Р Е Ш Е Н И Е

№ 371 07.10.2014 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на първи септември две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.М.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 458 по описа за 2014 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Н.В.Р. против наказателно постановление № 14-1075-000341 от 29.05.2014 г. на началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ, на основание чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ му е наложено административно наказание «глоба» в размер на 400,00 лв.

Жалбоподателят моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно, позовавайки се на изтекла давност по чл. 34 ал.1 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган заявява становище за неоснователност на жалбата, като не изпраща представител в съдебно заседание.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.11.2013 г. по път Е-70, преди бензиностанция “Петрол”, посока гр. Русе, възникнало ПТП между моторни превозни средства, едно от които товарен автомобил “Форд” м. “Транзит” с рег. № ****. При пристигането на место на полицейските служители на ОД на МВР Разград, автомобилът бил спрял. При изясняване на обстоятелството, кой е бил неговия водач при настъпване на транспортното произшествие, пътниците в автомобила, посочили, че водач е бил В. Н. Р.. Ето защо, актосъставителят – св.З. тествал последния за употреба на алкохол и предприел действия по проверка на изискуемите по ЗДвП и КЗ документи на автомобила. Установил, че собственик на МПС е жалбоподателя - Н.Р. /баща на В. Р./ и че за същото няма валидна застраховка “ГО” за 2013 г. До последният извод проверяващият достигнал, след извършена за това нарочна справка. За така установеното, бил съставен АУАН с бл. № 526524, който бил предявен и подписан от В. Р., а по – късно въз основа на акта било издадено и НП № 720/04.12.2013 г. с което отговорността на последния, в качеството му на на водач, била ангажирана на основание чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ. В последствие обаче, контролните органи установили, че водач на автомобила не е бил сина на жалбоподателя, а трето лице. Ето защо, на 13.05.2014 г., за установеното на 27.11.2013 г. нарушение касаещо липсата на валидна застраховка ГО на товарния автомобил, актосъставителят св. З. съставил АУАН с бл. № 421456 срещу Н.Р., за това че към 27.11.2013 г. не е бил изпълнил задължението си, в качеството си на собственик на МПС - то да сключи договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. Актът бил предявен на жалбоподателя, който отказал да го подпише и който отказ е надлежно оформен. Въз основа на акта, на 29.05.2014 г. , било издадено и атакуваното НП, с което за нарушение на чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ, на основание чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба» в размер на 400,00 лв.

В хода на производството, като свидетел е разпитан актосъставителят З., който с показанията си установява идентична с посочената в АУАН и НП фактическа обстановка. Същата се установява и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства и представените от защитата преписи на АУАН с бл. № 526524 от 27.11.2013 г. и НП № 720/04.12.2013 г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения :

Атакуваното НП е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 34 ал.1 от ЗАНН, съгласно който: «Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението...”. Посочените в този текст срокове не са алтернативни. Т.е. за да тече по – дългият от тях е необходимо да е установено нарушение, но да не е известен неговият извършител. Откриването на нарушителят пък, като начален момент от който тече краткият 3 месечен срок, е моментът, в който на органите притежаващи компетентността да установят съответните административни нарушения е станала известна самоличността на субекта им. И тъй като в случая санкционираното нарушение от собственика на товарния автомобил по чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ е било установено още на 27.11.2013 г., когато е бил издаден и АУАН за същото нарушение срещу водача на МПС, то следва да се приеме, че от тази дата на контролните органи е бил известен и субекта на същото. Ето защо и срокът, в който е следвало да се отпочне административнонаказателното производство е кракият 3 месечен срок, в който АУАН за процесното нарушение е следвало да бъде съставен. Обстоятелството, че контролните органи са приели, че не следва да съставят акт за установяване на нарушението срещу жалбоподателя, в качеството му на собственик на автомобила, за който не е имало сключена застраховка «Гражданска отговорност», тъй като са съставили АУАН срещу водача на МПС, който е негов син, за това че е управлявал превозното средство, за което не е имало сключен такъв договор, е ирелевантно за настоящото производство. Субекти на нарушението по чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ са както собственикът, така и водачът, като отговорността на всеки един от тях не изключва отговорността на другия. Ето защо и по изложените по – горе съображения, доколкото собствеността на автомобила е била установена още към 27.11.2013 г., от тази дата е започнал да тече и 3 месечния преклузивен срок по чл. 34 ал.1 от ЗАНН, който е изтекъл на 28.02.2014 г. Производството по установяване на административното нарушение отпочнало въз основа на акт с бл. № 421456 , съставен едва на 13.05.2014 г. е протекло изцяло незоконсъобразно. По този начин и самото атакувано наказателно постановление са явява незаконосъобразно, като издаденото при наличие на абсолютни процесуални пречки за това, представляващи основание за прекратяване на административнонаказателното производство и налагащи отмяната му на посоченото основание.

Воден от изложеното по – горе и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 14-1075-000341 от 29.05.2014 г. на началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ, на основание чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ на Н.В.Р. е наложено административно наказание «глоба» в размер на 400,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: