Р Е Ш Е Н И Е

№ 283, 15.09.2014г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На дванадесети септември две хиляди и четиринадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Г.А.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 17 по описа за 2014г. на РРС

Предявен е иск по чл.79 във вр. с чл.240 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Д.М.И., с която моли съда да осъди М.Т.Д. да му заплати сумата от 260лв. заем, който последният е следвало да му върне до 07.10.13г. Дал на ответника заем на два пъти: първия път 100лв., а втория-160лв. Тъй като били в добри отношения не са съставяли писмен документ. РРП е отказала да образува досъдебно производство, като според него ответникът не е отричал, че му дължи парите. Претендира и законната лихва от предявяването на иска.

Ответникът М.Т.Д., не оспорва факта, че дължи сочената сума, но твърди, че уговорката им е била да върне парите на ищеца, при възможност. Заплатата му била запорирана. Твърди, че после му предложил да върне парите, но ищеца отказал. Твърди, че са имали и други уговори-за приспадане, които ищеца оспорва.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Няма спор между страните, че ищецът е дал на ответника на два пъти в заем парични суми от 100лв. и 160лв. Не се спори между страните, и че заемната сума от 260лв. не е върната на ищеца. Тъй като въпреки поканите ответникът отказвал да върне парите, тъй като нямал, ищецът депозирал жалба в РРП. С постановление от 11.02.2014г. е постановен отказ да се образува досъдебно производство.

В обясненията си пред полицията и пред съда ответникът твърди, че между двамата е имало уговорка да върне парите когато има възможност, както и че ищеца му обещал да приспадне от тази сума, пренесените от него и съжителницата му 7 куб.м. дърва и стойността на часовник Ориент.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска за основателен.

Съгласно разпоредбата на  чл.240 във вр. с чл.79 ал. 1ЗЗД, заемополучателят дължи връщането на заетата сума. Ако между страните не е уговорено друго, заемателят дължи връщането на парите в течение на един месец от поканата.

Няма спор между страните, че между тях е налице валидно сключен неформален договор за паричен заем. Ищецът е дал на ответника на два пъти в заем парични суми от 100лв. и 160лв. Ответникът не оспорва факта, че е получил от ищеца сумата от 260лв. и не я е върнал.

Не се събраха доказателства страните да са уговорили някакъв срок за връщане на заемната сума. Ответникът не ангажира доказателства за наличие на нарочна уговорка за връщането на заемната сума. Следователно съгласно чл. 240 ал.4 ЗЗД - предоставените в заем суми следва да бъдат върнати в едномесечен срок от поканата. Ответникът не оспорва факта, че ищеца нееднократно го е молил да му върне парите. Видно от приложената прокурорска преписка, ищецът е поканил ответника да му върне заемната сума още в кроя на м.12.2013г. Към настоящия момент едномесечният срок за покана е изтекъл и ответникът е изпаднал в забава.

Предвид основателността на иска ответникът дължи разноски на ищеца в размер на 352.48лв.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА М.Т.Д., ЕГН ********** да заплати на Д.М.И., ЕГН ********** сума от 260лв./двеста и шестдесет лева/, дължима по неформален договор за паричен заем, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска-15.05.14г. до окончателното и заплащане, както и сумата от 352.48лв./триста петдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: