Р Е Ш Е Н И Е

№ 399 30.10.2014 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

На седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлета Добрева

Секретар: Ганка Атанасова

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 349 по описа за 2014 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Н.А.Б. против наказателно постановление № 37-0000098/11.04.2014 г. на Директора на РД “АА” гр. Разград, с което за нарушение на чл.6 ал.1 от Закона за автомобилните превози, на основание чл.93 ал.1, т.1, от ЗАПревози на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв.

Жалбоподателят моли наказателното постановление, като незаконосъобразно да бъде отменено изцяло.

Административнонаказващия орган не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С вх. № 16-20-24-265/05.12.2013 г. в ОО КД ДАИ бил получен сигнал от ОД на МВР Разград, съгласно който при извършена проверка от сектор “Противодействие на икономическата престъпност” при ОД на МВР Разград по преписка № ЗМ-В-323/2013 г. при снемане обяснения от Г. Ю. и З. Х., било установено че жалбоподателя е извършвал обществен превоз на пътници срещу заплащане без да притежава изискуемите документи за таксиметров превоз на пътници на 25.02.2013 г. и на 11.08.2013 г., като на посочените дати е влязъл, респективно напуснал територията на страната навлизайки в РТурция, с л.а. “Фолксваген Кади” с рег. № ***. Към сигнала били приложени и обясненията на посочените по – горе Г. Ю. и З. Х. След получаване на преписката, актосъставителят св. М., извършил справка в база данни на отдел “Лицензии” на ИААА, въз основа на която установил, че Б. не притежава лиценз за извършване на обществен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз. Въз основа на това, на 05.02.2014 г., свидетелят в присъствието на жалбоподателя, съставил АУАН с бл. № 182940, в който освен посочените по – горе обстоятелства, отразил и че обществения превоз се установява от снети обяснения от Х. за договорена цена от 70 лв. и Ю. за договорена цена от 40 лв. Посоченото било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 6 ал.1 от ЗАПревози. Актът бил предявен на жалбоподателя, който отказал да го подпише и отбелязъл, че има възражения и че отразеното не отговаря на истината.

Въз основа на така съставения акт, на 11.04.2014 г., било издадено и атакуваното НП, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Б. за нарушение на чл. 6 ал.1 от ЗАПревози, като на основание чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв. Словесното описание на осъщественото от жалбоподателя нарушение е идентично с даденото му описание в АУАН.

Като свидетел по делото е разпитан актосъставителят М., който с показанията си установава идентични с отразените в акта и НП обстоятелства. Сочи, че към датата на съставяне на акта от него е била направена справка по телефона с база данни на отдел «Лицензии» към ИА АА, според която жалбоподателят не е притежавал лиценз за извършване на обществен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз. Обстоятелството, че на посочените дати Б. е осъществявал обществен транспорт на пътници се установявало от приложените към постъпилия сигнал от ОД на МВР Разград писмени обяснения от Г. Ю. и З. Х.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна, последните съображения:

Съдържанието на атакуваното НП не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. В същото е посочено, че жалбоподателят е осъществявал обществен превоз на пътници на две отделни дати - 25.02.2013 г. и на 11.08.2013 г. от и за РТурция. При така доденото описание на санкционираното поведение на Б., е видно че се касе до две различни административни нарушение. Всяко едно от тях е следвало да бъде индивидуализирано от административнонаказващия орган по начин съответстващ на изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, не само с посочване на датата, но и с посочване на останалите конкретни факти от поведението на жалбоподателя, посредством които е осъществен състава на нарушението и тези, представляващи описание на обстоятелствата при които то е извършено. От съдържанието на атакуваното НП обаче, не е ясно кой/кои пътници са превозвани на първата от посочените дати и кой/кои на втората, както и кои са конкретните обсотятелства налагащи извода, че с автомобила е осъществяван обществен превоз. Действително отбелязано е договорено с две лица /далите обяснения Г. Ю. и З. Х/ заплащане. Това договаряне обаче, не е отнесено отново конкретно към нито една от двете дати, за които се сочи, че са осъществявани нарушенията. В нарушение на изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН в съдържанието на наказателното постановление не е посочено и мястото/местата, на които са извършени нарушенията. Освен това, по отношение на първата от датите - 25.02.2013 г., към момента на издаване на процесното НП е бил изтекъл срокът по чл. 34 ал.1 от ЗАНН, съгласно който “не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението». Последното се явява и процесуална пречка от категорията на абсолютните, препятстваща ангажиране на отговорността на жалбоподателя. И не на последно място, следва да бъде отбелязано, че на административнонаказателното поризводство институтът на «продължаваното» нарушение е непознат. След като се касае до две отделни деяния, всяко от които осъществяващо състав на конкретно административно нарушение, то за всяко от тях се следва самостоятелно санциониране с налагане на съответно административно наказание. В атакуваното НП обаче, отговорността на жалбоподателя е ангажирана еднократно с налагане на едно единствено наказание «глоба», което води до невъзможност за преценка, за кое от двете нарушения той е санкциониран и дали това е сторено, съгласно изискванията на закона.

Посочените по- горе пороци на производството по налагане на административно наказание и формалната незаконосъобразност на атакуваното НП, предпоставят отмяната на последното на тези основания, изключвайки произнасяне по същество.

Воден от изложеното до тук и на осн. чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 37-0000098/11.04.2014 г. на Директора на РД “АА” гр. Разград, с което за нарушение на чл.6 ал.1 от Закона за автомобилните превози, на основание чл.93 ал.1, т.1, от ЗАПревози на Н.А.Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски Административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: