Р Е Ш Е Н И Е

              Номер 293                                          25.09.2014 г.                                     гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На шестнадесети септември                                    две хиляди и четиринадесета  година

В открито съдебно заседание, в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Светлана Чолакова

Секретар Д.Д.  

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

гр.д.  645/2014 г.

 

            Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.

          Депозирана е искова молба от П.М.Т. срещу Д.Й.Д., с която е предявен иск за установяване  дължимостта на сумата 1864лв. за наем и консумативни разноски, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 13.02.2014г.  Претендира и за заплащане на направените разноски. Твърди се, че ответникът  дължи тези суми по договор за наем на недвижим имот, прекратен на 27.10.2013г., поради неизпълнение на задълженията за заплащане  за периода м. януари 2013г. до 27.10.2013г. наем в размер на 1110лв., сумата 970,24лв. за консумирана топлоенергия, за периода отоплителен сезон 2007/2008г. до отоплителен сезон 2011г./2012г. /платена от ищеца на 29.11.2012г./, сумата 33лв. за консумирана през м. септември 2013г. ел. енергия от общото  задължение в размер на 2114лв. в края на 2013г. ответникът заплатил 250лв., като остатъкът в размер на исковата претенцията отказал да заплати. Ищецът в с.з. признава, че е получил част от претендираните суми – за консумативи за отоплителния сезон 2011г., по представени от ответника пет разписки/л.33-34/, както и че са му заплатени суми на 28.02.2014г. и следващи, след образуване на производството по чл. 410 от ГПК, като счита, че изплатените суми след образуване на заповедното производство са неотносими, тъй като са били дължими към момента на подаване на заявлението в съда.

          В предоставения срок ответникът депозира отговор, в който намира иска за недопустим, поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца, тъй като не е страна по договора за наем сключен от него с други лица. Оспорва представените от ищеца писмени доказателства, твърди, че е заплатил всички дължими към наемодателите суми за ползването на имота. Оспорва обстоятелството, че е бил наемател след 27.10.2012г.

          Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: На 01.08.2000 г. е сключен договор между Х. А. П., Д. А. Д. като наемодатели и ответника като наемател на апартамент в гр.Р., ул.”Г.” № ***, ет. *** ап. ***, без определен срок, съгласно който, месечния наем е в размер на 80 лв., който се заплаща на два пъти на 1 и 15 число от месеца, като наемателя плаща наема на П.М.Т., съгласно чл. 4 от договора/л.29/ На 25.10.2012 г. е сключен договор за наем между ответника като наемател и лицата Д. Х. и Б. Й. като наемодатели, които предоставят на първия собствен апартамент считано от 01.11.2012 г.

Със заповед по  ч.гр.д. № *** г. на РРС по подадено от ищеца заявление по реда на чл. 410 от ГПК, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца 1864 лв. за неплатен наем и консумативи и обезщетение за забава на недвижим имот. Като обстоятелства от които произтича вземането се сочи, че заявителят е предоставил на длъжника ползването на недвижим имот, който е прекратен на 27.10.2013 г., поради неизпълнение на задълженията за плащане.

По делото е разпитан по искане на ищеца свидетелят И. Д. – зет на ищцата, който сочи, че ответникът е бил наемател на апартамент, който бил отдаван под наем от майката на неговата съпруга - П., жилището било собственост на съпругата му и сестра и. Последните не са вземали пари за наем. След като ответника спрял да плаща наема, започнал разправия с ищцата, като двете сестри го помолили да освободи апартамента. Ответникът отказал да подпише, след това написал просто обяснение в документа за напускане с молба за отсрочка. През 2012 г. изнесли багажа. Ответникът казал, че нямал договор с Х., задраскал името и започнал да пише с кого е договора, че на П. ще плаща.

По искане на ответника е разпитан свидетелят П. П., който сочи, че ответникът ползвал имота на ул.”Г.” № *** до края на месец октомври 2012 г. При напускането на имота имал задължение към наемодателя, като му споделил след това, че се споразумели да заплаща по 50 лв. на месец, поискал му заем от 500 лв., за останалата дължима част, които свидетелят му дал и ходил с него, за да ги даде на хазяина в началото на м. май 2014 г. Казал, че очаква кредит и скоро ще му върне заема, което и сторил същия месец.

В с.з. ответникът оспорва истинността на представените от ответника разписки от  12.05.2014 г., 22.05.2014 г и 03.06.2014 г. Предвид заявлението на ответника, че ще се ползва от тях е открито производство по реда на 193 от ГПК.

Според заключението на вещото лице по изготвената графологична експертиза, подписите за “приел” в разписки от 12.05.2014г., 22.05.2014г. и 03.06.2014г. са изпълнени от П.М.Т.. В ръкописния текст в разписките от 12.05.2014г. и 03.06.2014г. се установява добавяне на елементи на букви. В с. з. вещото лице пояснява, че в разписка от 03.06.2014 г. буквата “о” е изписана с два полуовала, това са два отделни елемента, като за добавката “ин” във всички документи, не може да се каже дали е добавена или не по начина на свързване, тъй като може да има различни варианти на изписване на думата 500. Изписването в разписките на думата 500 с буква ”д”, може да се отчете единствено като граматическа грешка, но не и, че има поправяне. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно, обосновано.

Приложени са фактури за платена  топлоенергия, запис на заповед, уведомление, касов бон.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

          Предявеният иск е неоснователен. При пълно и главно доказване ищецът следва да установи наличието на договор за наем с ответника, по който страните да дължат изпълнение. Това е така, тъй като именно като основание за претенцията си както в заповедното, така и в исковото производство ищецът сочи, наличие на облигационно отношение между страните по делото - че ищецът предоставил на ответника през 2000 г. ползването на недвижим имот, като сключил с него договор за наем. От приложения договор от 01.08.2000г. е видно, че страни по същия са ответника, като наемател и лицата Х. А. П. и Д. А. Д. като наемодатели. Ищцата П.М.Т. е трето ползващо се лице по договора, тъй като в чл.4 от него е уговорено, че на нея наемателят плаща наема. Съгласно ТР №30/17.06.1981г. ОСГК при договарянето в полза на трето лице последното е бенефициер на уговарящия и кредитор на обещателя – длъжника по престацията, по смисъла на чл.22 от ЗЗД. То не е страна по договора, макар той да е сключен в негова полза, няма и права да въздейства върху договора, но може да изисква реалното му изпълнение. Т.е. в случая се установява, че ищцата не е страна по договора, а е трето лице. Основанието на иска посочено от ищеца по делото обаче е, че е предоставила на ответника ползването на имот, т.е., че е страна по договора за наем. Не се споменава изобщо, че договора е сключен в нейна полза като трето лице - бенефициер. Вярно е, че третото лице има директен иск срещу обещателя/промитента/ - ответника в случая, да иска уговореното в негова полза, т.е. може да иска заплащане на наемни вноски, каквато е договорката в чл.4 от договора, но не и консумативи. Претенция за последните могат да имат наемодателите – страните по договора, но не и ищцата. В конкретния случай се установи различно основание – обстоятелствата, на които основава иска си ищцата и действителното положение – относно титулярството на гражданското правоотношение, кой е носител на твърдените права. И според формираната практика на ВКС, не може в решението по иск по чл.415 от ГПК да се установи съществуването на вземането на друго основание, от това, за което е издадена заповедта за изпълнение. Ищецът по иска с правно основание чл.422 от ГПК следва да посочи кое е материалното право, чието изпълнение се претендира в заповедното производство и следва да докаже пораждането на задължението по него. /В т.см.  Р-е №54/20.07.12г. ВКС т.д.№336/11г. І т.о., Опр. №284/16.04.2010г. ВКС ч.т.д.№518/09г. ІІ т.о., Опр. №111/06.03.2013г.  ч.гр.д.№1107/13г. І г.о./. Т.е. ищецът следваше да докаже, че е страна по договор за наем. В случая е следвало искът да бъде предявен от ищцата, в качеството на трето ползващо се лице по процесния договор за наем, който е сключен между посочените по-горе лица като наемодатели и ответника като наемател. Съответствието на материалноправната и процесуално правната легитимация е въпрос по същество и обосновава основателността на иска. В случая това не е така, при липса на титулярство от страна на ищцата на соченото правоотношение, претенцията и се явява неоснователна. Независимо от това съдът намира за необходимо да отбележи, че не бе доказана претенцията за дължими наемни вноски за твърдения период м. януари 2013г. – 27.10.2013г. От приложените писмени доказателства и от показанията на свидетелите И. Д. ангажиран от ищеца и П. П. ангажиран от ответника, се установява, че последният е напуснал апартамента през 2012 г.  както сочи първия свидетел, че изнесли багажа през месец октомври 2012 г. - според втория свидетел, поради което не е доказано, че ответникът е ползвал имота за твърдения в исковата молба период – м. януари 2013 г. – 27.10.2013 г., поради което не дължи наем за това време.

Относно откритото производство по оспорване истинността на трите разписки: От заключението на вещото лице се установява, че в две от оспорените разписки -   12.05.2014 г. и от 03.06.2014 г., има добавяне на елементи на букви, поради което съдът намира, че същите са неистински документи. По отношение на разписка от 22.05.2014 г. не се установява нито добавяне на елементи от букви, нито различие в авторството, поради което остана недоказано, че е неистински документ.

          На основание чл.78 ал.2 от ГПК с оглед изхода на делото ищецът следва да заплати на ответника, направените в производството разноски в размер на 240лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

          По гореизложените съображения, съдът:

 

Р Е Ш И:

 

           ОТХВЪРЛЯ иска предявен от П.М.Т., ЕГН**********,***, за признаване за установено по отношение на Д.Й.Д., ЕГН**********,***, че същият дължи на ищеца, сумата 1864 лв./ хиляда осемстотин шестдесет и четири лева/ представляваща неизпълнени задължения за заплащане на наем и консумативни разноски, заедно със законната лихва, считано от постъпването на заявлението в съда - 13.02.2014г. до изплащането и, както и сумата 237,28лв./двеста тридесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/ разноски по ч.гр.д. №***г. по описа на РС Разград.

          ПРИЗНАВА на основание чл.194 ал.2 от ГПК за доказано, че разписки от 12.05.2014г. и от 03.06.2014г. са неистински документи. Признава за недоказано, че разписка от 22.05.2014г. е неистински документ.

          ОСЪЖДА П.М.Т., ЕГН**********  ДА ЗАПЛАТИ на Д.Й.Д., ЕГН**********, сумата 240лв./двеста и четиридесет лева/ за направените по делото разноски. 

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: