Мотиви към Присъда №410 от 24.09.2014г., постановена по НОХД №588/2014г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Н.А.Н. от гр. София за това, че на 28.08.2014г. в гр. Разград е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, изразяващи се в опипване на гърдите и половия орган, по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – Р. Ш. А. *** /на 73 години/, като деянието е извършено чрез употреба на сила – докато А. е била полулегнала на дивана й е запушил устата с дясната си ръка и е седнал върху краката й за да не може тя да се изправи и да се движи – престъпление по чл.150, ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита го за доказано и предлага на съда да му наложи съответно наказание.

Подсъдимият дава обяснения в които отрича виновността си. Твърди, че няма спомен да е извършил вмененото му деяние. Лично и чрез защитницика си моли за оправдателна присъда и алтернативно за леко наказание.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н.А.Н. е роден на ***г***. Същият е с начално образование, разведен. Осъждан е - последното му осъждане е по НОХД №53/2011г. на РС – Нови Пазар, като за деяние по чл.343в, ал.2, вр. с ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години. По това осъждане подсъдимият не е реабилитиран /реабилитация по право е настъпила по отношение на по-ранно осъждане/.

Свидетелката Р. А. /на 73 години/ живеела в двуетажна къща в гр.Р. на ул.*****. Подсъдимият Н. Н. живеел на семейни начала с дъщерята на св. А. – Ф. Р., като двамата живеели в Р Германия. Около три месеца преди разглеждания случай св. А. гостувала на дъщеря си и подсъдимия в Р Германия. Там тя се уговорила с подсъдимия същият да се върне в Р България и да изгради в дворното мясно на къщата й пътека от плочи и камъни, за което тя била закупила материали. Съобразно уговореното на 28.08.2014г. около 16,00 ч. подсъдимият пристигнал от Р Германия в дома на свидетелката А. ***. Около 19, 00 часа същият ден той си купил двулитрова бира и седнал пред къщата да я изпие. Почерпил с една чаша брата на съседката А.М., а останалата част от бирата изпил сам. През това време св. А. била в дома си на първия етаж. Дъщеря й Ф. се обадила чрез Интернет на преносимия компютър в къщата и А. извикала подсъдимия за да говори с нея. Двамата разговаряли продължително време и междувременно подсъдимият изпратил някого да му купи още два литра бира, която изпил пред компютъра по време на разговора. По това време св. Р. А. легнала на леглото си /дивана/, което се намирало в коридора на първия етаж – помещението непосредствено до входната врата на къщата. Намазала си коленете с лекарство защото я болели, завила се с губер и продължила да лежи на дивана. Около 23, 00 часа подсъдимият приключил разговора с Ф. Р. и излязъл навън за да ползва тоалетната. Върнал се малко след това и изгасил външното осветление, както и осветлението в коридорчето, където била А.. След това отишъл във вътрешната стая, където щял да нощува и останал там. Св. А. попитала от стаята си защо бил угасил осветлението – казала му, че не иска да стои на тъмно и още не си била изпила лекарствата. Подсъдимият не отговорил. Малко след това подсъдимият се върнал в коридорчето, където била св. А. и последната го чула да се блъска в ниската масичка, която се намирала до дивана й. При това А. му казала да включи осветлението, но вместо това подсъдимият отишъл до нея и с длан запушил устата й, без нищо да каже. А. опитала да го изблъска, но подсъдимият седнал на краката й, както лежала и със свободната си ръка бръкнал в деколтето на блузата й и започнал да опипва и мачка гърдите й на голо. Поради възрастта си свидетелката А. била трудно подвижна, но направила опит да се освобиди – дърпала се и опитвала да изблъска подсъдимия, казала му да се махне от нея и го заплашила, че ще го ухапе. Подсъдимият обаче не станал от нея, а продължавайки да запушва устата и с едната си ръка, бръкнал с другата си ръка под полата й и в долнището на пижамата й и започнал да я опипва и стиска по половия орган. Малко след това А. успяла да избута ръката му от устата си, отново му казала да я остави, защото щяла да се обади в полицията. Подсъдимият отвърнал, че не го е страх от полицаите и че се страхувал само от господ. При това св. А. започнала да вика силно името на съседката си – “А., А.!”. Тъй като прозореца на стаята й бил отворен и само една оградна мрежа деляла двете къщи, св. А.М. чула виковете на А. и също викайки я попитала дали да се обади в бърза помощ, понеже помислила, че А. е зле. А. й извикала веднага да дойде при нея. Тогава подсъдимият станал от краката на А. и отишъл във вътрешната стая. Свидетелката М. дошла й видяла, че А. е силно уплашена, разтреперана и плачела. А. обяснила на св. М. какво бил направил подсъдимият. Св. М. видяла и подсъдимият в другата стая и го попитала защо е направил това, при което и на нея подсъдимият отговорил, че не се страхува от нищо. М. помогнала на А. да стане и двете излелзли навън и там някой от съседите им, които разбрали за случилото се, се обадили в полицията. На мястото пристигнали полицейските служители Д. И. и Вл. В., които отвели подсъдимия от дома на А.. По-късно бил уведомен и дежурен разследващ полицай и било образувано досъдебното производство.

Видно от заключението на назначената съдебномедицинска експертиза в резултат на описания инцидент пострадалата Р.А. е получила: насиняване на кожата в областта на десния лакет и палпаторна болезненост в областта на двете гръдни жлези, двете мишници и дясната подбедрица, без видими травматични увреждания в същите области. Описаното насиняване на кожата е резултат от нанесен удар или упражнен натиск с твърд тъп предмет и може да бъде получено по време, както се съобщава по делото. Същото е причинило на пострадалата само болка и страдание.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза, подсъдимият Н.Н. не се води в регистрите на ОП към МБАЛ – гр. Разград, не страда от психично заболяване. По време на извършване на деянието си подсъдимият се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване – лека степен, поради което е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Няма данни за психични, психологични и поведенчески отклонения, не се регистрират и възприятни разстройства. Поведението на Н. илюстрира несъмнето присъствие в ситуацията, възприемане и припомняне на детайли, последователност и логичност на действията. Не се откриват психични отклонения, които да лишават Н. от годност да дава адекватни и достоверни обяснения по случая, касаещи хода на съдебното производство. В съдебното заседание вещото лице уточнява, че доколкото подсъдимият сочи на липса на спомен за деянието, то тази амнезия той избирателно ограничава само върху деянието, а помни всички други обстоятелства, което определя твърдяната амнезия като защитна теза. От друга страна последващата амнезия, дори да я има, не изключва вменяемостта към момента на деянието, както уточнява вещото лице.

Изложените фактически обстоятелства съдът намира за установени по несъмнен начин, като се позовава на показанията на свидетелите Р. А., А. М., Д. И. и Вл. В., назначените експертизи, писмените доказателствени материали. Приетата от съда фактическа обстановка се базира основно на показанията на пострадалата Р. А.. Съдът не намира, че в случая на тази свидетелка може да се гледа като на заинтересовано лице – очевидно същата няма за цел да злепостави подсъдимия, а добросъвестно разказва това което се е случило. При идването на полицейските служители /свидетелите Д. И. и Вл. В./, както същите сочат, тя изрично е заявила, че не желае да подава жалба срещу подсъдимия, а само искала да го махнат от дома й. Това сочи, че свидетелката очевидно е била силно стресирана, а не че преследва някакви скрити цели. Показанията й са логични и безпротиворечиви. При това свидетелката А. М. е възприела състоянието на пострадалата веднага след инцидента – Р. А. плачела, била силно уплашена, а подсъдимият бил в съседната стая и на въпрос защо направил това, изтъквал, че от нищо не го било страх. Това също потвърждава изложените по-горе фактически изводи и сочи на извод, че подсъдимият е действал напълно съзнателно и след инцидента е бил абсолютно наясно с това което е направил, въпреки употребения алкохол, което опровергава твърденията му, че нищо не си спомнял. Тези твърдения на подсъдимия съдът приема за защитна теза, което намира опора и в изводите на психиатричната експертиза. Колкото до оправданията на подсъдимия, че бил объркал пострадалата с нейната дъщеря, с която живеел, то същите са явно абсурдни. Подсъдимият явно е бил наясно със ситуацията – затова запушил устата на пострадалата и седнал на краката й за да не може да се движи. Следва да се каже и това, че и грешката в обекта, ако такава беше налице, не би оправдала дееца при подобни насилствени блудствени действия. Очевидно подсъдимият е целял възбуждане и удовлетворяване на собственото си полово желание, без да цели съвкупление с пострадалата /за подобна последваща цел не може да се направи извод с оглед данните по делото/. Действията му достатъчно красноречиво отразяват тези му стремежи и всякакви доводи, че не това била целта му са несъстоятелни.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С действията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.150, ал.1 от НК, тъй като на 28.08.2014г. в гр. Разград е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, изразяващи се в опипване на гърдите и половия орган, по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – Р. Ш. А. *** /на 73 години/, като деянието е извършено чрез употреба на сила – докато А. е била полулегнала на дивана й е запушил устата с дясната си ръка и е седнал върху краката й за да не може тя да се изправи и да се движи. Подсъдимят е целял възбуждане и удовлетворяване на половото си желание – действията му просто нямат друго обяснения. При това той е прибегнал до блудствени действия спрямо пострадалата - опипвал гърдите и и половия й орган въпреки нейното явно несъгласие и въпреки съпротивата й, като за да сломи тази съпротива е прибегнал до насилствени действия – седнал на краката на пострадалата, за да не може същата да се движи и запушил устата й с ръка за да не може тя да вика. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл - напълно целенасочено.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия съдът отчита като отегчаващо обстоятелство това, че подсъдимият е осъждан. Подсъдимият е реабилитиран по право по първото си осъждане по НОХД №9/1988г. на РС – гр. Ген.Тошево. Впоследствие е осъден по НОХД №10873/2002г. на Районен съд –гр. София, като му е наложено наказание глоба. Дори и да се постави въпросът за възможна реабилитация на основание 88а от НК за това осъждане, то подсъдимият впоследствие има още едно осъждане – по НОХД №53/2011г. на РС – гр. Нови Пазар, като за деяние по чл.343в, ал.2, вр. с ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години. Този изпитателен срок е изтекъл, но подсъдимият не е реабилитиран по това осъждане, тъй като реабилитация по право на основание чл.86 от НК за това осъждане е невъзможна, с оглед предходните му осъждания и доколкото една реабилитация по право вече е настъпила за този подсъдим. Може да бъде реабилиран на основание чл.88а от НК, но сроковете за такава реабилитазия не са изтекли и понастоящем подсъдимият се счита осъждан. В тежест на подсъдимия следва да се отчетат и обстоятелствата при извършване на деянието – употребил насилие и извършил блудствени действия спрямо възрастна жена, която освен всичко друго е и майка на жената, с която живее на семейни начала. При това съдът намира, че наказанието което следва да бъде наложено на подсъдимия следва да се определи в размер над минималния законов размер, а именно лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което наказание следва да се изтърпи в затвор при строг първоначален режим /чл.60, ал.1 във вр. с чл.61, т.2 от ЗИНЗС/. С оглед предходното осъждане на подсъдимия, то не може да се приложи институтът на условното осъждане.

Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на Държавния бюджет сумата от 130 лв за разноски на досъдебното производство, а по сметка на РРС сумата от 120 лв за разноски в съдебното проидзводство.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: