МОТИВИ към Присъда № 406/23.09.2014г.
по НОХД №462/2014г. на РС
– Разград
Обвинението е повдигнато срещу И.Г.И. ЕГН **********, за това, че на 01.12.2012 година в град Разград, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14 годишна възраст – А.Т.А. ***7 години, като деянието е извършено чрез употреба на сила и заплашване, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 150, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Производството по искане на подсъдимия се
развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия И., при баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода” в размер на 1година и 6 месеца, което да намали с 1/3 при условията на чл.58а НК и осъди подсъдимия на наказание „ лишаване от свобода” в размер на една година, като отложи изтърпяването на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години.
Защитата на подсъдимия – адв. К., пледира за определяне на наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Намира, че съдът следва да наложи наказание в минимален размер, и че определеното наказание на основание чл.58а от НК, следва да бъде редуцирано с 1/3, а изтърпяването отложено за изпитателен срок при условията на чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимият И.Г.И. признава фактите описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, признава
вината си, моли за минимално наказание.
По делото е постигната и съдът е одобрил
спогодба между гражданския ищец и подсъдимия за обезщетяване на причинените от
престъплението неимуществени вреди, както и по разноските.
Съдът, като прецени признанието на
подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият И.Г.И., роден на *** ***,
постоянен и настоящ адрес град Р., ул. *****, български гражданин, с основно
образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно: Св. А.А. се познавала с подс. И.Г.И.. Двамата били в близки приятелски отношения и често се срещали с него.
На 01.12.2012г. те имали уговорка да отидат в гр.Русе, за да се поразходят, защото било неучебен съботен ден. Св. А. *** преди подс. И. и защото той закъснявал, от мобилния си телефон с № *****, за времето от 07,33часа до 07,52 часа тя изпратила няколко SMS до мобилния телефон на подс. И. с № *******.
Подс. И. пристигнал на автогарата, след като автобуса за гр.Русе вече бил отпътувал. Двамата се видели със св. А. и пили кафе. Престояли там около час и решили да се поразходят из гр.Разград.
Подс. И. и св. А. ***.00-15.30 часа подс. И. помолил св. А. да отидат до дома му в гр.Р. на ул.”*****, за да пие вода.
Същият ден двамата планирали по-късно да се срещнат със свои приятели. Тъй като и друг път е посещавала дома му, и знаела, че на приземния етаж, където са мазите имало обзаведена стая, св. А. решила да изчака подс. И. там.
В тази стая тя била влизала и друг път и заедно с техни общи приятели, и там оставали да изчакат подс. И., ако той има ангажимент в дома си. В тази стая тя седнала на една ракла, покрита с дамаска.
Подс. И. се позабавил и в момента, в който той влязъл в стаята, тя се обърнала към него с думите „хайде къде се бавиш”.
Тя
забелязала, че подс. И., държал в дясната си ръка нож с черна дръжка и с острие
около
Посегнал с ножа срещу, но св. А. се отдръпнала и той само порязал показалеца на дясната й ръка. От пръста й шурнала кръв и момичето се изплашило и разплакало. От болката и от поведението на подс. И., св. А. се разтреперила. Подс. И. й казал да коленичи пред него и да се моли. Св. А. се разплакала и започнала да го моли да не я наранява.
Раздразнен от това той й казал, че ще я наръга, ако не млъкне и замахнал към нея няколко пъти с ножа. Казал й да си събуе панталона. Св. А. продължила да плаче и да моли подс. И. да престане да се държи така. Той оставил ножа и почнал да разкопчава ципа на панталона й. Възползвайки се от това, че в него момент в ръцете му нямало нож св. А. го блъснала за да го отдалечи от себе си и да избяга от стаята. Тогава обвиняемия взел отново ножа и започнал да замахва с него към свидетелката. Допрял ножа до връхната й дреха и го притиснал към тялото й. Свидетелката се изплашила да не я прободе с него в корема и се отдръпнала назад. Тогава подсъдимият хванал св. А. и я съборил на колене на земята. Казал й да застане на четири крака, минал зад нея и опрял острието на ножа под брадичката й в областта на шията. Под този натиск ножа прорязал шията на свидетелката и протекло кръв. Подс. И. стоял зад гърба на св. А. и притискал ножа в гърлото й. С другата си ръка започнал да събува панталона й.
Св. А. се опитала да извика, но подс. И. й казал да мълчи и за да я сплаши приплъзнал ножа по врата й. Обърнал св. А. към него и с рязко движение, успял да смъкне панталона и бикините й до коленете. Изплашена от неговото поведение св. А. му казала, че е болна от венерическо заболяване, надявала се по този начин той да преустанови своите действия спрямо нея. Като чул това подс. И. й казал, да се обърне отново пак на колене. Св. А. започнала на висок глас да го умолява да престане, не смеела да вика от страх същият, да не й пререже гърлото. Подс. И. застанал отново зад нея, като продължавал да притиска ножа в областта на врата й с едната ръка, а с другата си ръка разкопчал ципа на панталона си. След това вкарал половия си член в ануса й. Въпреки плача и молбите на св. А., подс. И. на няколко пъти проникнал с половия си член в ануса й, като продължавал да държи ножа до гърлото й.
В този момент от коридора в близост до стаята се чули стъпки и женски глас. Стреснат от това подс. И., станал и си закопчал панталона. Св. А. също станала и си обула бельото и панталона. Запътила се към вратата за да излезе по-скоро от стаята. Тогава подс. И. препречил пътя й като застанал пред вратата и в ръката си държал ножа, който бил насочен към нея. Направил й знак с ръка да не вика.
Малко след това св. Д.. Е. – майка на подс. И. почукала на вратата на стаята. Тогава подс. И. станал и след и й казал да изчака малко навън, оставил ножа на шкафчето в стаята, като го покрил с намиращите се наблизо рекламни брошури и започнал да се облича.
Св. А. помолила подс. И. да й подаде кърпа, за да избърше кръвта от брадичката си. Той й подхвърлил някакви вестници, които тя не взела.
Непосредствено след това те напуснали стаята. Св. А. излязла от къщата на обвиняемия и тръгнала към дома си към жк ”****”. Около 17 часа тя се прибрала и разказала на майка си – св. С.Т., какво й причинил подс. И..
Веднага след това двете отишли в МБАЛ-гр.Разград, където в спешния център била прегледана от дежурния лекар – д-р Ар., а по-късно в „АГ” и от д-р Е.М.. За така проведения преглед бил издаден лист за преглед на пациент в Спешно отделение, в който е отразено, че около ануса на св. А. не са установени разкъсвания, но е установено наличие на оток, който при опипване е бил болезнен и силно зачервен.
Същата вечер са били уведомени органите на полицията, които веднага са започнали разследване по случая. При извършеният оглед на 01.12.2012г. като веществено доказателство е иззето тъмно черже-разноцветно с преобладаващ тъмночервен и зелен цвят, по който са били открити тъмно червени петна наподобяващи кръв. Същата вечер подс. И. е предал доброволно 1 бр. светлозелен суичър, 1 бр. тъмносини дънки и черно яке. Същевременно св. А. е предала 1 бр. черни бикини, с които е била по време на инцидента.
От
подс. И. и св. А. са били иззети кръвни проби за изследване
В процес на разследването е била назначена биологична експертиза, при която са предоставени за изследване веществените доказателства описани като: обект № 1 тъкано чердже – разноцветно, иззето при огледа на местопроизшествие; обект № 2а светлозелен суичър с гугла; обект 2б –черно яке; обект 3 – черни бикини и обект 4 – кръвни проби иззети от св. А. и подс. И..
От заключението на вещото лице по извършената
биологична експертиза се установява :
1.При
изследването на предоставените обекти посочени с № № 1,2, 2/А, 2/Б и 3 се
доказа:
-Зацапване
от кръв по обекти с № № 1,2, 2/А и 3А.
-Кръвта
по обекти с № № 1,2, 2/А, и 3 А не е достатъчна за провеждане на изследване по
метода на Латес за доказване на аглутинини в кръвта.
-По
метода абсорбция-елюция с кръвта от обектите посочени с № № 1,2, 2/А, и 3А се
доказа липса на А- и В-аглутиноген – резултат определящ кръвта като кръв от
кръвна група „О”.
2.По
обектите посочени с № № 1,2, 2/А, и 3А не се доказа зацапване от сперма.
3.Кръвногруповата
принадлежност на А.Т.А., ЕГН ********** е „О/алфа,бета/”.
4.Кръвногруповата
принадлежност на И.Г.И., ЕГН ********** е „О/алфа, бета/”.
5.Лицата
А.Т.А., ЕГН ********** и И.Г.И., ЕГН ********** са с една и съща кръвна
група - „О/алфа,бета/”, поради което не
е възможно да се даде заключение, на кое от лицата е кръвта по обектите.
От заключението на вещото лице по извършената съдебномедицинска експертиза, която въз основа на медицинската документация и събраните доказателства е установила за св. А.А.:
-
порезна рана под долния ръб на долната челюст, в централната част;
-повърхностна
порезна рана по вътрешностранична повърхност на върховата фаланга на показалеца
на дясна ръка;
-дълговидна
драскотина пред горната половина на тялото на левия гръдно-ключично-сисовиден
мускул;
-общо
четири на брой цепковидни разкъсвания на лигавицата около аналния пръстен,
по-изразени по долната централна част.
Специфичната
морфологичната характеристика на раната под брадичката сочи, че е получена по
механизма на натиск и теглене /посока отляво към дясно/ с порезно оръжие и е
възможно да е от нож.
От
предмет с остър/режещ ръб е причинена раната на показалеца на дясната ръка, а
от островърх предмет – драскотината в лява странична област на шията.
Уврежданията
под брадичката и в областта на шията добре отговарят да са получени, както
сочат обстоятелствата по делото – нападателят си е служил с нож в дясната ръка
и се е намирал зад гърба на пострадалата.
Установените
повърхностни цепковидни разкъсвания на лигавицата около ануса са резултат от
разтягане, вследствие на упражнен натиск на това място, от твърд тъ предмет,
като не може да се посочи видовата принадлежност на предмета. Уврежданията може
да са получени както при осъществяване на насилствен анален акт, така и от
натиск /вкл. и с пръст/и/ или при затруднена дефекация /запек/.
При
отказа на А. за извършване на гинекологичен преглед в ОСМ не може да се отговори
на въпроса нарушена ли е анатомичната цялост на
девствената ципа. В консулта си специалиста акушер-гинеколог е отразила,
че девствената ципа е интактна /без разкъсвания/, но не е посочено, дали това е
установено с преглед или по анамнеза.
Не
може с категоричност да се определят сигурни признаци за извършен полов акт.
Описаните порезни рани и драскотината са с еднаква давност и в съвкупност по своята медико-биологична характеристика са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата.
Заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза, по отношение на подс. И.И. установява:
-Драскотина
от китковата линия към малкопръстовия кант на гърба на дланта на дясна ръка;
-слабо
зачервяване на устието на външният отвор на пикочния канал;
-охлузвания
върху гръбната повърхност на средната фаланга на показалеца на дясна ръка и в
горната част на задна към външностранична повърхност на дясното бедро.
Прясната
драскотина на гърба на дланта на дясна ръка е резултат от тангенциалното
действие на тъпоръбест предмет /вкл. и носът/, при което се свлича повърхностния кожен слой
/епидермис/. По-голямата дълбочина на долната й част сочи, че посоката на
действие на травмиращият агент е отдолу нагоре.
Зачервяването
на устието на външният пикочен канал може да се дължи на механично въздействие
– натиск/триене или на банална инфекциозна /неинфекциозна причина.
Морфологичната
характеристика на дълбоките охлузвания на показалеца на дясна ръка и дясно
бедро показва, че са с еднаква давност и са получени поне три дни преди
освидетелстването.
Видно от заключението на назначената по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на освидетелстваната А.Т.А., се установява, че тя не страда от психично заболяване. Въз основа на проведеното психологично изследване и психиатричен преглед се установи, че същата разполага с висок интелектуален потенциал. Налице са добри интелектуално-мнестични възможности, отговарящи на физическата възраст и придобития социален опит. Предвид това освидетелстваната мое да възприема правилно фактите от действителността, имащи отношение по делото, и да дава достоверни показания за тях. Към настоящия момент освидетелстваната преживява адаптационно разстройство. Разполага с ресурс бързо да се справи с негативните чувства и преживявания без това да доведе до отражение на психичното й състояние. Нуждае се от подкрепа за стимулиране на емоционалността в отношения с околните. Личностна и характерова ориентация към екстравертен тип. Типът висша нервна дейност отговаря на силния и подвижен тип, но с висока неуравновесеност, с преобладаване на възбудните процеси. Общителна, лесно възбудима, тревожна, с нисък самоконтрол и висока вътрешна напрегнатост. Отчита се стремеж към опозиционно поведение и демонстративност във взаимоотношенията.
Видно от назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза е установено, че освидетелстваният И.Г.И. не се води на диспансерно наблюдение, не страда от психиатрично заболяване.
Същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си. Не е нарушена свидетелската му годност, може да дава достоверни показания за фактите, имащи значение по делото.
Назначената по делото техническа експертиза дава заключение относно установените входящи текстови съобщения в паметта на мобилен телефон „Нокия” с IMEI *****от дата 01.12.2012г., получени от номер **** и тяхното съдържание са описани в раздел „Оглед И Изследване”:
За изследване е бил предоставен мобилен телефон марка „Nokia” с тъмно сив панел и сиви бутони. В мобилния телефон е поставена СИМ карта.
В меню „съобщения” във входяща кутия има 6 бр. съобщения от дата 01.12.2012г., получени от номер **** със следното съдържание:
- „Offf za ko parish sq teii, izpusnahtteavtobusa az si znaeh che stane neshtooo…izobshto ngmam dumi” 07:52:04 на 01.12.2012г.
- „Koo stana e popchvam da s nervq nqmame vreme……” 07:46:19 на 01.12.2012
- „Chakam da mi zvunnesh da ne izpusnem avtobusa” 07:41:04 на 01.12.2012
- „ Samo da ne stane kato minalia put…s avtobusite” 07:39:08 на 01.12.2012
-„Arii ve chovek bez 20 si e da ne precakash pak schemata...shtoto sam oblechena I obuta I te chakam” 07:38:47 на 01.12.2012
-
Arii chee e I
В паметта на телефона няма изходящи съобщения към номер 0893 763937.
Подс.
И. е неосъждан.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на самопризнанието на подс. И., което се подкрепя от доказателствата
събрани в досъдебното производство: Справка за съдимост, Характеристична
справка, Декларация, Протокол за оглед на местопроизшествие, Протоколи за
освидетелстване на лица, Протоколи за доброволно предаване, Лист за преглед на
пациент в спешно отделение, Протоколи за вземане на образци за сравнително
изследване, Заключението на вещото лице по назначените СМЕ, Заключението на
вещото лице по назначената биологична експертиза, Заключението на вещите лица
по назначените КСППЕ, Заключението на вещото лице по назначената
съдебнотехническа експертиза, Разпечатки т мобилен оператор, от показанията на
свидетелите А. А., С. Т., Е. М..
Анализът на всички събрани по реда на НПК доказателства, ценени поотделно и в съвкупност, дава основание на съда да стигне до извода, че обвинението е доказано по категоричен и безспорен начин.
Обясненията на св. Д. Е., не кореспондират с останалия доказателствен материал изброен по – горе и съдът не ги цени.
От правна страна:
При така
изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият И.Г.И. ЕГН **********
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.150, ал.1 НК.
От обективна страна - на 01.12.2012г. в гр. Разград, е извършил действия – проникнал с половия си член на няколко пъти в ануса на св. А. Ал., с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 – годишна възраст – А.Т.А. ***, като деянието е извършено чрез употреба на сила – събаряне на земята, насилствено събличане и заплашване – посредством нож, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките.
От субективна страна – подс. И. е действал при условията на пряк умисъл, като е съзнавал, че деянието му е противоправно – наказуемо от закона, защото засяга обществени отношения свързани с половата неприкосновеност, съзнавал е несъгласието на св. А., лице от женски пол, навършило 14 години, и като е употребил сила и заплаха е осъществил действия, като проникнал с половия си член на няколко пъти в ануса на св. А. Ал., с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление.
Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия и желанието за удовлетворяване на половия си нагон.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години.
Съдът не намира основание за прилагане на чл.55 от НК, тъй като не са налице основанията за това. В този смисъл, обекта на престъпното посегателство, начина на извършване на деянието, изключителната дързост, цинизъм, сочат на деяние с една по-висока степен на обществена опасност.
Според настоящия съдебен състав определянето на наказанието в рамките, посочени в Закона при спазване разпоредбите на чл.36 и чл.54 от НК би отговаряло на целите на генералната и специалната превенция по българското наказателно право. Предвиденото в НК наказание следва да бъде редуцирано при условията на чл.63, ал.1,т.3 от НК и така максимално определения размер е до три години. Изхождайки от посочените обстоятелства съдът определи наказание „ Лишаване от свобода” в размер на една година, което редуцира при условията на чл.58а от НК и наложи наказание „ лишаване от свобода” в размер на осем месеца. Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и крайният размер на наложеното наказание, съдът намери, че са налице предпоставките на чл.69, ал.1 от НК и отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от две години. Съдът счита, че така наложеното наказание се явява в крайна степен справедливо и би отговорило на целите, посочени в чл.36 от НК, да поправи и превъзпита подсъдимия, като за това определена положителна роля ще изиграе и определения изпитателен срок, който ще окаже възпиращ ефект върху подсъдимия да се въздържа от извършване на престъпни посегателества.
По разноските по делото:
На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подс. И. да заплати в полза на Републиканския бюджет сумата 564,36 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд град Разград, сумата 77.54 лева разноски в съдебното производство, и сумата 60.00 лв. държавна такса по предявеният гр. иск.
По веществените доказателства:
обект № 1 – тъкано чердже – разноцветно в преобладаващо
тъмночервен и зелен цвят, иззети като ВД № 1 при оглед на местопроизшествие на
01.12.2012 година на ул. *****; обект № 2 – светлозелен суичър с гугла с бял
надпис “Myrtle Beach”,
тъмносини дънки марка “BLACKOUT JEANS”
и черно яке марка “REDICS”,
предадени с протокол за доброволно предаване от И.И. на 01.12.2012 година и
обект № 3 – черни бикини, предадени с протокол за доброволно предаване от А.Т.А.
на 01.12.2012 година, съдът постанови след влизане в сила на присъдата да се
върнат на собствениците им.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: