Р Е Ш Е Н И Е

№ 405 30.10.2014 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на деветнадесети септември две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 429 по описа за 2014 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Н.Д.Т. против наказателно постановление № 1149/09 от 10.03.2009 г. на началника на РУ на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 315 ал.1 предл.2 от КЗ, на основание чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ му е наложено административно наказание «глоба» в размер на 400,00 лв.

Жалбоподателят моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно, позовавайки се на изтекла давност по чл. 110 от ЗЗД.

Административнонаказващият орган заявява становище за неоснователност на жалбата, като не изпраща представител в съдебно заседание.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.03.2009 г. в гр. Разград, по по път 3-204 в близост до ПГССХВТ “А. Кънчев”, движейки се в посока бул. “Априлско въстание”, жалбоподателят управлявал товарен автомобил “****” с рег. № ******, собственост на “Елекропрогрес” ЕООД гр. Плевен. На посоченото място, той бил спрян от контролните органи по ЗДвП. При проверка на документите на МПС и водача, било установено, че за автомобила няма сключена валидна застраховка гражданска отговорност за 2009 г. За така установеното, свидетелят Ф. съставил АУАН с бл. № 837744, в който посочил, че при извършената проверка на застраховката на МПС е установено, че водачът не е сключил задължителна застраховка “ГО” за 2009 г., като представената от него застрахователна полица, била със срок на валидност 14.02.2008 г. – 13.02.2009 г. Актосъставителят посочил за виновно нарушена нормата на чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ и актът бил предявен и подписан от жалбоподателя без отбелязване на възрежения. По – късно, въз основа на акта било издадено и атакуваното НП №1149/09 от 10.03.2009 г. на началника на РУ на МВР Разград, с което отговорността на Т., била ангажирана на основание чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ, за нарушение на чл. 315 ал.1 предл.2 от КЗ, с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 400 лв. В съдържанието на НП, като описание на нарушението отново е посочено, че жалбоподателят не е сключил застраховка гражданска отговорност за 2009 г. за управлявания от него на 04.03.2009 г. автомобил “****” с рег. № ******, собственост на “Елекропрогрес” ЕООД гр. Плевен.

В хода на производството, като свидетел е разпитан актосъставителят З., който с показанията си установява идентична с посочената в АУАН и НП фактическа обстановка.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по различни от изложените съображения:

На първо място следва да бъде отбелязано, че изтъкнатите от жалбоподателя аргументи досежно давностния срок по чл. 110 от ЗЗД, са неотносими към законосъобразността на отношенията възникващи в административнонаказателното производство.

Същевременно атакуваното НП се явява незаконосъобразно на други основания. Разпоредбата на чл. 315 ал.1 от КЗ, гласи : “Лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 249, т. 1 или 2 или което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 до 600 лв. - за физическо лице». В атакуваното наказателно постановление за виновно нарушен е посочен чл. 315 ал.1 предл.2 от КЗ, касаещо отговорността на водачите управляващи МПС, във връзка с чието притежани и използване няма сключен действащ договор за застраховка “Гражданска отговорност”, в случаите когато за тези водачи не съществува задължение да сключат такъв договор. Същевременно, като описание на осъщественото нарушение веднъж е посочено, че жалбоподателят не е сключил застраховка “Гражданска отговорност” и веднъж е пресъздаден текст на посочената за виновно нарушена разпоредба на чл. 315 ал.1 предл.2 от КЗ, сочеща че жалбоподателят е управлявал МПС, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка на автомобилистите. Задължението на собствениците на МПС, по чл. 259 ал.1 от Кодекса да сключат такъв договор обаче и при неизпълнение съставомерно по чл. 315 ал.1 предл.1 от КЗ, е различна от отговорността на лицето, което управлява МПС, без наличие на сключен договор. Касае се до две различни и самостоятелни нарушения, като отговорността на поведението на водачите на МПС действително се следва на основание чл. 315 ал.1 предл.2, но не защото те не са сключили застраховка ГО, както е отбелязано в текста на НП, а защото управляват автомобил по отношение на който липсва такъв договор. В атакуваното наказателното постановление обаче, при извършеното описание на съставомерното поведение на Т. са смесени обективни признаци от съставите на двете различни административни нарушения. В крайна сметка посоченото противоречие е довело до такова ограничаване правото на защита на субекта на административно нарушение, което го е лишило от възможността да разбере какво точно му е вменено в отговорност. Не случайно и в самата жалба срещу постановлението се сочи, че жалбоподателят не е собственик на автомобила. Както бе посочено и по – горе, неговото поведение към посочената дата действително би могло да е съставомерно по чл. 315 ал.1 предл.2 от КЗ, но словесното описание на същото в текста на НП, съответства и на нарушение по чл. 259 ал.1 от КЗ във вр. с чл. 315 ал.1 предл.1 от КЗ. Изискванията на чл. 57 ал.1 от ЗАНН за пълна и точна фактическа и правна индивидуализация на санкционираните нарушения, целят обезпечаване на ефективното право на защита на субекта на административно нарушение и всяко неизпълнение на което и да е от тях, ограничаващо това право е всякога такъв порок на наказателното постановление, представляващ и самостоятелно основание за неговата отмяна, като незаконосъобразно от формална страна.

Воден от изложеното по – горе и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление наказателно постановление № 1149/09 от 10.03.2009 г. на началника на РУ на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 315 ал.1 предл.2 от КЗ, на основание чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ на Н.Д.Т. е наложено административно наказание «глоба» в размер на 400,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: