Мотиви към Присъда №407/23.09.2014г., постановена по НЧХД №224/2014г. по описа на Разградския районен съд .

Постъпила е тъжба от Й.Х.С. ***, с която е повдигнато обвинение срещу М.И.М. *** за това, че на 30.10.2013г. в гр. Разград е нанесъл на пострадалия лека телесна повреда – разстройство на здравето неопасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Тъжителят е предявил и граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 5000 лв, ведно със законната лихва от датата на деянието, като същата сума се претендира като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението.

В заседанието пред РРС тъжителят лично и чрез повереника си поддържа тъжбата и гражданския иск.

Подсъдимият дава обяснения в които отрича вината си. Твърди, че бил провокиран от пострадалия, който го бил обидил. В крайна сметка заявява, че е допуснал грешка. Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан.

Съдът като обсъди събраните доказателства намери за установено следното:

Подсъдимият М.И.М. е роден на ***г. в с. Каменар. Живее в гр. Разград. Същият е женен, неосъждан.

Подсъдимият и тъжителят работели като таксиметрови шьофьори в гр. Разград. На 29.10.2013г., малко преди обяд, двамата се престроявали с таксиметровите си автомобили на централната таксиметрова пиаца на ул. Христо Балкански в гр. Разград и се скарали поради това, че тъжителят сметнал, че е пререден от подсъдимия в реда на таксиметровите автомобили. Тъжителят слязъл от автомобила си и извикал към подсъдимия думите : “Ей путко”. След това всеки от тях продължил работата си.

На следващия ден /30.10.2013г./ ситуацията се повторила, като отново малко преди обяд на същата пиаца при престрояване на автомобилите тъжителят сметнал, че е неправилно пререден от подсъдимия. При това той излязъл от автомобила си и се обърнал към намиращите се наоколо техни колеги и казал на висок глас така, че да бъде чут и от подсъдимия “Ей го М. путката”. След това подсъдимият потеглил с автомобила си за да превози клиент, но малко по-късно отново се върнал на пиацата. Като го видял тъжителят, стоящ до автомобила си, отново се обърнал към него с обидни думи, наричайки го путка и заявявайки му, че не случайно колегите им го наричат “М. путката”. Очевидно ядосан подсъдимият му направил неприличен знак – показал му среден пръст. Тъжителят се приближил до колата му, питайки го на кого показва такива жестове. Подсъдимият вече явно афектиран излязъл от автомобила си и псувайки тъжителя го ударил с ръка в областта на лицето. Тъжителят паднал на земята, викайки за помощ, при което подсъдимият му нанесъл още няколко удара с ръка и няколко ритника с крак по тялото и главата. Веднага се намесили други присъстващи таксиметрови шьофьори, които преустановили конфликта. На мястото пристигнал полицейски екип, а също и линейка и тъжителят бил откаран в МБАЛ “Свети Иван Рилски” гр. Разград, където престоял на лечение няколко дни.

По делото е назначена съдебномедицинска експертиза, която установява, че в резултат на описания инцидент пострадалия Й.С. е получил контузии в областта на главата, лицето, дясното бедро: Кръвонасядания на кожата с лек оток на меките тъкани в ляво челнослепоочно, ъгъла на долната челюст в дясно, предната и задна повърхност на лявата ушна мида, на дясната буза пред отвора на дясното ухо, по предновътрешната страна на дясното бедро. Болезненост в областта на носа и половата област без видими травматични увреждания в същите области. Мозъчно сътресение леко изразено по тяжест, без изпадане в безсъзнателно състояние и без неврологична симтоматика. Същите увреждания са резултат от действието на удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при удари с ръка. Те са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия. Средния срок на приключване на оздравителния процес е около 20 дни. В съдебното заседание вещото лице уточнява, че ударите са минимум четири и не могат да бъдат получени при еднократно падане на земята, тъй като са в ляво и в дясно.

Съдът намира изложената фактическа обстановка за доказана, като изхожда от показанията на свидетелите, заключението на експертизата и писмените доказателствени материали. Несъмнено е, че подсъдимият е нанесъл побой на тъжителя – ударил го е при което го е повалил, а след като тъжителят паднал му нанесъл още удари с ръка и крак. Това сочат свидетелите Г. Керимов, С. Салим, П. С. /колега на подсъдимия и тъжителя/ и А. Сали. Това отчасти се признава и от самия подсъдим. При това подсъдимият не е бил в положение на неизбежна отбрана - очевидно се е нахвърлил върху тъжителя, неуспявайки да овладее гнева си, предизвикан от думите му. Очевидно го е удрял и след като тъжителят е бил на земята, което изключва каквато и да е самоотбрана. Именно при тази агресивна проява на подсъдимия са причинени уврежданията на тъжителя, установени от експертизата. Съдът обаче приема за установено и това, че подсъдсимият е бил крайно провокиран от обидните думи отправени от тъжителя към него. Още предния ден тъжителят се е обърнал към него с обидни думи – нарекъл го “путка”, което се установява от показанията на свидетеля А. Сали. В деня на самия инцидент, при възникналото първоначално пререкание между тъжителя и подсъдимия, тъжителят се обърнал към подсъдимия с думите “Ей го къде е М. путката”. Това установяват конкретно свидетелите Р. Уручов /също таксиметров шьофьор/ и А. Али. Подсъдимият отпътувал с клиент, но след малко се върнал, при което отново тъжителят се обърнал към него с обидни думи, наричайки го отново “путка” и подчертавайки, че ненапразно всички му викат “М. путката” /показанията на свидетелите А. Али и П. С./. Явно вече афектиран подсъдимият му показал неприличен жест, тъжителят се приближил до него, искайки му обяснение за този жест, при което подсъдимият вече не успял да се сдържи и се нахвърлил върху него, нанасяйки му удари. При това съдът намира, че подсъдимият, действително е действал в състояние на силно раздразнение, предизвикано от обидните думи на пострадалия. Очевидно ситуацията е била такава, че подсъдимият явно е бил вбесен и не е съумял да се контролира, което в крайна сметка не оправдава агресивното му поведение.

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си подсъдимият М.И.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 132, ал.1, т.3 във вр. с чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 30.10.2013г. в гр. Разград, в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида е причинил лека телесна повреда на Й. Хюсменов С. ***, изразяваща се в контузии в областта на главата, лицето, дясното бедро; кръвонасядания на кожата с лек оток на меките тъкани в ляво челнослепоочно, ъгъла на долната челюст в дясно, предната и задна повърхност на лявата ушна мида, на дясната буза пред отвора на дясното ухо, по предновътрешната страна на дясното бедро; болезненост в областта на носа и половата област без видими травматични увреждания в същите области; мозъчно сътресение леко изразено по тяжест, без изпадане в безсъзнателно състояние и без неврологична симтоматика. Подсъдимият е нанесъл на пострадалия удари, като така му е причинил описаните увреждания. Пострадалият е обидил подсъдимия наричайки го неколкократно “путка”. Подобни вулгарни обръщения във всички случаи следва да се окачествят като тежка обида по смисъла на закона. Очевидно подсъдимият е бил силно раздразнен /афектиран/ и не е сдържал нервите си. Все пак подсъдимият е следвало да се въздържи от подобни агресивни прояви, въпреки отправената му обида, тъй като състоянието му не е било такова, че да осуетява възможността му да контролира постъпките си. Именно в тази невъздържаност се състои виновното му поведение. С оглед изложеното подсъдимият следва да бъде признат за виновен по посочения привилегирован състав на чл. 132, ал.1, т.3 във вр. с чл.130, ал.1 от НК. Деянието му не може да се квалифицира по основния състав на чл.130, ал.1 от НК, сочен в тъжбата, поради което и подсъдимият следва да бъде оправдан по първоначалната квалификация, изложена в тъжбата.

Индивидуализирайки наказанието подсъдимия М.М. съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три месеца, или пробация, подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът отчита като смекчаващо обстоятелство това, че подсъдимият очевидно не е лице с висока обществена опасност, намира, че следва да му бъде наложено наказание в минимален размер, а именно глоба в размер на 1000 лв. Този размер на санкцията в случая е адекватен и достатъчен за поправянето на подсъдимия.

Частично основателен се явява предявеният от тъжителя граждански иск. От неправомерното и виновно деяние на подсъдимия на пострадалия са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания, а също и преживян срам доколкото му е нанесен побой на публично място - на улицата пред свидетели. При това съдът намира, че с оглед причинените на пострадалия неимуществени вреди подсъдимият следва да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 600 лв, което съдът намира за справедливо с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД. Доколкото размерът на обезщетението се определя по справедливост, то справедливостта изисква да се вземе предвид и поведението на пострадалия, който също е действал неправомерно и е провокирал подсъдимия. Затова и определяне на обезщетение в по-голям размер не би било справедливо. Обезщетението следва да се присъди ведно със законната лихва както се претендира, считано от датата на деянието до окончателното плащане. В останалата му част /в частта му над 600 лв до 5000 лв/ гражданският иск следва да бъде отхвърлен като явно завишен и неоснователен в тази му част.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на пострадалия и направените от последния разноски по делото в размер на 362 лв

Подсъдсимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС сумата от 50 лв за държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Мотивиран така съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: