РЕШЕНИЕ
№ 270
25.09.2014 г.,
гр. Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание, проведено на 04.09.2014 г., в състав:
При
секретаря Д.Д., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1099 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл. 79 от
ЗЗД, във връзка с чл. 367 от ТЗ и чл. 86
от ЗЗД от ЕТ
"С.-С. С – Т. С", ЕИК ***, седалище и адрес на
управление, ****, тел.: ***, представлявано от управителя Т. С., чрез пълномощника адвокат Р.К. ***, против "Б- К" ЕООД, ЕИК ****,
Седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от управителя М. К. Г.
Ищецът иска да бъде осъден ответникът да му заплати
сумата в размер на 1956 лв., представляваща
незаплатено възнаграждение за извършване на превоз по маршрута гр. Истанбул, Р. Турция - гр. Русе, Р.
България, дължима по фактура № 0000001676/ 04.11.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на исковата молба в съда – 24.06.2014 г., до окончателното издължаване.
Претендира се и сумата в размер на 124.13 лева мораторна лихва върху главницата, за периода от 08.11.2013 г., до 23.06.2014г., както и направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът чрез пълномощника си адв. Р.К.
***, поддържа исковите претенции.
Ответникът не депозира отговор на исковата молба. В
съдебно заседание при редовност в призоваването не изпраща представител и не
изразява становище.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Правното основание
на иска е чл. 367 от ТЗ, съгласно, който “с
договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до
определено място лице, багаж или товар”.
Договорът за
международен автомобилен превоз, какъвто е настоящият, е неформален,
консенсуален договор.За сключването му е необходимо да е налице съвпадение на
насрещните волеизявления на съконтрахентите по него относно съществените му
елементи-превозните товари и навлото.
По делото е представена
международна товарителница /CMR/, от която е
видно, че превозът е извършен.
За извършения
превоз била издадена фактура № 0000001676/ 04.11.2013 г., в която е посочено,
че е осъществен превоз от гр. Истанбул, Р. Турция - гр. Русе, Р. България, с рег.
№ на превозните средства *****.
В своите показания
свидетелят Р. В. Й - ръководител транспорт при ищеца, сочи, че ищецът е
извършил процесния превоз въз основа на договор за превоз между страните.
Ответникът получил без забележки товара, но не заплатил уговорената цена –
левова равностойност на 1 000 евро.
Горните обстоятелства не се оспорват от
ответника.
Както е посочено и в Определение № 324 от
17.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 709/2010
г., II т. о., ТК : Налице е трайно установената съдебна
практика, както и преобладаващото в доктрината разбиране за правната природа на
договора за международен автомобилен превоз, подчинен на Конвенция СМR, като
неформален и консенсуален, подлежащ на доказване с всички допустими от ГПК
доказателствени средства.
В чл. 30, т. 1 Конвенция CMR са посочени
сроковете, в които получателят на товара трябва да направи възраженията си пред
превозвача, но в процесния случай възражения за явни или скрити недостатъци не
са правени, с което се презюмира, че товарът е получен в състоянието, което е
описано в товарителницата /така и
Решение № 590 от 19.06.2008 г. на ВКС по
т. д. № 217/2008 г., II т. о., ТК/.
С оглед на изложеното,
съдът приема за доказан факта, че
страните са обвързани от валидно сключен помежду им
договор за международен автомобилен превоз, подчинен на Конвенция СМR, по
силата на който превозвачът - ищец се задължил да превози и е превозил
посочения в исковата молба товар - асансьори, натоварени от определен товарен
пункт в гр. Истанбул, Р Турция до определен разтоварен пункт в гр. Русе, Р.
България срещу уговорено възнаграждение. Ищцовата страна е изпълнила
своите задължения, а ответната не е
извършила заплащане. Щом като превозвачът-ищец е доказал изпълнението на
задължението да превози товара, то задължение на ответника е да докаже, че е изплатил
цената.
В тежест на
ответника е възникнало насрещното задължение да заплати договорената превозна
цена от 1 956 лева.
Ответникът не представи доказателства, сочещи на
извършено плащане на дължимото и търсено възнаграждение за извършения от ищеца
превоз.
Главницата ще се
присъди ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда
24.06.2014г. до окончателното издължаване.
По иска за мораторна лихва.
Относно претенцията
по чл.86 от ЗЗД същата се явява основателна с оглед уважаването на главната
претенция.
Изпадането на товародателя в забава не е обусловено от отправянето на покана за плащане - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Това е така, поради обстоятелството, че падежът на задължението на товародателя е определен от закона. Правоотношението е под режима на Търговския закон. Превозните договори са с особен режим на плащане на възнаграждението - то е дължимо предварително. Член 372, ал. 1 ТЗ предвижда, че превозното възнаграждение се плаща от товародателя на датата на сключване на договора, освен ако не е уговорено друго. Или, ако няма уговорен срок на плащане, възнаграждението е дължимо веднага. Сключеният между страните договор не съдържа ясно формулирана клауза, дерогираща законовата разпоредба, т. е. би следвало товародателят да е изпаднал в забава, считано от сключването му. Претендираният от ищеца начален срок на забавата е с по-късна дата - след извършването на превоза, поради което правата на товародателя не са накърнени. Именно поради това, че съгласно CMR и ТЗ датата на падежа на задължението съвпада с началото на срока на погасителната давност, не е налице противоречие с правната логика. Така и Решение № 62 от 25.01.2002 г. на ВКС по гр. д. № 891/2001 г., докладчик съдията Дария Проданова,
Търговско
право, бр. 1/2002, стр. 84/.
Изчислена с софтуерен продукт „Апис
Финанси” законната лихва върху главница за периода 08.11.2013г. – 23.06.2014г.
е в размер на 124.13 лв.
По
разноските.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски
по производството в размер на 503.24 лв., от които 128.24 лв. за
заплатена държавна такса за предявените искове и 375 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Поради това и съдът,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА "Б - К ЕООД, ЕИК ****, Седалище и адрес на управление
гр. С., представлявано от управителя М. К. Г. да ЗАПЛАТИ на ЕТ "С-С. С – Т.
С", ЕИК ****, Седалище и адрес на управление, област Р****,
представлявано от управителя Т. П. С:
- сумата от 1956
лева /хиляда деветстотин петдесет и шест лева/, представляваща незаплатено възнаграждение за
извършване на превоз по маршрута гр. Истанбул, Р. Турция - гр. Русе, Р.
България, дължима по фактура № 0000001676/ 04.11.2013 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на
исковата молба в съда – 24.06.2014 г.,
до окончателното издължаване;
- сумата от 124,13
лева /сто двадесет и четири лева и тринадесет стотинки/ представляваща мораторна
лихва върху главницата от 1956 лева, за
периода от 08.11.2013 г., до
23.06.2014г.;
- сумата от 503.24
лева /петстотин и три лева и двадесет и четири стотинки/ за разноски по делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн.
чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: