Решение по Гражданско дело 1114/2014г.

РЕШЕНИЕ

№ 271

25.09.2014 г., гр. Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание, проведено на 04.09.2014 г., в състав:

районен съдия: Атанас Христов

При секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1114 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от С.И.С., ЕГН **********,*** , ПРОТИВ “Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК 116019472, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано от управителя М.. Н. К.

Ищецът предявява иск по чл. 55, ал.1 ЗЗД, като моли съда да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 599.71 лв. /петстотин деветдесет и девет лева и седемдесет и една стотинки/, ведно със законната лихва считано от депозирането на исковата молба – 25.06.2014г., до окончателното й изплащане, като получена на отпаднало основание, по изпълнително дело № 968/04г. по описа на ДСИ при Районен съд - Разград, образувано въз основа на изпълнителен лист от 01.10.2004г. издаден по гр.д.№1504/04г. на Районен съд – Разград.

Сочи, че процесната сума е получена от ответника на отпаднало основание. Претендира разноски.

В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Мл. Е. от АК - Разград, поддържа исковата молба.

Ответникът не депозира отговор на исковата молба. В съдебно заседание, при редовност в призоваването не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, а и от събрания доказателствен материал се установява, че ищецът е бил осъден по гр.д.№ 1504/04г. на РРС да заплати на ответника сумата 937.61лв. /главница и лихва/ и 18.75лв. разноски. Изп. лист е от 12.10.04г. Било образувано е изп.д. № 968/04г. по описа на ДСИ. С молба от 02.07.13г. взискателят е поискал ДСИ да направи справка в НАП по делото. ДСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. ДСИ удържал от трудовото възнаграждение на ищеца процесната сума от 599.71 лв., която превел на ответника.

С решение № 16/03.02.2014г. постановено по гр.д. № 1606/2013г. на РРС, потвърдено с окончателно Решение № 81 от 19.05.2014г. по в.гр.д. № 112/2014г. по описа на Окръжен съд- Разград, е прието за установено по отношение на настоящия ответник, че настоящия ищец не му дължи претендираните суми по изп.д. № 968/2004г. на ДСИ, както следва:

- сумата от 848.44лв. главница,

- сумата 702.19лв. лихви ,

- неолихвяема сума от 62.23лв.

- сумата 60 лв., такси и разноски по изпълнително дело № 968/04г. по описа на ДСИ при РРС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 01.10.2004г. по гр.д.№1504/04г. на РРС, поради изтекла погасителна давност в полза на длъжника С.И.С.. Посочено, е че към м. септември 2008г. изпълнителното производство е прекратено по силата на закона.

Видно от неоспореното от страните заключение на СИЕ, е че за времето от 02.07.2013г. - 14.10.2013г. /т.е. след прекратяване на изпълнителното производство през м. септември 2008г./, по цитираното изпълнително производство, след наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца е била преведена в полза на ответника процесната сума от 599.71 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Пред настоящия съдебен състав е предявен иск за неоснователно обогатяване по чл. 55 от ЗЗД. Искът в случая е предявен след приключване на принудителното изпълнение.

Претенцията по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, предявена от ищеца, дължи основателността си на обстоятелството, че след като вземането на ответника е погасено по давност, то не подлежи на събиране по реда на принудителното изпълнение. В този смисъл незаконността на изпълнителния процес, воден спрямо ищеца като длъжник, се обосновава от факта, че изплатената на взискателя по изпълнението сума е получена от него на отпаднало основание. Елементите на неоснователното обогатяване по смисъла на закона са липса на основание, обедняване на едно лице, обогатяване на друго лице и причинноследствена връзка между обедняването и обогатяването. В случая е налице отпаднало основание, а именно изтекла погасителна давност установена с влязла в сила решение. В резултат на действията на ДСИ, е осъществено принудително изпълнение на погасено по давност задължение, от което следва и че е настъпило обогатяване на едно лице и обедняване на друго, на отпаднало основание.

Както е посочено в постановеното в производство по по чл.290-293 ГПК Решение № 53 от 17.02.2011 година, по гражданско дело № 1467 от 2009г., Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение „едно право не се погасява по давност с факта на изтичане на предвидения в закона срок. Необходимо е изрично позоваване на погасителната давност, което да е извършено преди правото да е било фактически упражнено. Разпоредбата на чл.118 ЗЗД изрично предвижда, че длъжникът няма право да иска обратно платеното ако е изпълнил задължението си след изтичането на давността, т.е. обвързва валидността на изпълнението на едно задължение с позоваването на изтеклата давност и запазва тази валидност, ако задължението е било изпълнено преди длъжникът да се е позовал на изтеклата в него полза погасителна давност, т.е. изрично е предвидено обвързване на валидността и правните последици от извършеното действие за кредитора.” От разпоредбата на чл. 118 от ЗЗД следва да се разбира, че не подлежат на връщане задължения изпълнени доброволно от длъжника. А в конкретния случай не се касае за такова изпълнение.

Както е посочено в решение № 1483 от 1967г. на ВС, първо ГО, по гр.д. № 977/1967 г., принудително събрани парични суми не представляват доброволно изпълнение по смисъла на чл. 118 от ЗЗД, , поради което може да се иска тяхното връщане.

В настоящото производство, следва да бъде зачетена силата на присъдено нещо на решение № 16/03.02.2014г. постановено по гр.д. № 1606/2013г. на РРС, с което на основание чл. 439 ГПК по отношение на ответника по настоящият иск е признато за установено, че ищецът не дължи горецитираните суми. С решението е отречено съществуването на едно събрано вземане решението, с което е установено несъществуването на част от изпълняемото право - фактически събраното вземане по проведено принудително изпълнение спрямо ищеца. Искът е проведен по време висящността на изпълнителния процес, когато при уважаването му принудителното изпълнение ще бъде прекратено - чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. Отрицателно установителният иск в случая е уважен след приключване на принудителното изпълнение. С решението ищецът доказва със сила на присъдено нещо несъществуваването на част от изпълняемото право, т. е. на вземането на ответника, което претендира да му бъде върнато, чрез сега предявения иск против ответника, като недължимо платеното по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, на отпаднало основание, поради неоснователно обогатяване. /вж.и постановеното в производството по чл. 290 ГПК Решение №112 от 11.02.2010 г. по гр. д. № 179/2009 година на ВКС ІІг.о./.

Този иск е основателен за процесната сумата, като следва да се присъди и законна лихва от предявяването на иска - 25.06.2014 год.

По разноските.

При този изход на спора и изричните претенции на страните, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лв.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА “Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК 116019472, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано от управителя М. Н. К., ДА ЗАПЛАТИ на С.И.С., ЕГН **********,***, сума в размер на 599.71 лв. /петстотин деветдесет и девет лева и седемдесет и една стотинки/, ведно със законната лихва считано от депозирането на исковата молба – 25.06.2014г., до окончателното й изплащане, като получена на отпаднало основание, по изпълнително дело № 968/04г. по описа на ДСИ при Районен съд - Разград, образувано въз основа на изпълнителен лист от 01.10.2004г. издаден по гр.д.№1504/04г. на Районен съд – Разград.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

районен съдия: