Р Е Ш Е Н И Е

№ 333 02.09.2014 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на двадесет и трети юли две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 296 по описа за 2014 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от ЕТ « Ф. – Г. М.», ЕИК ***** против наказателно постановление № РД – И - 179/02.07.2013г. на Изпълнителния Директор на ИАЛ, с което за нарушение на чл.220, ал.1 вр. чл.219 и чл. 288 ал.1 от Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, на основание чл. 288 ал.1 от ЗЛПХМ му е наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 5000,00лв.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, сопровайки осъществяване на санкционираното нарушение по същество.

Процесуалният представител на административнонаказващия орган, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли атакуваното НП да бъде потвърдено.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.02.2013г. около 11,10ч., контролните органи по ЗЛПХМ - свидетелите Н. и П., извършили проверка на аптека находяща се в гр. Р.*********, стопанисвана от жалбоподателя. Проверката нрябвало да започне с контролна покупка, като за целта в аптеката влязъл св. Н. и се отправил към касата, а отвън – пред входната врата на помещението, останала св. П.. В търговското помещение на обекта по това време се намирали собственика на ЕТ – Г. М., св. Т., М. И. /и двете служителки при жалбоподателя/ и св. А.. Първите трима от тях се намирали зад търговското гише, а св. А. била застанала на опашката зад актосъставителя. Когато Н. поискал да закупи лекарствен продукт с режим на отпускане „ по лекарско предписание „ – „Бисептол” 400мг./80мг. по 20табл. – 1 опаковка, лекарството било подадено от Г. М., който се намирал до шкафа с лекарства на М. И., която отчитала оборота на ЕКАФП и предаден от последната на актосъставителя. От М. бил издаден и фискален касов бон за покупката на стойност 3,56лв. През цялото време свидетелката П. се намирала пред аптеката и видяла действията на И. Действията на М. и И. били наблюдавани и от св. А., която стояла непосрествено зад актосъставителя на опашката. Веднага след покупката Н. напуснал аптеката, след което отново влязъл вътре със своята колежка, легимирали се и поискали да извършат проверка по документи. В този момент от складово помещение излязъл собственикът на ЕТ, който междувременно бил напуснал търговската част на обекта. В хода на проверката контролните органи проверили дипломите на работещите лица и трудовите договори. По този начин, установили че М. Ю.И. е назначена в аптеката на длъжност «отчетник – счетоводител». Проверката приключила с изготвяне на Констативен протокол, към който бил прикрепен касовия бон за извършената контролна покупка и допълнително споразумение към трудов договор № 13/05.01.2009г. По – късно, на 23.05.2013г., като приел, че при проверката в аптеката, лекарствения продукт «Biseptol 400mg/80mg x 20tablets” с партиден № 01631112 – 1 опаковка, е продаден от М.Ю. И., актосъставителят съставил АУАН , който бил предявен и подписан от собственика на ЕТ с отбелязване «възразявам». В акта нарушението е описано по следния начин : «...ЕТ « Ф.– Г. М.».., в качеството си на търговец на дребно с лекарствени продукти е допуснал дейността по отпускане на лекарствени продукти с режим на отпускане « по лекарско предписание « да се извършва от неправоспособно лице(лице без фармацевтично образование). При контролна покупка, извършена на 27.02.2013г. М. Ю. И., отпусна(продаде) на инспектор от ИАЛ лекарствен продукт с режим на отпускане « по лекарско предписание» - Biseptol 400mg/80mg x 20tablets с партиден № 01631112 – 1 опаковка. Продажбата е извършена с фискален бон № 0138906 от 27.02.2013г. издаден от ЕТ «Ф.– Г. М.». Госпожа М. Ю. И., извършила продажбата (отпускането) е лице без фармацефтично образование (неправоспособно лице)... същата е назначена на длъжност « отчетник – счетоводител». За виновно нарушени в акта са посочени разпоредбите на чл.220, ал.1 вр. чл.219 и чл.288, ал.1 от ЗЛПХМ.

Въз основа на акта, на 02.07.2013г. е издадено и процесното НП, в което нарушението е описано по начин идентичен с описанието дадено му в АУАН, квалифицирано е като такова по чл.220, ал.1 вр. чл.219 и чл.288, ал.1 от ЗЛПХМ, и отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 288,ал.1 от ЗЛПХМ, с налагане на административно наказание « имуществена санкция» в размер на 5000,00лв.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на показанията на свидетелите Т. и А.. И двете свидетелки са категорични досежно действията на собственика на ЕТ – Г. М. и М. И.. И двете са видели, че лекарствения продукт действително е бил подаден от последната на актосъставителя, но след като й е бил предаден от М., който се е намирал до шкафа, където лекарството се е съхранявало и тъй като той е нямал достъп до гишето, на което е била застанала И.. И двете твърдят, че продажбата е била регистрирана и продажнате цена получено отново от М.. И ако първата от свидетелките е косвено заинтересован от изхода на делото, като служител на жалбоподателя, то липсват основания за каквото и да е съмнение в достоверността на показанията на св. А., която макар и позната на собственика на ЕТ е била клиент при проверката. При това показанията на св. П., поради местонахождението й при осъществяване на контролната покупка от актосъставителя Н., не биха могли обективно да отразяват всяко едно действие на всяко едно от намиращите се в търговското полмещение лица. Не само отдалечеността на входната врата на обекта от гишето, но и поставените рекламни брошури и лекарствени продукти, са способствали невъзможността за пряко възприемане на описаните от останалите две свидетелки обстоятелства. Що се отнася до показанията на св. Н., прочетени и приобщени по реда на чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 281 ал.1 н.4 от НПК, то съдът намира, че като противоречащи с посочените по – горе гласни доказателствени средства, същите не следва да бъдат кредитирани.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения.

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени в закона, атакуваното НП се явява законосъобразно от формална страна.

Що се отнася до това, осъществено ли е санкционираното нарушение от жалбоподателя, счита следното:

Според посочената от административнонаказващият орган разпоредба на чл. 219 ал.1 от ЗЛПХМ: “Аптеката е здравно заведение, в което се извършват следните дейности: съхраняване, приготвяне, опаковане, контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за употреба в Република България лекарствени продукти, на медицински изделия, на диетични храни за специални медицински цели и храни за кърмачета и преходни храни, както и хранителни добавки, козметични и санитарно-хигиенни средства.», а според чл. 220 ал.1 от Закона, дейностите по чл. 219, ал. 1 се извършват от магистър-фармацевт. Приложената санкционна разпоредба на чл. 288 ал.1 от Закона пък, определя вида и размера на следващото се административно наказание за търговец на дребно с лекарствени продукти, който е допуснал дейностите посочени в чл. 219, да се извършват от неправоспособно лице. Така даденото описание на санкционираното нарушение в атакуваното НП, съпоставено с посочените текстове от правната норма, налагат извода, че в случая от значение за съставомерността на поведение на жалбоподателя е обстоятелството дали е допуснал отпускането на лекарствен продукт да бъде извършено от лице, което не е магистър фармацевт.

Установеното от фактическа страна, според настоящия съдебен състав не позволяват такъв извод. Действително, легална дефиниция на понятието “отпускане”/каквато форма на дейност по чл. 219 ал.1 от Закона е посочена за съставомерна от административнонаказващия орган/, не е дадена в разпоредбите на ЗЛПХМ. Установеното фактическо препредаване на лекарствения продукт от Искренова, на актосъставителя обаче, съдът не намира, че може да представлява “отпускане на лекарствен продукт”. Доколкото в случая става въпрос за продажба на специфичен вид стоки, изискванията за която са регламентирани именно с разпоредбите на ЗЛПХМ, то отпускането не се изчерпва единствено с предаването на клинта, получаване на продажната цена и издаване на фискален бон, който действия се включват в посочената дейност. Същите, следва да се предхождат от специална преценка, познания и правомощията да извърши която имат лица със съответното специфично образование – магистър фармацевти. И след като жалбоподателят е приел поръчката на актосъставителят, избрал и предал лекарствения продукт, а следователно и преценявайки относимостта му досежно неговия вид и форма към тази поръчка, срока му на годност и другите относими към отпускането обстоятелства, то единствено фактическото предаване на “Бисептол” – а, от трето лице на клиента, не осъществява признаците на санкционираното нарушение.

Ето защо и доколкото в тежест на административнонаказващият орган бе да докаже осъществяването на всички съставомерни признаци на нарушението, нещо което според настоящия съдебен състав не бе сторено по категоричен и несъмнен начин в производството, то и атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № РД – И - 179/02.07.2013г. на Изпълнителния Директор на ИАЛ, с което за нарушение на чл.220, ал.1 вр. чл.219 и чл. 288 ал.1 от Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, на основание чл. 288 ал.1 от ЗЛПХМ на ЕТ « Ф. – Г. М.», ЕИК ****** е наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 5000,00лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: