Р Е Ш Е Н И Е

№ 333, 07.10.2014 г.,гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На трети октомври  две хиляди и четиринадесета  година

В открито съдебно заседание, в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Цветалина Дочева

Секретар Г.М. 

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д.  970 по описа за 2014г. на РРС

          Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “О-2000”ЕООД, с която е предявен установителен иск срещу И.П.Н.– земеделски производител за установяване на задължение на ответника към ищеца за заплащане на сумата 4582,86 евро задължение по договор за аренда  от 29.10.2009г., ведно със законната лихва от 10.03.2014г. Претендира и за заплащане на разноските по делото. Сочи, че договорът е сключен между ответника и “Адванс Терафонд АДСИЦ”, че на 25.10.2012г. това дружество е прехвърлило на ищеца правото на собственост по отношение на 20-те поземлени имота, предмет на договора, че за задължението е издадена заповед за изпълнение, срещу която е депозирано възражение.

          Ответникът И.П. И. не е отговорил, не се явява и в с.з.

          Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:  С договор за аренда на земеделски земи от 29.10.2009г. “Адванс Терафонд АДСИЦ” е предоставило на ЗП И.П.Н. за временно и възмездно ползване земеделски земи, представляващи 20 поземлени имота /№012004, №053007, №083008, №004019, №005026, №007004, №014019, №022011, №038029, №053013, №069027, №022007, №005003, №004001, №005005, №016016, №018004, №019002, №021006, №084030/ в землището на с.Каменар с обща площ 263.686дка. за срок до 01.10.2013 г. В чл.3.1 от договора е посочено, че арендното плащане е платимо в пари. За стопанската 2012/2013 г. размерът на арендното плащане е по 17038 евро на декар или общо 4582.86 евро. Договорът за аренда е вписан в Агенцията по вписванията. С нотариален акт №**, т.** от 25.10.2012 г. на нотариус с рег.№312 арендодателят “Адванс Терафонд”АДСИЦ е продал на ищеца по настоящото дело “О – 2000”ЕООД редица поземлени имота -земеделски земи, сред които и 20-те имота, предмет на договора за аренда /л.6-42/. Според свидетелските показания на св.Т., служител на ищеца, за прехвърлянето на земите ответника е бил уведомен неколкократно, първо устно, а след това и с уведомление по пощата с обратна разписка. За стопанската 2012-2013г. Н. е ползвал земите, без да плати. На ответника са изпратени по пощата с обратна разписка уведомления за всички дължими суми по договори за аренда между него и „Адванс Терафонд“АДСИЦ, които са закупили. Писмото се е върнало като неполучено. Със заповед №653/11.03.2014 г., издадена по ч.гр.д. № 374 от 2014г. на РРС е разпоредено ответникът И.Н. – земеделски производител да заплати на  ищеца “О-2000”ЕООД сумата процесната сума, главница ведно със законната лихва от 10.03.2014г. и сумата 178.73лв. заплатена държавна такса и 450лв. адвокатско възнаграждение. В заповедта е посочено, че сумата е арендно плащане за стопанската 2012/2013г.

          Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

          Предявеният иск е основателен и доказан. 

 След сключването на договора за покупко-продажба от 25.10.2012г., с който ищцовото дружество е станало собственик на процесните земи, последното е станало страна по договора за аренда на основание чл.17 ал.2 от Закона за арендата в земеделието, който предвижда приобретателят на арендувания обект да замества арендодателя като страна по договора за аренда, ако същият е бил вписан. Действието на този договор е продължило до 01.10.2013г., както е било уговорено между първоначалните страни.

          Ищецът е направил всичко възможно за уведомяване на ответника за сключената цесия и съдът намира ответника за уведомен за промяната в договорното правоотношение.

          С оглед гореизложеното искът за установяване дължимостта на сумата 4582,86евро- арендно плащане за стопанската 2012/2013г. е основателен и доказан.

          Основателна е и акцесорната претенция на ищеца за заплащане на разноските, направени в заповедното производство. Същите са за заплащане на държавна такса и на адвокатско възнаграждение и с оглед установяване съществуването на вземането ответникът дължи тяхното заплащане.

           На основание чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете му. В случая искът е изцяло основателен, поради което ответникът дължи на ищеца заплащане на направените по делото разноски в размер на 179,80 лв. държавна такса и 450лв. адвокатско възнаграждение.

         По гореизложените съображения, Съдът

Р Е Ш И:

           ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.П.Н.– земеделски производител, ЕГН ********** от гр.Разград, че същият дължи на “О-2000”ЕООД със седалище с.С***, ЕИК *** сумата 4582,86 евро /четири хиляди петстотин осемдесет и две евро и осемдесет и шест евроцента/, ведно със законната лихва от 10.03.2014г. – арендно плащане за ползване на зем. земи за стопанската 2012/2013 г., за които е издадена заповед за изпълнение №653/11.03.2014 г. по ч.гр.д.№374/2014 г. по описа на Районен съд Разград.

          ОСЪЖДА И.П.Н. – земеделски производител, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на “О-2000”ЕООД със седалище с.С***, ЕИК ****  сумата 179,80 лв.  /сто седемдесет и девет лева и осемдесет стотинки/ държавна такса и 450лв. /четиристотин и петдесет лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: