едно общо обезщетение по чл.226 ал.1 т.1 и т.2 КТ за вреда /липса на доход/ за периода
10.11.2013г.-13.01.2014г. в размер на 620лв./ по 310лв. месечно/, а в с.з.
увеличава размера на претенцията си на 526.01лв. месечно, както и по 526.01лв.,
месечно за всеки следващ месец, до изготвянето на съответните документи- заповед
и оформяне на трудовата книжка.
Претенцията
е частично основателна. Установи се, че в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е посочено различно правно основание от
действителното, същата е и неподписана. Не е оформена и трудовата книжка на
ищеца. Всичко това е възпрепятствало ищеца да си намери друга работа или да се
запише в БТ. От тези виновни действия на ответника ищецът е претърпял и
продължава да търпи имуществени вреди. Дължими са настъпилите вреди, т.е.
вредите, претърпени от ищеца до датата на с.з.-12.09.14г., а не и бъдещи
такива.
Размерът
на обезщетението по чл.226 ал.1 КТ следва да се определи както при определянето
на размера на обезщетението по чл.221 ал.1 КТ- уговореното трудово
възнаграждение от 310лв. месечно. Мотивът за това е същия- не се следва
увеличено възнаграждение за нощен и извънреден труд, тъй като то не се явява
като компенсация/обезвреда на работника за реално положен от него труд. Т.е.
ответникът дължи на ищеца обезщетение по чл.226 ал.1 КТ в размер на 620лв. за
периода 10.11.2013.-13.01.14г. и в размер на 2480лв. за периода
13.01.14г.-12.09.14г. За разликата над 310лв. месечно и за периода след
12.09.2014г. претенцията се явява неоснователна.
Ответникът дължи обезщетение за забава
върху неизплатеното трудово възнаграждение и обезщетението за неползван платен
годишен отпуск общо в размер на 111.37лв.
Ответникът дължи обезщетение за забава
върху неизплатените трудови възнаграждения и обезщетението по чл.224 ал.1 КТ в
размер на 111.37лв.
Ответникът дължи на ищеца направените
разноски, държавни такси върху уважените искове и разноски, направени от съда.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА уволнението за незаконно и ОТМЕНЯ
заповед №684/18.12.2013г. на Управителя на Омега 7 ЕООД, с която на основание
чл.325 т.1 КТ е прекратено трудовото правоотношение с М.М.Б. ***, ЕГН **********
КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Омега 7 ЕООД, ЕИК 831547096
гр.София да заплати на М.М.Б., ЕГН ********** сумата от 2099.64лв./две хиляди деветдесет и девет лева и шестдесет
и четири стотинки/ неизплатено дължимо нетно трудово възнаграждение за периода
01.02.2013г.- 30.09.2013г.; сумата от
355.05лв./триста петдесет и пет лева и пет стотинки/, явяваща се обезщетение
за неползван платен годишен отпуск; сумата
от 310лв./триста и десет лева/, явяваща се обезщетение при прекратено
трудово правоотношение без предизвестие по чл.221 ал.1 КТ; сумата от 3100лв. /три хиляди и сто лева/, явяваща се обезщетение
по чл.226 ал.1 КТ за причинени имуществени вреди от уволнението, за периода 10.11.2013г.-12.09.14г.; сумата от 111.37лв./сто и единадесет
лева и тридесет и седем стотинки/, обезщетение за забава върху претендираното
трудово възнаграждение и обезщетението по чл.224 ал.1 КТ, ведно със законната
лихва върху присъдените суми от предявяването на исковете - 13.01.2014г. до
окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.221 ал.1 КТ и
чл.226 ал.1 КТ до предявените размери, а тази по чл.226 ал.1 КТ и за периода
след 12.09.2014г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Омега 7 ЕООД да заплати на М.М.Б.
сумата от 200лв./двеста лева/ за разноски по делото.
ОСЪЖДА Омега 7 ЕООД да заплати по
сметка на РРС сумата от 200лв. разноски за вещо лице и д.т. върху уважените искове
в размер на 357.99лв.
Решението подлежи на обжалване пред
РОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: