МОТИВИ към присъда № 378 постановена по НОХД № 571 по описа за 2014г. на РРС.

Обвинението срещу подс.М.М.И. *** е за престъпление по чл.343б ал.1 НК, за това, че на 01.09.2014г. в гр.Разград е управлявал МПС-л.а.Сеат Ибиза с ДК№ ******, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 2.42 на хиляда, установено по надлежния ред.

Разпитан на съд.следствие подсъдимият се признава за виновен и дава обяснения.

Представителят на РРП поддържа обвинението. Счита същото за безспорно доказано. Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказания лишаване от свобода в размер на 4 месеца, при приложението на чл.66 НК и наказание по чл.343г НК в размер на 1г. и 6 м.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с обясненията на подсъдимите, приема за установено от фактическа страна следното:

С протоколно определение от 01.09.2014г. около 21.30ч. подсъдимия управлявал МПС Сеат Ибиза с ДК№ *****. На кръстовището на улиците Княз Борис и Добруджа /Опасния завой/ при десен завой подсъдимия не успял да се прибере в своята лента и ударил предно странично л.а. Опел Вектра с ДК № РР ********, управляван от Л. И., който се движел направо. Около 21.45ч. свидетелите К. и Д. били изпратени на сигнал за ПТП. При пристигане на местопроизшествието свидетелите установили два автомобила-Опел Весктра и Сеат Ибиза, които се блъснали с левите си страни, почти челно. Имало увреждания по двата автомобила. Свидетелите установили водачите на автомобилите и чия собственост са те. Тествали двамата участници в ПТП-то с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер 0169 ARBA. Подсъдимият дал годна проба след третия опит, като уреда отчел 2.42 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта. За Л. И. уреда отчел 0. На виновния вода свидетелите съставили АУАН №704512, като с акта било иззето и СУМПС № 244477674, ведно с контролен талон №2039709, свидетелство за регистрация част II №004117047. След това св.К. издал на подсъдимия талон за медицинско изследване № 0050818, но подсъдимия отказал да даде кръвна проба, защото изпитвал страх от инжекции. Това било отразено на талона. Подсъдимият обяснява, че преди да се качи във лекия автомобил бил употребил 2 бири и 1 малка ракия. Тръгнал за града с друг човек, тъй като той щял да му даде в заем 100лв.

По делото е приложена справка картон на водача, от която е видно, че за периода 2002-2014г. на името на подсъдимия има издадени 13 фиша, 2 ПАМ, 21 НП и решение по чл.78А НК за същото деяние. Тогава концентрацията на алкохол в кръвта му е била 2.44 промила.

Така установената фактическа обстановка, съдът приема за безспорно доказана от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите К. и Д., както и писмените доказателства- АУАН, протокол за ПТП, справка картон на водача, талон за медицинско изследване. Всички те в своята съвкупност, установяват по безспорен начин, че има извършено престъпление и неговия автор е подсъдимия.

Анализът на писмените и гласните доказателства налага следния правен извод:

От обективна страна с действията си подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.343б ал.1 от НК, тъй като на 01.09.2014г. в гр.Разград е управлявал МПС-л.а.Сеат Ибиза с ДК№ *******, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 2.42 на хиляда, установено по надлежния ред.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при пряк умисъл. Знаел е задължението си като водач на МПС да не привежда в движение автомобил след употреба на алкохол, но не се е съобразил с разпоредбите на закона. Знаел е, че има наложено наказание по реда на чл.78а НК за такова деяние и му е наложено наказание.

При определяне на наказанието на подс.И. като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете признанията и разкаянието на подсъдимия. Като отегчаващи такива отчете високата концентрация на алкохол в кръвта, предходно деяние по чл.343б ал.1 НК и множеството НП. В своята съвкупност тези факти водят до извода, че подсъдимият трайно не се съобразява с правилата за пътното движение, като по този начин е опасен както за себе си, така и за останалите водачи. За съответно на извършеното престъпно деяние, съгласно чл.54 и чл.36 НК на подсъдимия, съдът приема наказание "лишаване от свобода" в размер на четири месеца. По този начин биха се постигнали най-пълно както целите на индивидуалната, така и на генералната превенция. Предвид наличието на предпоставките на чл.66 НК, изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде отложено за срок от три години.

Предвид упоритостта на подсъдимия да управлява МПС без да спазва ЗДвП, вкл. в нетрезво състояние, следва да му се определи наказание по чл.343г НК лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: