Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

404                                31.10.2014 година                        град Разград

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         

          

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                               ................. състав

На деветнадесети септември                                      две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар  Ж.Р.

прокурор ........................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело                                             № 436                                         по описа за 2014 година 

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от “Х.” ООД против наказателно постановление    *** от *** г.  на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.20 ал.1 от Закон за защита на потребителите, на основание чл. 200 от ЗЗП му е наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 300 лв.

         Жалпоподателят моли постановлението да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

         Административнонаказващият орган не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.           

         Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

        На  *** г.  представители на окнтолните органи по ЗЗП, извършили проверка на стопанисван от жалбоподателя обект – магазин за златна бижутерия, находящ се в гр. Р., пл. «М. Ч.». При проверката контролните органи установили,  че в търговския обект се предлагат за продажба пръстени/180 бр./, обеци/110 чифта/, медалиони/176 бр./, гривни/15 бр./ и синджири/88 бр./. Посочените стоки имали етикети към тях, в които бил отбелязан грамажа на всяко едно от изделията. В близост до тях била поставена и информация за единица мярка – грам – 56,00 лв./гр. Липсвала обаче, обявена крайна цена за всяко от изделията. Ето защо и като приела, че посоченото представлява нарушение на чл. 20 ал.1 от ЗЗП, тъй като търговецът не е изпълнил административното си задължение да обозначи едновременно продажната цена и цената за единица мярка, актосъставителката – св. Т., съставила АУАН с бл. № ***, в който описала посочените обстоятелства. Актът бил предявен и подписан от представител на търговеца, с отбелязване, че има възражения, които ще бъдат изложени в писмен вид. Такива са предсатвени в законоустановения 3 дневен срок и в същите се изразява и поддържаната в съдебно заседание позиция на жалбоподателя, че предлаганите от него за продажба стоки в обекта, представляват произведения на изкуството, по смисъла на чл. 20 ал.2 т.3 от ЗЗП, поради което и не подлежат на обозначаване с продажна цена. Посоченото възражение било преценено от административнонаказващият орган, който обаче счел същото за неоснователно и на *** г. издал атакуваното НП, с което ангажирал отговорността на търговеца за нарушение на чл. 20 ал.1 от ЗЗПотребителите, с налагане на административно наказание «имуществена санкция» в размер на 300,00 лв. на основание чл. 200 от ЗЗП.

      В производството по делото, като свидетел е разпитан актосъставителят  А.Т., която с показанията си установява описаните в АУАН обстоятелства. Същата сочи още, че изделията в търговския обект, не са били проверявани за техния производител.

        Допуснатата по искане на жалбоподателя свидетелка Б. /продавач-консултант/ в магазина, сочи всички предлагани за продажба бижута са били изработени ръчно от търговеца. В подкрепа на поддържанато него теза, жалбоподателят представя и удосотверение за професионално обучение и удостоверение за завършен професионално-квалификационен курс.

        Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

       Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

         Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения :

        Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна.

        Що се отнася до това налице ли е административна нарушение и осъществено ли е то от жалбоподателя, съдът намира следното:

        Съгласно посочената за нарушена разпордеба на чл. 20 ал.1 от ЗЗП: «Търговецът е длъжен едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. Когато видът на стоката позволява поставянето на етикет, продажната цена може да се обозначи върху етикета.». В случая, обстоятелството, че изложените за продажба и индивидуализирани в съдържанието на наказателното постановление изделия не са имали обозначена продажна цена. Действително, разпоредбата на алинея втора, точка трета, на посочения текст от закона, сочи като стоки, продажната цена на които не подлежи на обозначаване, антиките и произведенията на изкуството. Легална дефиниция за произведения на изкуството е дадена в разпоредбата на пар.4 т.18 от ДР на Закон за културното наследство и съгласно нея, «произведения на изкуството» по смисъла на чл. 7 от Закона са движими вещи с естетически качества, създадени чрез умението и въображението на своите автори и с възможност да бъдат споделяни. В чл. 3 от ЗАПСП, като обекти на авторското право пък, са посочени  произведениета на литературата, изкуството и науката, които са резултат на творческа дейност и са изразени по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Дали предлаганите от търговеца изделия представляват произведения на изкуството, имайки естетически качества и създадени чрез умението и въображението на своите автори и в резултат на тяхно творческа дейност са обстоятелства, които не могат да бъдат установени без специални знания в тази насока. Несъмнено е обаче, че предлаганите изделия са произведени и  предназначени за продажба, за реализирани на печалба от търговеца. Ето защо и предлаганите в търговския обект стоки, представляват изделия от благородни метали и като такива дейността по осъщствяване на сделки с тях, подлежи на регулиране от разпоредбите на Валутния закон и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане. Същите попадат в категорията   «ювелирни артикули», които по смисъла на  пар.1 т.13 от ДР на Наредбата за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие, са: бижутерийни артикули от благородни метали или от плакета или дублета от благородни метали, които съдържат естествени култивирани или изкуствени перли, истински или фалшиви скъпоценни камъни, синтетични или възстановени камъни или люспи от тях, седеф, слонова кост, естествен или изкуствен кехлибар, черен кехлибар или корал. При това положение, не може да бъде споделена поддържаната от защитата теза, че стоките в проверявания обект, не попадат в категорията на тези, за които важи изискването за обозначаване на продажната цена.  Ето защо и доколкото безспорно се явява обстоятелството, че тяхната продажна цена не е била обозначена от търговеца, то осъщественото от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 20 ал.1 от ЗЗП се явява установено по несъмнен начин. И доколкото, наложеното от административнонаказващият орган административно наказание «имуществена санкция» е определено в минималния определен от закона в чл. 200, размер от 300,00 лв., то липсват и основания за изменение на наказателното постановление в този смисъл.

       Ето защо и по изложените по – горе съображения, атакуваното НП следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно.

       Воден от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                                Р     Е     Ш     И :

        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление    *** от *** г.  на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград  и Силистра към Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.20 ал.1 от Закон за защита на потребителите, на основание чл. 200 от ЗЗП на “Х.” ООД е наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 300 лв.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред РАС  в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: