Мотиви към Присъда №424/29.09.2014г., постановена по НОХД №393/2014г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Ш.М. *** за това, че на 09.02.2014г. в гр. Разград е намерил чужда движима вещ – един брой мобилен телефон – “Самсунг Галакси” на стойност 172 лв, собственост на Й.В. *** и в продължение на една седмица не е съобщил за нея на собственика, на властта или на този, който я е изгубил – престъпление по чл.207, ал.1 от НК.

Представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи съответно наказание.

Като граждански ищец е конституиран пострадалия Й.В.Й., който претендира подсъдимият да бъде осъден да му възстанови щетите от престъплението.

Подсъдимият дава обяснения, като признава фактите по обвинението, но заявява, че не се счита за виновен, понеже не знаел, че деянието му нарушава закона.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Ш. М. е роден на ***г***. Същият е със средно образование, неженен, неосъждан.

Свидетелят Р. В. е ученик в ОУ “********” в гр. Разград. На 09.02.2014г. той бил на рожден ден на свой приятел в пицария “******” и носел в себе си мобилен телефон – “Самсунг Галакси” модел GT-S6310, който бил собственост на баща му – св. Й.Й.. Около 19,00 часа св. В. тръгнал да се прибира към средношколското общежитие, където бил настанен и докато се придвижвал до там телефонът му паднал до първите стъпала на хотел “Разград”.

Подсъдимият е от с. Г., но живеел в гр. Разград. На 09.02.2014г. той се прибирал от с. Г. за апартамента си в *****”. В близост до стъпалата започващи от площад “Ларго” към хотел “Разград” подсъдимият забелязал мобилния телефон, загубен от св. В.. Подсъдимият взел телефона, прибрал се в дома си и сложил в телефона своя СИМ-карта с №0896130443. Ползвал няколко дни този телефон след което го заложил в заложна къща “Свежи пари”, за което му бил издаден заложен билет №523/11.02.2014г.. По-късно телефонът бил използван за резервни части за други телефони в заложната къща.

След като установил липсата на телефона на 10.02.2014г. св. В. подал съобщение до РУП – Разград. Образувано било досъдебно производство срещу неизвестно лице за престъпление по чл.194, ал.3 от НК, тъй като В. не бил сигурен дали загубил телефона или му бил откраднат. В процеса на досъдебното производство били изискани разпечатки от мобилните оператори, от които било установено, че телефона се ползва от подсъдсимия М..

Видно от заключението на назначената оценъчна експертиза стойността на процесния мобилен телефон е 172 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от направените от подсъдимия признания на фактите, показанията на свидетелите, писмените доказателствени материали, назначената експертиза. Спор относно фактите по делото не съществува, поради което и съдът приема, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянието си подсъдимият Ш.М.М. е осъществил състава на престъпление по чл.207, ал.1 от НК, тъй като на 09.02.2014г. в гр. Разград е намерил чужда движима вещ – един брой мобилен телефон – “Самсунг Галакси” на стойност 172 лв, собственост на Й.В. *** и в продължение на една седмица не е съобщил за нея на собственика, на властта или на този, който я е изгубил.

Подсъдимият е намерил чужда вещ, но вместо да я предададе на някое от лицата или органите изброени в закона, той е решил да я задържи за да я ползва и точно така е постъпил. Впоследствие дори се разпоредил с нея като я заложил. Едноседмичният срок предвиден в чл.207, ал.1 от НК е изтекъл без в този срок подсъдимият да е е съобщил за намирането на веща на някое от посочените в същата норма лица. Подсъдимият е действал с пряк умисъл, съзнателно пренебрегвайки законовите си задължения.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия съдът намира, че на същият следва да се наложи наказание в минималния законов размер, а именно глоба в размер на 100 лв. Подсъдимият не е осъждан и признава деянието си, поради което съдът намира, че минималният размер на глобата с оглед тези смекчаващи обстоятелства е достатъчен за поправянето му.

Следва да бъде уважен и гражданският иск, като подсъдимият бъде осъден да заплати на пострадалия Й.Й. сумата от 172 лв, в какъвто размер са щетите на последния, причинени от деянието на подсъдимия.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по делото, а също и държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 50 лв.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: