Р Е Ш Е Н И Е

Номер 307 09.10.2014г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година

В закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Д.Д.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. № 975 по описа за 2014 г. на РРС

Производството е с правно основание чл.79 и чл. 86 от ЗЗД

Депозирана е искова молба от А. ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове срещу ЕТ К.”, за заплащане на сумата 1 510,50 лв. цена на ползвана и незаплатена автогарова услуга за 265 курса за м.септември 2011 г., сумата 1 482 лв. за 263 курса за м.октомври 2011 г., сумата 1 521,90 лв. за 267 курса за м.ноември 2011 г., при единична цена за всеки от курсовете 5,70 лв. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.03.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумите 413,32 лв., 392,51 лв. и 390,11 лв., представляващи обезщетение за забава при изплащането на трите главници за периодите 01.10.11г.-02.06.14г., 01.11.2011 г. – 02.06.2014 г., 01.12.2011 г. – 02.06.2014 г. Претендира и за заплащане на направените по делото разноски. Ищецът твърди, че е собственик на Автогара Разград, а ответникът е лицензиран превозвач. В съответствие с Наредба №33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България бил задължен да ползва Автогара Разград. В продължение на години ползвал автогарата, за тази услуга му били издавани фактури и той ги заплащал до м.юли 2010 г. За заплащането на сумите след тази дата били заведени искове от ищеца срещу ответника. С решения по гр.д. №1880/2011 г. , гр.д.№1816/2012 г. и №324/2013 г. на РРС ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сумите за ползване на автогарата за периода до м.август 2011 г. вкл. За процесния период – септември – ноември 2011 г. били изготвени и изпратени на ответника фактури, които той не заплатил.

Ответникът в депозирания писмен отговор заявява, че искът е неоснователен. Твърди, че за процесните услуги има договор от 04.02.2002 г. с цена на услугата 4,00 лв. с ДДС на курс, че не са представени доказателства за прекратяване, разваляне или изменение на този договор, че това трябва да бъде направено в писмена форма за действителност. Счита, че не са налице обстоятелства за изменение на договора по реда на т.2 от същия, както и че уговорката “при определени обстоятелства А.ЕООД има право да променя договорените цени с едномесечно писмено предизвестие” е нищожна поради липса на определеност или определяемост на правопораждащия фактически състав – невъзможен предмет и като противоречаща на добрите нрави – даваща възможност за безконтролно изменение на договора от едната страна, която е собственик на едниствената автогара в гр.Разград, както и като уреждаща потестативно право, което може да става само със закон. Твърди, че между страните не съществува неформален договор за цена на услугата от 5,70 лв., че не съществува методика за категоризиране на автогарите, че липсва вътрешноведомствен документ за начина, по който се определя цената, че не е доказано еднакво прилагане на цена по отношение на всички превозвачи. Счита, че плащането на фактурите за периода януари- юни 2010 г. не следва да се квалифицира като изразено съгласие за цена на курс от 5,70 лв., тъй като тези фактури не съдържат единична цена, в тях има несъответствие в броя на фактурираните курсове и действително извършените такива, както и че няма произнасяне със сила на пресъдено нещо относно изменението на договора. Твърди, че продължаващото ползване на Автогара Разград не означава приемане на нова цена с конклудентни действия, тъй като ответникът е задължен по закон да прави това.

Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Между старните е сключен писмен договор за предоставяне на автогарови услуги от 04.02.2002 г. /л.170/, съгласно който ищецът, в качеството на собственик на автогара Разград, се задължава да предоставя автогарови услуги, вкл. да предоставя сектор за пристигащи и отпътуващи автобуси, собственост на ответника по направления: Разград - Русе, Разград- Варна, Разград- Цар Калоян. Ответникът от своя страна, съгласно т.3 от договора /от раздел “Права и задължения на страните, в частта касаеща задълженията на превозвача/, се е задължил да заплаща на ищеца сумата от 4.00лв. за курс, с вкл.ДДС- наем за ползване на автогара и обслужване на пътници. В т.3 от “Общи разпоредби” на същия договор е посочено, че при определени обстоятелства А. ЕООД има право да променя договорените цени с едномесечно писмено предизвестие, като в т.6 е посочено, че договорът важи до промяна в нормативните документи, касаещи автобусните превози.

От представения дневник на автогара Разград за процесния период – септември – ноември 2011 г. е видно, че по отношение на някой от курсовете има отбелязване “неизпълнен курс”, по отношение на други “не представя пътен лист”, като такива отбелязвания са правени не само по отношение на осъществяваните от ответника превози, а и по отношение на други превозвачи.

Видно от така представените извлечения от дневника за м. септември 2011 г. ответникът е извършил 262 курса за м. септември, 263 курса за м. октомври и 267 курса за м. ноември 2011 г. Тези извлечения са връчена на ответника и той не е оспорил верността на същите. Въз основа на тях са издадени фактури съответно №1000003669/30.09.2011 г. на стойност 1 510,50 лв. с ДДС / 265 курса по 5,70 лв. с ДДС/ /л.148/, №1000003734/31.10.2011 г. на стойност 1 482,00 лв. /260 курса по 5,70 лв. след приспадане на 3 неизпълнени курса от м.септември по 5,70 лв./ /л.149 и №1000003790/30.11.2011 г. на стойност 1 521,90 лв./ 267 курса по 5,70 лв./ /л.150/. Тези три фактури са изпратени от ищеца на ответника с куриер, ответникът е отказал получаването им.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза с две групи задачи. Заключението е изготвено само за втората от двете групи /тази посочена от ответника/, тъй като ищецът не е заплатил депозит за възнаграждението на вещото лице. Според това заключение различните превозвачи, ползващи Автогара Разград плащат различна цена. Една част от тях заплащат месечен наем, един заплаща по 22,80 лв. на курс, четири по 11,40 лв. на курс, 6 по 5,70 лв. на курс и един – 4,80 лв. на курс. Единичната цена от 5,70 лв. за автогарова услуга, която е в сила от м.януари 2010 г. според заключението на вещото лице за перода от м.септември до м. ноември 2011 г. е определена на база метод на съответствие между реализирани приходи, себестойност, включваща необходимоприсъщите разходи, заложен % печалба и включен ДДС и брой на обслужвани през периода курсове. В с.з. по реда на чл.200, ал.2 от ГПК вещото лице поясни, че сумите, посочени като месечен наем /а не цена за определен брой курсове/ са кратни на 5,70 лв. На същата не й е предоставена информация за линията, обслужвана от “Алкатур”, за която е начислна такса от 4,80 лв.

Според представените извлечения и извършената служебно от съда справка законната лихва върху сумите е както следва: за сумата 1 510,50 лв. за периода 01.10.2011 г. – 02.06.2014 г. – 413,32 лв., за сумата 1482 лв. за периода 01.11.2011 г. – 02.06.2014 г. – 392,51 лв., за сумата 1521,90 лв. за периода 01.12.2011 г. – 02.06.2014 г. – 390,11 лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Не се спори между страните по делото, че и през процесния период ищецът притежава и стопанисва единствената автогара в гр.Разград, както и че ответникът извършва транспортни услуги, вкл. и обществен транспорт на пътници. В тази връзка дейността на двамата е регулирана от Закона за автомобилните превози, както и от Наредба №33/03.11.1999 г. за обществен транспорт на пътници и товари на територията на Република България. Въз основа на тези нормативни документи като собственик на автогарата ищецът е задължен да осигурява на всички превозвачи, извършващи превози по автобусните линии автогарови услуги срещу заплащане. Съответно същият е задължен да прилага еднакви критерии по отношение на всички превозвачи при определяне на цените за преминаване, престой, предоставяне на право за продажба на билети и за извършване на други услуги.

Не се спори между страните, а и от извлеченията от дневниците за процесния период е видно, че на ответника е възложен обществен превоз на пътници по утвърдена от общината транспортна схема, както и такива от републиканската пътна схема. Тези маршрутни линии имат своя начална и крайна точка, вкл. и междинни такива. Една от тези точки е Автогара Разград. В този смисъл задължението на ответника да ползва Автогара Разград произтича от договорите, включени с Община Разград за обслужване на линиите за обществен превоз на пътници /което става по негово желание, а не по принуда/. Същевременно между ищеца като собственик на тази Автогара и ответника като превозвач съществуват договорни отношения, като не е задължително този договор да е сключен в писмена форма. Предоставянето на автогарови услуги е възмездно по силата на закона. Начинът на формиране на цената на предоставената от ищеца услуга следва да се съобразява с разпоредбата на чл.22, ал.4 от Закона за автомобилните превози, като се използват единни критерии спрямо всички превозвачи. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза цената, на която са фактурирани курсовете, извършени от ответника е една от най- ниските и най-масовата такава /прилагана за 16 от 22-та превозвачи/.

Следователно следва да се приеме, че ищецът е действал като изправна страна по договора, вкл. и като е изменил същия досежно цената, възползвайки се от възможността, която му дава не само договора, но и закона. Ето защо за ответникът е възникнало задължение да заплаща ползваните от него автогарови услуги на цена от 5,70 лв., както и останалите ползватели на тези услуги.

Неизпълнението на паричните задължения на падежа води до основателност и на претенцията за лихва. И ако клаузата досежно цената на услугата е претърпяла промяна, то в останалата си част, включително и досежно сроковете за плащане, договорът е продължил своето действие. Ето защо следва да се приеме, доколкото в него е уговорен срок на плащане – до 5-то число на месеца, в който ще се извършват превозите, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на всяко от периодичните плащания след така уговорения падеж. За изпадането му в забава, по изложените съображения, съдът счита, че не е била и необходима покана от ищеца по смисъла на чл. 84 ал.2 от ЗЗД. Ето защо и доколкото претенцията за лихва касае периоди с начална дата, след изпадане в забава на длъжника /като начална дата е посочена датата следваща датата на фактуриране на задълженията, извършвано значително след пето число на сътоветния месец/ и крайна дата – тази на депозиране на исковата молба, то същата се явява основателна и доказана, в размерите, посочени в исковата молба.

Изходът на спора, предпоставя и осъждането на ответника да заплати направените от ищеца в настоящото производство разноски, съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.1 ГПК, които са в размер на 230,58 лв.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЕТ “К”, ЕИК **** със седалище гр.Р*** ДА ЗАПЛАТИ на А. ЕООД, ЕИК *** със седалище гр.Р*** сумата 1 510,50 лв./хиляда петстотин и десет лева и петдесет стотинки/ – дължима цена на ползвани автогарови услуги за 265 курса за м.септември 2011 г. ведно със законната лихва от 03.06.2014 г., сумата 413,32 лв. /четиристотин и тринадесет лева и тридесет и две стотинки/ обезщетение за забава при условията на чл.86 от ЗЗД за периода 01.10.2011 г.- 02.06.2014 г.

ОСЪЖДА ЕТ “К”, ЕИК *** със седалище гр.Р*** ДА ЗАПЛАТИ на А. ЕООД, ЕИК **** със седалище гр.Р*** сумата 1 482,00 лв./хиляда четиристотин осемдесет и два лева / – дължима цена на ползвани автогарови услуги за 263 курса за м.октомври 2011 г. ведно със законната лихва от 03.06.2014 г., сумата 392,51 лв. / тристо деветдесет и два лева и петдесет и една стотинки/ обезщетение за забава при условията на чл.86 от ЗЗД за периода 01.11.2011 г.- 02.06.2014 г.

ОСЪЖДА ЕТ “К”, ЕИК ***** със седалище гр.Р**** ДА ЗАПЛАТИ на А. ЕООД, ЕИК **** със седалище гр.Р*** сумата 1 521,90 лв./хиляда петстотин двадесет и един лева и деветдесет стотинки/ – дължима цена на ползвани автогарови услуги за 267 курса за м.ноември 2011 г. ведно със законната лихва от 03.06.2014 г., сумата 390,11 лв. / триста и деветдесет лева и единадесет стотинки/ обезщетение за забава при условията на чл.86 от ЗЗД за периода 01.12.2011 г.- 02.06.2014 г.

ОСЪЖДА ЕТ “К”, ЕИК *****ДА ЗАПЛАТИ на А. ЕООД, ЕИК *** сумата 230,58 лв. /двеста и тридесет лева и петдесет и осем стотинки/ за разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: