МОТИВИ към Присъда № 426/30.09.2014г.

по НОХД №516/2014г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу С.Д.Т. ЕГН ********** и К.М.Т. ЕГН **********, за това, че на 20.09.2013г. в гр. Цар Калоян, обл. Разград в съучастие като съизвършители помежду си са намерили чужди движими вещи – 1 бр. мобилен телефон “НТС ONE SILVER 801n” на стойност 900 лева; 1 брой сим карта на стойност 12 лева; 1 бр. кожен калъф на стойност 15 лева и 1 бр. протектор за мобилен телефон на стойност 5 лева, всичко на обща стойност 932 /деветстотин тридесет и два/ лева, собственост на Д.И.И. *** и в продължение на една седмица не са съобщили за тях на собственика или на властта – престъпление по чл. 207 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК.

Производството по делото по искане на подсъдимите се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин по отношение и на двамата подсъдими, пледира съдът да наложи наказания в минималния предвиден в НК, размер.

Защитата на подсъдимите, също счита, че ибвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, моли за минимални наказания.

Подсъдимите, се признават за виновни по повдигнатото обвинение, искрено се разкайват и съжаляват за стореното, молят съда да наложи минимално наказание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият С.Д.Т. роден на ***г***, български гражданин, с основно образование, женен, безработен, осъждан, ЕГН **********.

Подсъдимата К.М.Т. родена на ***г***, българска гражданка, със средно образование, омъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото фактическа обстановка, така както е описана в обвинителбния акт: Св. Д.И. притежавал мобилен телефон марка „HTC ONE SILVER 801 n” ,закупен от него по интернет през 2013г. На 20.09.2013г. следобяд той пътувал от гр.Русе за гр.Разград заедно със св.Р. Я.. Двамата спрели в гр.Цар Калоян до един хранителен магазин . Св.И. държал мобилния си телефон с протектор в кожен калъф, в джоба на панталона. Той слязъл от автомобила. При това движение телефона му паднал на земята, без той да забележи. След това напазарувал и се върнал обратно. Двамата със св.Я. потеглили към гр.Разград.

По същото време на паркинга пред магазина спрели автомобила си подс. С.Т. и К.Т.. Двамата са съпрузи и пътували с л.а.”*****” от гр. Русе за гр. Варна. Подс. Т. влязла в магазина да напазарува. След като излязла тя видяла на земята калъфа с телефона, който първоначално възприела като портфейл. Тя казала на подс. Т. и той и казал да го вземе. Тя го взела от земята и тогава установили, че е мобилен телефон. Двамата решили да го продадат

Междувременно след като пристигнал в гр. Разград св. И. установил липсата на телефона си.

Два дни по-късно двамата подсъдими заложили мобилния телефон в заложна къща „******” в гр. Русе, където работел св. И. И.. Последният издал заложен билет № 2094/ 21.09.2013г. на името на подс. Т. и му дал сумата от 450лв. Впоследствие телефона бил продаден на неустановено лице.

Видно от заключението на назначената оценъчна експертиза, справедливата пазарна стойност на вещите предмет на посегателство възлиза на 932,00лева.

Видно от заключението на назначената графическа експертиза е установено следното, че подписите положени в графа „упълномощител” в представените за изследване заложен билет № 2094/21.09.2013г. и заложен билет № 2126/22.09.2013г. са на лицето С.Д.Т..

Подс. Т. е осъждан.

Подс. Т. е неосжъдана.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на Докладна записка, Жалба, Разпечатки на телефонни разговори от мобилни оператори, Протокол за доброволно предаване, Декларации, Харктеристични справки на подсъдимите, Справки за съдимост на подсъдимите, заключението на вещото лице по назначената съдебнооценителна, заключението на вещото лице по назначената графическа експертиза, заложен билет № 2094/21.09.2013г. и заложен билет № 2126/22.09.2013г., от показанията на свидетелите И., Я., И., С., М., всички подкрепени от самопризнанието на подс. Т. и подс. Т.. Обсъдени потделно и в съвкупност, тези доказателства дават категорично основание на съда да възприеме именно описаната фактическа обстановка.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 207 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК.

От обективна страна – на 20.09.2013г. в гр. Цар Калоян, обл. Разград в съучастие като съизвършители помежду си са намерили чужди движими вещи – 1 бр. мобилен телефон “НТС ONE SILVER 801n” на стойност 900 лева; 1 брой сим карта на стойност 12 лева; 1 бр. кожен калъф на стойност 15 лева и 1 бр. протектор за мобилен телефон на стойност 5 лева, всичко на обща стойност 932 /деветстотин тридесет и два/ лева, собственост на Д.И.И. *** и в продължение на една седмица не са съобщили за тях на собственика или на властта.

От субективна страна - подсъдимите са действали при условията на внезапен пряк умисъл, знаели са, че намират чужди движими веи – процесните, съзнавали са че действат при общ умисъл, като всеки един от тях се е съгласявал с действията на другия, за постигане на общата цел, съзнавали са че следва да съобщят на собственика на намерените вещи или на властта / МВР или Община / и не са сторили това. Нещо повече разпоредили са се с намереното чуждо движимо имущество като със свое, което говори за користност на действията им.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимите, като незнанието на закона не оправдава деяствията им.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 207 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, законът предвижда наказание “глоба” от сто до триста лева.

Съдът намира че са налице смекчаващи отговорността обстоятелствата в конкретния случай, младата възраст на подсъдимите, чистото съдебно минало на подс. Т., искреното им разкаяние и съжаление изразено пред съда, относително ниската стойност на процесните вещи, поради което счита, че следва да определи наказание при условията на чл.36 и чл.54 от НК.

Съдът като отчете конкретния принос на всеки един в осъществяване на престъпното посегателство, както и с оглед характеристичните им данни, наложи на подс. Т. наказание „ глоба” в размер на 150,00лв., а на подс. Т. наказание „ глоба „ в размер на 100,00лв.

Съдът счита, че така наложеното наказание в най-пълна степен отговаря на целите на генералната и специалната превенция и се явява максимално справедливо и годно да поправи и превъзпита подсъдимите.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимите да заплатят по сметка на Републиканския бюджет, сумата от 131.18 лева, представляваща разноски на досъдебното производство.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: