В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
На единадесети септември две хиляди
и четиринадесета година
В публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин
Косев
секретар Ж.Р.
прокурор ......................,
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 524 по описа за 2014г.
За да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М.Ш.Х. *** против
наказателно постановление № 37-0000217 от 28.07.2014г. на Директора на РД “АА” Разград, с което за
нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП му е наложено
адм. наказание „глоба” в размер на 1500 лв. Счита, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и моли за отмяната му.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
Административнонаказващият, орган редовно
призован, не изпраща представител.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
С обжалваното
Наказателно постановление № 37-0000217 от 28.07.2014г. на Директора на РД “АА” Разград, на жалбоподателя
М. Х. за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП
на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП му е наложено адм. наказание „глоба” в
размер на 1500 лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на
Акт за установяване на административно нарушение №186405/06.06.2014г. съставен на
жалбоподателя от инспектор към РД “АА” Разград. В акта и НП е отразено, че на
06.06. 2014г. около 08,10ч., в гр. Разград на изхода за с. Дянково до дом за
стари хора, като водач на лек автомобил “Опел Астра” с рег. № ****, категория «М 1», 4+1 места, жалбоподателят
бил спрян за проверка от служители на ОД на МВР – Сектор КАТ и Сектор ПИП гр.
Разград. Било установено, че извършва
превоз на четирима пътника на цена от 2,00 лева /цената на автобусния билет/ по
маршрут от с. Дянково до гр. Разград. Посочено
е, че водачът Х. извършва обществен
превоз на пътници и не притежава Лиценз
за извършване на превоз на пътници или Удостоверение за регистрация за
извръшване на таксиметрови превози на пътници, които се изискват от ЗАвП.
Извършването на обществен превоз е установено въз основа на снети обяснения от
пътниците в автомобила. Водачът бил уведомен, че автомобилът ще бъде спрян от
движение, чрез отнемане на Свидителство за регистрация № 005425517 - част II и предна
регистрационна табела на МПС. Прието е, че така е нарушен чл.6, ал.1 от ЗАвП.
От показанията
на свидетеля Г. М. /актосъставителя/ и от писмените доказателства се установява, че била извършвана съвместна
дейност от полицейски служители и органи
на РД “АА” – Разград, за пресичане на незаконната дейност по превоз на пътници.
Автомобилът на жалбоподателя бил спрян от полицейски служители и било
установено, че превозва четирима пътници. Тези пътници обяснили /изготвени са
писмени обяснения/, че са се договорили с жалбоподателя да ги закара до гр.
Разград на цената на автобусния билет. Самият водач отричал да е возил
пътниците срещу заплащане. Съдът
намира, че жалбоподателят действително е извършвал превоз на пътници срещу
заплащане, с оглед обсъдените доказателства и приема обстоятелствата по акта и
НП за доказани по несъмнен начин. Очевидно пътниците са обяснили, че имат договорка с
жалбоподателя да заплятят превоза, което сочи и актосъставителя, присъствал на
снемане на обясненията им. Съдът намира, че действително такава уговорка е била
налице, като изхожда от приложените копия от писмените обяснения на пътниците.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното: Съдът намира, че
АУАН и НП са издадени съобразно нормативните изисквания. Жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
нарушение. Същият е извършвал дейност която по своя характер се определя като
обществен превоз на пътници. Срещу превоза жалбоподателят е очаквал да получи
плащане, което не е получил само защото е спрян преди това. Тази дейност, която
жалбоподателят е извършвал е функция на съответна професия, а именно професията
“Водач на лек таксиметров автомобил”, притежаваща код 8322 според Националната
класификация на професиите и длъжностите. Тази дейност може да извършва само
лице, което притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на
пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за
извършване на таксиметрови превози на пътници – чл.6, ал.1 от ЗАвП.
Жалбоподателят не е имал нужната правоспособност и е извършвал дейността без
необходим лиценз. При това правилно е санкциониран на основание чл.93, ал.1,
т.2 от ЗАвП, за извършеното от него нарушение. Наложеното му наказание е в
абсолютно определения законов размер и не може да се поставя въпрос за
изменението му. Колкото до доводите, че жалбоподателят веднъж бил вече наказан
за това деяние с решение на РРС по НАХД №417/14г. на РРС и не е следвало да
бъде наказван втори път, то съдът намира, че жалбоподателят по цитираното дело
и в настоящия случай е наказан на различни основания, поради което не може да
се приеме, че е наказан два пъти за едно и също нещо. По НАХД №417/14г. на РРС е
разглеждан въпросът за извършено престъпно деяние по чл.324, ал.1 от НК – т.е.
за това, че упражнява професия без да има правоспособност. С разглежданото
понастоящем наказателно постановление жалбоподателят е наказан за това, че
извършва обществен превоз на пътници без да има необходими документи при
извършване на превоза. Това са две различни правни квалификации, изведени от
нарушения на различни законодателни забрани.
В случая санкционната норма на ЗАвП не се поглъща от санкционната норма
на НК. Затова и правилно жалбоподателят е санкциониран и на основание чл.93,
ал.1, т.1 от ЗАвП. Колкото, до доводите, че наказателното постановление било
издадено извън законовия срок, то следва да се каже, че визирания в жалбата
срок не е фатален и пропускането му не е причина за прекратяване на
административнонаказателното производство. Фатален е шестмесечният срок по чл.34,
ал.3 от ЗАНН, но този срок не е пропуснат.
Поради всичко
изложено съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Воден от изложените съображения, Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
37-0000217 от 28.07.2014г. на Директора
на РД “АА” Разград, с което на М.Ш.Х. *** за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП му е наложено адм. наказание „глоба” в
размер на 1500 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: