МОТИВИ към присъда № 389/ 09.09.2014г. постановена по НЧХД № 410/2014 г. по описа на РРС.

С постъпила тъжба от К.П.П. ***, с която Д.А.М. *** е обвинена в това, че на ***г. в гр. Р. й е нанесла лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

Пострадалатат е предявила граждански иск срещу подсъдимата за причинените от престъплението неимуществени вреди – болки и страдания, с който се претендира за заплащане на обезщетение в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като претендира и за сторените по делото разноски.

Подсъдимата дава обяснения, като не се признава за виновна по повдигнатото обвинение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата и пострадалата се познават от дълги години, като подсъдимата е сестра на бившия съпруг на пострадалата, с когото последната се развела през м. Юли 2013г. /обстоятелства, които не са спорни по делото/. След развода отношенията между двете охладнели и били прекъснати двустранно. Подсъдимата оказвала помощ на брат си да изнесе личното си имущество от семейното жилище, обитавано доскоро и от поострадалата, който факт станал достояние на последната. Това се случило през почивните дни на 4 и 5 Май 2013г. Подсъдимата и пострадалата работели вТП на НОИ – Р. На *** г. пострадалата замествала своя колежка в службата и изпълнявала функции на секретарка на Директора с работно място в стая ***. Около 13,00ч. след изтичане на обедната почивка подс. М. и пострадалата се срещнали пред асансьора в службата. Двете се качили в него, като били сами. Пострадалата, явно подразнена от факта, че подсъдимата помага на брат си да изнася имущество от бившето семейно жилище, поискала обяснение от подсъдимата в тази връзка, но последната отклонила разговора за след работно време. Пострадалата слязла от асансьора на третия третия етаж, а подсъдимата продължила с него до четвъртия. Около 13,30ч. подсъдимата по служебна работа слязла в стаята на секретарката, замествана от пострадалата, като в стаята се намирал и св. Д., техен колега. Подсъдимата оставила служебна документация на масата и казала на пострадалата, че иска да разговаря с нея, но не в тази стая, тъй като има външни хора, при което пострадалата се съгласила и двете отишли в съседна стая, като вратата на стаята, от която излезли оставили отворена. Влизайки в стая ***, затворили вратата след което подсъдимата поискала обяснение от пострдалата за репликата й в асансьора. В отговор пострадалата с думи нападнала подсъдимата, а последната я хванала за лявата ръка и отвърнала с шамар по лицето. Пострадалата извикала по име колегата си св. Д., който се притекъл на помощ, отворил вратата на стаята и пострадалата я напуснала. От заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза се установява, че тъжителката следствие на действията на подсъдимата е получила оток на меките тъкани в дясната скулова област и повърхностна драскотина на кожата по вътрешната страна на лявата предмишница в долната й трета, както и бързо преходни насинявания по кожата на лицето и шията с драскотини в същата област, довели до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето.

Подсъдимата е неосъждана.

Съдът намира за установена гораната фактическа обстановяка, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. относно виковете на пострадалата и състоянието й при напускане на стаята. Св. К. по същество не дава сведения от значение за ракриване на обективната истина по делото, показанията й предоставят косвени доказателства, но в основната си част са преразказ на възприетото от св. Д. и пострадалата П. Преки свидетели очевидци на събитията няма с изключение на подсъдимата и пострадалата, поради което съдът анализира доказателствения материал в съвкупност. Съдът не възприема показанията на св. Д., че лично е възприел удара с шамар от страна на подсъдимата към пострадалата, защото, в хода на съдебното следствие се изясни, че това може да стане при напълно отворена врата на стаята, а самия той заявява, че отначало само леко е открехнал вратата. За да възприеме описаната фактическа обстановка съдът съвкупно със свидетелските показания и обясненията на подсъдимата /които също са източник на доказателства/ цени заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза. От обективните находки при прегледа на пострадалата на ***г. в МЦ „В.„ и ***г. лично от вещото лице, когато вече част от тях не се наблюдават и описаните действия на подсъдимата и пострадалата, дават основание на съда категорично да възприеме описаната фактическа обстановка, съобразно която се налага и едиинствения извод, че подсъдимата е упражнила насилие по отношение на пострадалата, следствие на което са настъпили и телесните увреждания.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С деянието си подс. М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.130 ал.2 от НК. Съдът намира, че с деянието си подсъдимата е причинила на пострадалата лека телесна повреда по смисъла на посочения текст от закона. По несъмнен начина се установява от обективна страна осъществения престъпен резултат - в следствие на действията на подсъдимата пострадалата е получила оток на меките тъкани в дясната скулова област и повърхностна драскотина на кожата по вътрешната страна на лявата предмишница в долната й трета, както и бързо преходни насинявания по кожата на лицето и шията с драскотини в същата област, довели до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето. Характера на причинените на пострадалата увреждания се установява от заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза. По делото по категоричен начин бе установено и обстоятелството, че именно подсъдимата със своите действия е нарушила неприкосновенноста на здравето на пострадалата, причинявайки й лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. В подкрепа на тези изводи на съда е установеното от фактическа страна, че подсъдимата е нанесла удар в лицето на пострадалата с ръка. Горното по категоричен начин доказва и фактът, че именно в резултат от тези действията на подсъдимата на тъжителя е причинено описаното по-горе увреждане на здравето, като е била нарушена физическата му неприкосновенност. Безспорно установен се явява личния мотив за извършване на деянието, което го прави престъпление което се преследва по тъжба на пострадалия. Деянието е съставомерно и от субективна страна - действайки при пряк умисъл, деецът е съзнавал, че нанася удар в лицето на пострадалия и че същия ще доведе до увреждане на здравето на последния. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване - искал е да причини лека телесна повреда на пострадалия. За горното свидетелства механизма на причиняване на увреждането – чрез нанесен удар с ръка и областта от главата на тъжителя, в която е бил нанесен.

Съставомерността на деянието от обективна и субективна страна предопределя и ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимата. При наличието на предпоставките на приложение института на чл.78а от НК/ деецът е пълнолетен, неосъждана, за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода по-малко от три години, имуществени вреди не са причиненни/, съдът е длъжен да освободи подсъдимата с налагане на административно наказание “глоба”. При индивидуализацията размера на следващото се административно наказание, намира че са налице единствено смегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства. Такива са тези свързани с обществената опасност на подсъдимата, която е неосъждана. Такива са и тези свързани с обществената опасност на самото деяние, съобразно подбудите за неговото осъществяване – личния мотив за извършването му, както и характера на причиненото телесно увреждане, квалифицирано като такова по алинея втора на чл.130 от НК и обстоятелството, че самите увреждания отшумяват за изключително кратък период от време без последствие за здравето /видно от заключението на вещото лице/, водещо до извод за незначителност на причинените съставомерни вредни последици. Извода за ниската степен на обществена опасност на престъплението се налага и от механизма на осъществяване и степента на причинените увреждания. Ето защо, съдът намира че на подсъдимата следва да бъде наложено наказание на минимума предвиден в закона, а именно глоба в размер на 1000 лв.

Съставомерността на деянието на подсъдимата води до извод за основателността на претенцията по чл.45 от ЗЗД. Безспорно установени по делото са елементите на фактическия състав на института на непозволеното увреждане – противоправното виновно извършено от подсъдимата деяние, причинените неимуществени вреди на пострадалата, причинната връзка между поведението на подсъдимата и престъпния резултат. При съобразяване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира че претенцията за обезщетение в размер на 2 000 лв., се явява завишена. По делото не се събраха доказателства за съществени физически или психически негативни изживявания. Причинените болка и страдание на тъжителката не бе доказано да са били преодолявани в значителен, продължителен период на оздравяване. Същите, видно и от заключението на вещото лице са от такова естество, щото отзвучават без последствие за здравето на пострадалата и то за изключително кратък период от време. В тази връзка съдът за прецизност намира, че следва да изложи съоораженя, че целия инцидент от началото /в асансьора / до напускането на тъжителката на стаята, в която е извършен акта на насилие протича с активното й участиие. Показанията на св. К., съдът намира за нелогични, защото и подсъдимата и пострадалата работят в този колектив от дълги години. Познават ги както колегите им, така и ръководството и при този инцидент пострадалата може само да срещне съчувствие от тях и разбиране. Преувеличени са твърденията, че пострадалата я било страх да седи сама в стаята, за да не влезе подсъдимата и отново да я набие. Ето защо, съдът намира за справедливо обезщетението в размер на 350 лв., в какъвто размер следва да бъде уважен и предявения граждански иск. Законната лихва върху тази сума се следва от датата на увреждането, съгласно разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД. Гражданският иск следва да бъде отхвърлен за горницата над уважения размер. На тъжителя се дължат и сторените по делото съдебни разноски в размер на 522,00лв.

Ангажирането на административнонаказателната отговорност на подсъдимата обуславя и осъждането й да заплати направените по делото разноски.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: