Р Е Ш Е Н И Е
Номер 327 24.10.2014 г. гр.Разград
Разградският районен съд на 02.10.2014 г. в публично заседание в състав:
Председател: Атанас Христов
Секретар: Ж.Р.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 960 по описа за 2014 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск по чл. 200 КТ за обезщетения за неимуществени
вреди от трудова злополука.
Депозирана е молба от Б.З.И., ЕГН **********,***, чрез пълномощника адвокат И.Г.Й., срещу "МЛИН-97" АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. *****, представлявано от
директора А. А. Ш., с която е предявен иск за заплащане на сумата 25 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в
претърпените от ищеца болки и страдания от увреждането му - причинени счупване
на вътрешния глезен на левия крак обусловило трайно затруднение в движението на
левия долен крайник, причинени му
при осъществената на 09.06.2011 г. трудова злополука, приета с Разпореждане №
17 от 20.06.2011г. на РУСО – Разград.
Претендира и заплащане на законната лихва от датата на
злополуката - 09.06.2011г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноските по делото.
Твърди, че е работил по трудово правоотношение с
ответника, като на 09.06.2011 г. претърпял трудова злополука. В съдебно
заседание се явява лично и чрез пълномощника си адвокат А. Г. от АК София
поддържа отговора на ИМ. Представя подробна писмена защита.
Ответникът "МЛИН-97" АД, ******, оспорва
иска изцяло – както по основание, така и по размер. Счита, че не е налице
сочената от ищеца причинно следствена връзка. При условие на евентуалност, сочи,
че ищецът е проявил груба небрежност, поради което следва да се приложи
разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ. Счита, че предявения иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишен. В съдебно заседание,
чрез пълномощника си адвоката М. М. от АК – Разград поддържа отговора на ИМ.
Представя подробна писмена защита.
Като трето лице помагач на страната на ответника, по
делото е конституирано ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
гр. София 1000, ********,
Представлявано от Р. И. Я.и К. Р., заедно от всеки двама изпълнителни
директори. В отговора си, чрез юрисконсулт Н. К., оспорва изцяло иска. Присъединява
се към възраженията на ответника. В съдебно заседание, при редовност в
призоваването не изпраща представител.
Съдът, като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от
правна и фактическа страна следното:
По делото е безспорно, а и от представения трудов №
41/18.10.1993г. се установява, че между страните е съществувало трудово
правоотношение. Ищецът е назначен при ответника първоначално на длъжност
„формировач” в цех „Сладки и солети”, а с Допълнително споразумение №
88/30.12.2005г. е назначен на длъжност "месач" в цех „Специални
видове хляб”.
От декларация за трудова злополука с вх. № 26-100-3727
от 13.06.2011г. /л.7/ и разпореждане № 17 от 20.06.2011г. на РУСО – Разград
/л.8/, се установява, че на 09.06.2011г. в 11.30 ч. през работно време на
работно място в цех „специализирани видове хляб”, складово помещение, ищцата
тръгнала към склада за да вземе маргарин необходим за приготвяне на тестото, но
по пътя стъпила на криво. В резултат на това на ищеца било причинена фрактура
на левия крак. Увреждането е квалифицирано от РУСО – Разград, като трудова
злополука по смисъла на чл. 55, ал.1 КСО.
От приетото в съдебното заседание заключение на вещото
лице по съдебно-медицинската експертиза, неоспорено от страните, и прието от
съда като компетентно изготвено, се установява, че при злополуката /л. 160-168/,
на ищеца са причинени счупване на вътрешния глезен на левия крак, което по
своята медико-биологична характеристика обуславя трайно затруднение в движението на левия долен крайник. Налице е причинно следствена връзка между
инцидента от 09.06.2011г – подхлъзване и усукване на левия глезен с последващо
падане на терена и полученото счупване на вътрешната му част. Същото изисква
имобилизация за 4-6 седмици и при липса на усложнения работоспособността се
възстановява след 2-3 месеца. Видно от медицинските документи проведеното е
лечение с налагане на гипсова имобилизация при първоночално огроничитен
двигателен режим. Травматичните увреждания са свързани с преживяване на болка и
страдание, но като субективна категория не съществува степенна скала за определяне
на техния интенцитет. Експертизата подчертава, че не е изключено болковия синдром да има достатъчна продължителност във
времето, тъй като мястото на счупването се явява слабо устойчиво място /locus minoris/ и впредвид голямото натоварване на ставата може да продължи непределено време, вкл. до
края на живота. Вписаната работна диагноза „контузия на глезенна става
– дясна”, най - вероятно се дължи на техническа грешка и следва да се приеме за
лява глезенна става.
Двамата свидетели разпитани по делото сочат, че не са
очевидци на инцидента, но са се притекли на помощ от съседно помещение и са
видели падналата на пода ищца.
От установените горепосочени факти е видно, че по
настоящото дело е доказано по безспорен начин травматични увреждания на ищеца,
осъществени в резултат от злополука през работното му време и при изпълнение на
възложени му задачи по повод на изпълняваните трудови функции. Установена е и
причинната връзка между увреждането и неблагоприятните последици от него-
временната нетрудоспособност на ищеца.
От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза е видно, че ищецът е претърпял неимуществени вреди- интензивни болки
и страдания от травмите.
От гореизложеното е видно, че в конкретния случай са
налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 200, ал.1 КТ за ангажиране
отговорността на ответника в качеството му на работодател за неимуществените
вреди, причинени на ищеца от травмите му, които следва да бъдат квалифицирани
като увреждания, осъществени при трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.1 КСО. Правопораждащият
фактически състав на задължението за обезвреда по чл. 200 КТ не включва субективен елемент -
вина на някой от служителите на работодателя за причиненото на съответния
работник непозволено увреждане, поради което такава не се търси.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 200, ал.3 КТ в посочения случай
работодателят дължи обезщетение за всички претърпени от работника
вреди,намиращи се в пряка причинна връзка с увреждането, включително и за неимуществените.
Размерът на неимуществените вреди по чл. 200 КТ (доколкото се касае за вземане,
породено от непозволено увреждане) се определя съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД, т.е. по справедливост с оглед
на обстоятелствата по делото. В съответствие с критерия, посочен в чл. 52 ЗЗД и конкретизиран в раздел ІІ,
т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г. съдът преценява, че тежестта на травмите, както
и физическите болки и страдания, които са му причинили физически и психически
дискомфорт, представляват неимуществени вреди, които следва да бъдат надлежно
обезщетени от работодателя.
По
възражението, че ищцата е имала предишни
заболявания, които са допринесли за усложненията в процеса за възстановяване:
Такъв принос не бе установен по делото в т.ч. и от
назначената по делото СМЕ.
По
възражението на ответника и третото лице помагач, че пострадалият е допринесъл
за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност – стъпил на криво и се
подхлъзнал, поради което загубил равновесие и паднал. По това съображение се
моли обезщетението да се намали, на осн. чл. 201, ал.2 КТ.
В
постановеното в производство по чл. 290 ГПК Решение № 194 от 21.06.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1248/2010 г., III г. о., ГК, е посочено, че : В практиката и теорията
няма спор, че не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от
пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това,
при което е налице виновно допринасяне от страна пострадалия за настъпване на
увреждането, при подчертано субективно отношение/ груба небрежност/,
съответстваща на самонадеяността /съзнавана небрежност/ по терминологията на наказателното
право. За да е налице груба небрежност следва пострадалия да е предвиждал
настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал, че
той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. Преценката е конкретна и
зависи от фактите по делото.
Настоящия състав приема, че с оглед събраните по
делото доказателства не е налице съпричиняване, тъй като не установена груба
небрежност от страна на работника. Работодателят не доказа груба небрежност от
страна на работника по време на трудовата злополука. Дори и да се приемат че са
налице сочените от ответника нарушения от страна на работника /стъпване на
криво/ същите не представляват груба небрежност. Не всяко действие на работника
в нарушение на съответните правила представлява груба небрежност. Небрежността
като понятие в гражданското право представлява поведение, свързано с
неполагането на дължимата грижа. Поради това работникът проявява груба
небрежност само в случаите, когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният
би положил в подобна обстановка /вж. и
Решение № 1033 от 21.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4178/2007 г., III г. о./. В
процесния случай такова поведение за пострадалия работник не е установено. От
данните по делото се установява, че е налице случайно, инцидентно и неволно
движение от страна на работника-ищец
/стъпване на криво/, което е довело до трудова злополука. Така и постановеното в производство по чл.
290 ГПК Решение № 432 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 392/2009 г., IV г.
о., ГК
Стъпването
на криво, в резултат на което в последствие са възникнали процесните
увреждания, не може да се приеме за „груба
небрежност” по см. на чл. 201, ал.2 КТ. Такава е и съдебната практика:
-
Решение № 255 от 13.01.2012 г. по в.гр.д. № 12576/2011
г. на Софийският градски съд, гражданско отделение, II-В въззивен състав,
-
Решение № 543 от
03.12.2012г. по в.гр.д № 728/2012г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено
Решение № 225/10.07.2012г. по гр.д. № 32/2012г. по описа на РС Мездра.
В конкретния случай не е налице съпричиняване по
смисъла на чл. 201, ал.2 КТ от страна на ищеца. Възражението
на ответника в този смисъл е неоснователно.
По тази причина съдът намира, че ответникът дължи
обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди в пълен размер.
С оглед на
посочените обстоятелства, съдът счита че дължимото от ответника на ищеца
обезщетение за неимуществените вреди следва да бъде в размер на 25 000 лв. За
да стигне до този извод съдът отчете обстоятелството, че видно от показанията
на св. С. е че ищцата и към момента изпитва болки, независимо от дългият срок
минал от инцидента – повече от 3 години. Тези показания се подкрепят и от
заключението на СМЕ, съгласно което не е
изключено болковия синдром да продължи непределено време, вкл. до края на
живота на ищцата.
Относно
дължимата лихва върху обезщетенията по чл. 200 КТ:
Според съдебната практика тъй като претенциите по чл. 200 КТ имат за основание непозволено
увреждане, ищците по тези искове не следва да доказват размера на лихвите върху
дължимото им обезщетение. Вместо това на тях им се присъжда законната лихва не
от датата на предявяването на исковата молба, а от датата на увреждането, а при
професионалните заболявания - от датата на установяване в цялост на болестта
(р.№ 5/02.02.1995 г. по гр.д. № 565/1994 г. на ВС, ІV г.о.; р.605/06.06.1995 г.
по гр.д. № 2462/1994 г. на ВС, ІV г.о. и др.), т.е. от изпадането на ответника
(длъжника) в забава според чл. 84, ал.3 ЗЗД. Тези лихви не са
мораторни, а компесаторни и те се дължат като допълнение на обезщетението от
деня на увреждането (2345-58-І).
Относно държавната
такса и разноските по делото:
На основание чл. 78, ал.6 във вр. с чл. 83, ал.1, т.1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС дължимата държавна
такса за уважената част от иска - 1 000 лв., както и изплатеното от бюджета на
РРС възнаграждение на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза - 290 лв.
Водим от гореизложеното съдът,
Р Е Ш И
ОСЪЖДА "МЛИН-97" АД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление гр. Разград, ул*********,
представлявано от директора А.А.Ш., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 200, ал.1КТ на Б.З.И.,
ЕГН **********,*** СУМАТА от 25 000 лв (двадесет
и пет хиляди лева), ведно със
законната лихва считано от 09.06.2011 г.
до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за
неимуществените вреди, изразяващи се в претърпените от ищеца болки и страдания
от увреждането му - причинени счупване на вътрешния глезен на левия крак
обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник, причинени му при осъществената на
09.06.2011 г. трудова злополука, приета с Разпореждане № 17 от 20.06.2011г. на
РУСО – Разград.
ОСЪЖДА "МЛИН-97" АД, ЕИК******, със седалище
и адрес на управление гр. Разград, ул. ********,
представлявано от директора А. А. Ш., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд –
Разград сумата от 1 000 лв (хиляда лева), представляваща дължимата държавна
такса за уважения иск, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА "МЛИН-97"
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул.****, представлявано от директора
А. А. Ш., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Разград сумата от 290 лв (двеста и деветдесет лева), представляваща изплатено от
бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза
по делото на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
Решението е постановено при участието на трито лице
помагач на страната на ответника: ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление гр. София *******, Представлявано от Р. И. Я. и К. Р., заедно от
всеки двама изпълнителни директори.
Препис от решението да се връчи на
страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: