Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

   № 393,   13.10.2014 година , град Разград                                 

 

                                 В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                        

на единадесети Септември  2014 година             

В публичното заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Борисов

                                          

Секретар Д.Д.

прокурор .......................

като разгледа докладваното от съдията

НАХДело № 471 по описа за 2014 година.

  За да се произнесе, съдът съобрази следното:

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Постъпила е жалба от  „ ******* „ Е00Д – Разград, ЕИК 116584337, със седалище и адрес на управление гр.*********************, представлявано от И.А.Б. ЕГН **********, против наказателно постановление № В - 0026897/15.05.2014г.  на Директор в РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „ Контрол на пазара „ при КЗП, с което за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗЗП, на основание чл.200 от ЗЗП на жалбоподателя  е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 300,00 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно  наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Навежда доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон при издаването на обжалваното НП.

За жалбоподателя в съдебно заседание се явява представителя и процесуален представител, който поддържа жалбата, навежда доводи за нарушение на материалния закон при издаването на НП.

Административнонаказващият орган не заявява становище. 

РП – Разград, уведомени, не изпращат представител.         

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.03.2014г. контролни органи при КЗП, офис Разград, св.Т. – ст. инспектор и св. П. – сътрудник, извършили проверка по спазване на ЗЗП в частта относно обявяване  крайни цени на стоките в златарско ателие в гр. Разград, бул. „ ********* „ № **, стопанисвано от „ ******* „ Е00Д – Разград, ЕИК 116584337. Проверката била извършена в присъствие на представителя на дружеството. По време на проверката контролните органи установили, че ателието работи и се предлагат за продажба златни и сребърни бижута, подробно описани в Констативен протокол № 0161742/последствие в АУАН и НП/. За описаните стоки търговецът е поместил на два етикета до тях информация – 1гр. Злато, проба 585, продажна цена 56,00лв./грам; 1гр. Злато, проба 585, изкупна цена 29,00лв./грам. По същия начин е обозначена информацията и за сребърните бижута, за които е обявена цена за единица мярка – грам – 2,50лв. на етикет до тях. Търговецът не е посочил крайна продажна цена за всяко изделие. Търговецът не е предоставил информация за вида на камъните и кристалите, вложени при изробатката на описаните бижута. На 28.03.2014г. в офис но КЗП в гр. Разград е извършена проверка по документи и е дадено задължително предписание.  На търговеца е съставен АУАН бл. № 0026897/28.03.2014г. в присъствие на представителя, в който актосъставителят е описал констатациите при проверката на 12.03.2014г., с което жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.20,        ал.1 от ЗЗП, като не е изпълнил административното си задължение да едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или про друг подходящ начин. В тридневния срок по ЗАНН преуд адм. Наказващия орган постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН, в които представителя на нарушителя, вписал, че цената на златото е динамична, променлива и на всеки половин час след справка с бюлетина на Лондонската борса за метали се налага да се коригира, което прави чрез табелата за цена на единица мярка, а на всяко изделие е поставен етикет посочващ грамажа.

На база съставения АУАН на 15.05.2014г. е издадено и обжалваното НП, в което адм. Наказващия орган по издентичен с АУАН начин е описал нарушението, също го е квалифицирал като такова по чл.20, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.200 от ЗЗП, наложил на жалбоподателя адм. Наказание „ имуществена санкция „ в размер на 300,00лв. НП връчено по адрес на управление на жалбоподателя на 30.06.2014г., жалбата срещу него постъпила при адм. Наказващия орган на 07.07.2014г.

        Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

          Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

         Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

         Наказателното постановление, както и Актът за установяване на извършеното от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано,  като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочена е конкретната законова разпоредба, нарушена с това деяние и съответната норма, въз основа на която следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. От изложеното, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна. В този смисъл съдът намира доводите на жалбоподателя за отмяна на атакуваното НП за несъстоятелни.

              Събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства на св. Т. и св. П., както и приобщените писмени такива Констативни протоколи и Майсторско свидетелство, не дават основание на съда да възприеме фактическа обстановка различна от описаната в НП.

              Относно възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че процесните стоки са произведения на изкуството и са включени в нормата на чл.20, ал.2,т.3 от ЗПП, по отношение на които посочената в НП за нарушена правна норма не се прилага, съдът намира, че следва да изложи следното: няма как да бъде направена привръзка на чл.20, ал.2,т.3 от ЗЗП с чл.3, ал.1,т.5 от ЗАПСП, тъй като двата нормативни акта уреждат различни правоотношения. На следващо място по делото не е спорно, че изделията предлагани за продажба в ателието, стопанисвано и управлявано от жалбоподателя са изработени от И.А.Б., който съгласно чл.5 от ЗАПСП се явява носител на автороското право, но търговецът е различен от носителя на автороското право и за него това е стока, на която съгласно чл.20, ал.1 от ЗЗП трябва да фигурира крайна продажна цена.

              Наложената адм. Санкция, съгл. Чл.200 от ЗЗП е в посочения минимален размер, съответна на извършеното нварушение.

Воден от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

 

        ПОТВЪРЖДАВА  НП № В - 0026897/15.05.2014г.  на Директор в РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „ Контрол на пазара „ при КЗП, с което за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗЗП, на основание чл.200 от ЗЗП на „ ******* „ Е00Д – Разград, ЕИК 116584337, със седалище и адрес на управление гр.*********************, представлявано от И.А.Б. ЕГН ********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 300,00 лв., като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: