Р Е Ш Е Н И Е

Номер 275 26.09.2014 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На девети септември две хиляди и четиринадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова

Секретар П.Т.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. 615/2014 г.

Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Овима” ЕООД, с която е предявен иск срещу С.В.С. за установяване дължимостта на сумата 4836 лв. за извършени СРР - изграждане на подпорна стена и пътека на адрес гр.Р. , както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Претендира и за заплащане на направените разноски. Твърди, че ответникът дължи тази сума по договор за изработка. За извършената работа в периода 18.11.2013г – 05.12.2013г., била издадена фактура №0000000167/20.12.2013г., получена от ответника на 09.01.2014г., който не заплатил цената, в деня на доставянето на фактурата. Ответникът оспорил издадената в този смисъл заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №228/2014г. на РРС.

В предоставения срок ответникът депозира отговор, оспорва иска, както и изложените в молбата обстоятелства. Сочи, че през есента на 2013г. решил да извърши ремонт в собствения си имот на съществуваща подпорна стена, както и отливане на бетонна пътека, като първо негов познат му представил писмена оферта. На 04.11.2013г. ищецът го потърсил и се уговорили да извърши работата за сумата от 3000лв. Част от материалите били на ответника, а друга на ищеца На 05.11.2013г. дошли работници на ищеца, като на 06.11.2013г. дал на ръка на представителя на ищеца сума в размер на 800лв., които изтеглил от свой влог, на 14.11.2013г. още 800лв. На 15.11.2013г. след завършването на изливане на стената, възразил за качеството на извършеното, при което ищецът се съгласил и казал, че ще ги поправи. На 19.11.2013г. ответникът дал още 800лв. на ръка на представителя на ищеца. На 21.11.2013г. работници на ищеца излели бетон в завършващите елементи от двата края на стената, като ответникът възразил, че е обърната посоката предвид уговореното. На 25.11.2013г. дал 700лв. на ръка изтеглени предишния ден, а на 27.11.2013г. – 500лв. На 29.11.2013г. били отлети “английските дворчета”, които не били еднакви по размер. Предвид лошото качество на изпълнените работи, заявил на представителя на ищеца, че повече пари няма да му даде. Твърди, че претендираната от ищеца сума не е договаряна. Оспорва сключване на договор с ищеца, както и представената фактура, тъй като не носи негов подпис и е с невярно съдържание.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: През м.11 –м.12.2013г. в имота на ответника в гр.Р.*** работници на ищеца премахнали стара каменна подпорна стена, изградили нова и направили бетонна пътека. Представителя на ищеца – Огн. В. Ив. и ответника договаряли извършваните СРР, като първия възлагал на работниците какви работи да вършат –първо премахнали стария каменен зид, като били използвани част от камъните и арматурното желязо и била направена от бетон, като следвало да е с ширина 20-25см. Оказало се че на места ширината е по-голяма както и височината, поради което били коригирани. По време на тези дейности през деня ответника бил на работа. След стената била излята бетонна пътека, по което температурите били минусови. Бетона го превозвала ЕТ “Стив+М–М. Н.” от бетонов възел на “Водстрой”, той бил заплащан от Огнян. На 20.12.2013г. ищецът издал фактура №0000000167 за сумата 4836лв. с включен ДДС за изпълнени СМР подпорна стена в имота на ответника, която била получена от последния с обратна разписка от 09.01.2014г.

По делото са разпитани по искане на ищеца свидетелите Г. Юс. С. Абт. и С. Н.. Св. Юс. сочи, че работи във “Овима” ЕОДД, като в периода 01.11.2013г. до м.12.2013г. работил на обект на ул.”****, като отишли се представили, като някой от работниците казал, че са от фирма “Овима”, собственикът бил с тях. Имало подпорна стена, махнали я, копали, положили желязо и бетон, след това излели пътека. По време на изпълнението веднъж или два пъти била променена работата, подпорната стена била на стъпала, ответникът казал “до тука и променил мястото, където ще се реже бетона”. Пазарлъка бил между собственика на фирмата Огн. и ответника. Първият им възложи какви работи да вършат. Ползвали част от арматурното желязо на собственика в стената. Бетона се рязал, собственика бил на работа през деня, като се върнел “сложил една черта и казал, че оттука ще има стъпало надолу “ и го изрязали. Огн.им казвал колко да е висока стената, колко бетон да се лее, нямало чертежи. Два или три пъти променяли височината на бетона. Св.Абт. работи при ищеца, в процесния период бил на обекта на ответника. Направили подпорна стена, като вътре сложили арматура и над нея лели бетон. После излели пътека от бетон, тогава времето било студено. Огн. им казвал какво да работят, каква да бъде височината на стената, също и за стъпалата. В горната част на стената малко рязали бетона – за това им казал ответника. Св.Н. работи като шофьор в ЕТ “Стив+М-М. Н.”. Месец ноември 2013г. от бетонния възел на “Водстрой” транспортирал около десет пъти бетон. Ищеца работел на обекта, Огн. плащал бетона, носел му и касова бележка.

По искане на ответника са разпитани свидетели Х. Ибр., Ас.Ст. и М. Ст. Св.Ибр. - съсед на ответника есента на 2013г. правел ремонт в дома си, виждал хората, когато работел в двора на ответника. От последния знаел, че се уговарял с човек, който виждал да идва с автомобил, явявал се след като работниците свършели работа, като за уговорката им, ответникът му казал, че е за сумата от 3000лв. за целия ремонт. Видял, че махнали каменния зид, като ползвали камъни, които били на мястото на подпорната стена, ширината и била около 40см., а ответникът очаквал да е око 20см. Височината не била каквато трябвало и виждал ответникът след това да реже стената – да отнеме височината. Направена била и пътека, при което температурите били минус 16-17 градуса. В момента се ронела пътеката, когато свършили работа ответникът му казал, че е платил около 3600лв. Св. Ст., който живее над етажа на ответника, знаел от него, че е решил да прави ремонт на каменна подпорна стена. От разговор с него знаел, че е потърсил съдействие на фирма, но след това намерил един господин на име Огн., с когото се договорил. Споделял му, че се договорили първоначално за 3000лв. за СМР, в последствие му казал, че сумата е около 3500лв., дори на 3800лв. в процеса на работа. С ответника споделяли, че оградата е с примерна ширина 20-24см., но се получила с по-голяма ширина. За това допълнително напълвал стената, за да може да се оформи прилична шапка, изрязвал и изкърпвал бетона. Били изградени “английски дворчета”, които в момента са с различен размер. След работа се виждал с ответника, който почти всеки ден имал забележки по отношение изпълнението на оградата. Бетонната пътека била правена през време, когато имало голям мраз, при температури от -10 градуса. Ответникът споделил, че заплащал на Огн. един път 800лв., един път 600лв, като окончателната сума била 3800лв., заплатена на ръка на части. Имало рязане на бетон и къртене и от страна на строителите, след това ответникът дооформял. Св.Ст. съпруга на ответника сочи, че на 04.11.2013г. заварила мъж, за който по-късно разбрала, че се казва Огн., да договаря със съпруга и ремонта на стената. Ответникът му казал, че има 3000лв. за ремонта, имал и арматурни железа, които ще се ползват. На втория ден ответник отишъл да тегли пари, за да изливат основата, периодично на ръка били давани пари, като траншовете били до 800лв. След изливането на стената с Огн. се разбрали да изравнят нивото и, правели уговорки с него къде и колко да се изреже, като Огн. казал, че корекциите са за негова сметка. За изхвърляне на отпадъците ответникът наел фирма. След стената била излята бетонна пътека, по което време валял сняг. В момента бетона бил с нарушена цялост и били с различен размер двете дворчета. Тя също теглела пари, като завършили плащането, което било в размер на 3600лв., всички плащания били на ръка. Когато Огн. дошъл, за да вземат инструментите, казал, че е допуснал грешка, като поискал 4200лв. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като последователни, логични, а на св.Ст. съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК.

Според заключението на вещото лице изготвената икономическа експертиза, при ищеца е осчетоводено задължението по фактура №167/20.12.2013г. за изпълнени СМР на обект Подпорна стена в дворно място на ул.”***** в гр.Р., паричната равностойност на извършената услуга е 4030лв и ДДС – 806лв-обща стойност 4836лв., която сума не е заплатена от ответника. Ищцовото дружество е внесло на 13.01.2014г. дължимият ДДС по процесната данъчна фактура в размер на 806лв. Съдът няма причина да не кредитира заключението, като пълно компетентно, обосновано и неоспорено от страните.

Според заключението на вещото лице изготвената съдебно техническа експертиза, средната пазарна цена на вложените материали в обекта е за 1797лв., разходи за труд – 2578лв, обичайна печалба между 7-10% като за малки обекти е към горната граница, всичко на стойност 4375,52лв. При изслушване в с.з. вещото лице пояснява, че по приложени таблица първа и втора пета графа за разграждане на каменна стена и доставки и полагане на бетон, цифрите 2.38 и 17.6 са преценени по описание на изпълнителя за първата, тъй като не всички размери на пътеката са видими /дълбочината е под нивото/, а за втората според наличните камъни е преценено по дължината размерите на старата ограда. Количеството доставен бетон 11,3м3 също е скрит вид работа, според камъните складирани настрани с ширина 40см., е изчислен предполагаемият обем на разградената стена. Поддържа данните в ред 5, като ред 1 е преценен на око стойността е най-вероятна, като част от камъка е изнесен, част внесен в новата подпорна стена, по принцип няма вид работа, която е разграждане на стара стена суха зидария. Старата и новата стена не са еднакви, като строителство и като обем. Стената на място не е запечатана, няма т.нар. шапка. Не може да се прецени какво количество камъни са вложени в стената и съответно какво количество ще се отрази на вложения бетон. Около 1/5 от повърхността на бетонната пътека е нащърбена, не е гладка, английските дворчета са с различни размери – единият 34см. широк, другият 48см. 2,09 е за пътеката количеството бетон, за английските дворчета е 0,21, като от полаганите материали 86,52 следва да се извадят две десети, т.е. следва да се намали общата стойност с 20лв. Цената на курс транспортиране на бетон е около 50лв., от базата до обекта като 4 курса са 200лв., но документи за това не са представяни. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и обосновано, същото е отговорило на поставените въпроси, като в с.з. допълни и уточни отговорите си.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният иск е неоснователен. При пълно и главно доказване ищецът следва да установи наличието на договор за изработка с ответника, предмета и изпълнението на договора, вида и качеството на извършените СРР, приемане на работата от ответника, което от своя страна поражда задължението на последния за заплащане на уговореното възнаграждение. Ответникът следва да докаже възраженията си – липса на уговорка с ищеца, некачествено изпълнение на извършеното, уведомяването на ищеца за това. В случая се установи, че са извършени процесните СМР, но не бе установено безспорно, че ищецът е имал уговорка с ответника, както и че претендираната сума е уговорена като възнаграждение. От ангажираните от същия гласни доказателства, при липса на писмени такива, не бе установено, че именно с юридическото лице – “Овима” ЕООД ответникът се е договорил за извършване на работата, не бе установено и че възнаграждението за тези работи е в размер на претендираното. Ангажираните от ищеца доказателства – показанията свидетелите Юс. и Абт. сочат, че са работили в обекта собственост на ответника и са извършили процесните СМР, но не установяват обстоятелствата относно страните по договора и уговореното възнаграждение. Приложената фактура №167/20.12.2013г. е частен свидетелстващ документ подписан единствено от ищеца, като в негова тежест в този случай е да установи достоверността на съдържанието на документа, който носи изгодни нему последици. Съдът намира за необходимо да отбележи, че взаимоотношенията във връзка със строителството съгласно чл. 160 ал.2 от ЗУТ, се уреждат в писмена форма, в такава са и окончателните актове, т.к. в случая строителят/ищецът/ е юридическо лице. Действително договорът за изработка е неформален, но и от събраните гласни доказателства, безспорно не се установиха обстоятелствата предмет на доказване. Задължението на възложителя за заплащане на възнаграждението за изпълнената работа възниква след приемането и, а в случая това не бе доказано от ищеца, като съдът намира за неоснователно твърдението в писмените бележки на ищеца, че след получаване на фактурата ответника не възразил за извършената работа, тъй като това е сторил при извършване и приключване на СРР. От показанията на разпитаните свидетели, се установява, че е имало последващо намаляване на височината на изградената стената, забележки от страна на ответника при направата на пътеката, а св.Ст. сочи, че виждал ответника като “напълвал стената” и рязал бетон, това видял и св.Ибр., т.е. не се доказа, че работата е извършена съобразно уговореното, поради което да е приета от възложителя. На следващо място, от показанията на свидетелите ангажирани от ответника, се установява, че е заплащал суми на лицето Огн. за извършената работа, независимо, че същите не са очевидци на такива плащания, но с оглед на показанията на ангажирания от ищеца свидетел С. Н., който сочи, че за извършваните курсове за доставка на бетон заплащал Огн., достоверни и логично е, да е извършвано плащане от страна на ответника/няма как лицето Огн. да е заплащал със свои средства курсовете за доставка на бетон/. На последно място, според заключението на вещото лице пазарната цена на материалите и труд възлиза на 4375,51лв., от която ДДС-729,25лв и печалба - 331,48лв., цената е 3314,79лв., при положение, че договорката на ответника не е с юридическо лице. Сума в този размер заплатена от ответника на лицето Огн., сочат в показанията си свидетелите Ибр. и Ст., както и св. Ст., последните преценени съобразно чл.172 от ГПК. Поради липсата на ангажиране на безспорни доказателства от страна на ищеца относно обстоятелствата, които са негова доказателствена тежест, съдът намира, че искът остана недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78 ал.2 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените на производството разноски в размер на 450лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

По гореизложените съображения, съдът:

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на “Овима” ЕООД, ЕИК116584262, гр.Разград, ул.”Връх Свети Никола” №29 за признаване на установено по отношение на С.В.С., ЕГН**********,***, че същият дължи на ищеца, сумата 4836 лв./четири хиляди осемстотин тридесет и шест лева/ за извършени СРР-изграждане на подпорна стена и пътека на адрес гр.Р., ул.”**** по фактура №0000000167/20.12.2013г., както и разноски по заповедно производство в размер на 419,72лв./четиристотин и деветнадесет лева и седемдесет и две стотинки/ за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №228/2014г. по описа на РС Разград.

ОСЪЖДА “Овима” ЕООД, ЕИК116584262, гр.Разград, ул.”Връх Свети Никола” №29 ДА ЗАПЛАТИ на С.В.С., ЕГН**********,*** сумата 450лв./четиристотин и петдесет лева/ за направените по делото разноски

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: