Р Е Ш Е Н И Е

№ 430 31.10.2014 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

На първи октомври две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА Д.

секретар Д.Д.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 503 по описа за 2014 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от И.Д.В., ЕГН ********** против наказателно постановление № 17-105/21.06.2004 г. на Директора на Дирекция “ОИТ” гр. Разград, с което за нарушение на чл. 415 ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл. 415 ал.2 от КТ на жалбоподателката е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Въззиваемата страна, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено, позовавайки се на изтекла давност по чл. 82 ал.1 от ЗАНН.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В Д”ОИТ” гр. Разград, постъпила жалба от М. Г. В. – работничка в ЕТ “Д.- И. Ш.”. По повод жалбата, с писмо – покана изх. № 206/01.04.2004 г., собственикът на едноличния търговец, бил поканен да се яви в Дирекцията за извърщване на проверка, като представи документацията свързана с възникване, изменение и прекратяване на трудовите правоотношения с наемани от нея лица. Поканата, в която се сочи че за проверката, следва да бъдат представени: досиета на освободените лица; регистрация на трудовите договори и на заповедите за освобождаване в НОИ; платежно-разчетна ведомост за периода м.януари 2002 г. до момента на пректратяване дейността на фирмата, била получена лично от И. Ш. на 07.04.2004 г. В определения от контролния орган ден - 13.04.2004 г., жалбоподателката се явила в Дирекцията, като обаче не представила нито един от изискуемите документи. Като приела, че по този начин – с непредставяне на документите, жалбоподателката противозаконно е попречила на проверяващите да изпълнят служебните си задържения, актосъставителката – св. Р., съставила АУАН с бл. № 17-92/13.04.2004 г., в който като виновно нарушен посочила чл. 415 ал.2 от КТ. Актът бил предявен на жалбоподателката, която отказала да го подпише, който отказ е надлежно удостоверен, като отбелязала, че от 01.01.2004 г. фирмата й е преустановила дейност и исканите документи не се намират у нея. Въз основа на акта, на 21.06.2004 г., бил издадено и атакуваното НП, в което описанието на санкционираното нарушение е идентично с описанието дадено на същото в АУАН, квалифицирано е като такова по чл. 415 ал.2 от КТ и отговорността на жалбоподателката е ангажирана на основание същия текст от закона с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лв.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на събраните гласни доказателства – показанията на свидетелката Р., които пресъздават отразените в АУАН и НП фактически обстоятелства.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Като издадено от компетентния орган по реда и във формата предвидени в закона, наказателното постановление е законосъобразно от формална страна.

Несъстоятелни са изтъкнатите от жалбоподателката аргументи касаещи давността по чл. 82 от ЗАНН, доколкото началото на посочения давностен срок съвпада с момента, в който наказателното постановление влезе в сила. Процесното постановление обаче не попада в посочената категория, като обжалвано в законоустановения за това срок.

Същевременно, съдът намира че е изтекъл давностния срок, в който административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е можело да бъде реализирана. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН: «По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.». Едно от обстоятелствата изключващо отоворността, съгласно разпоредбата на чл. 79 ал.1 т.2 от НК е изтеклата предвидена от закона давност. Действително в разпоредбата на чл. 34 и чл. 82 от ЗАНН са предвидени специални давностни срокове, касаещи производството по установяване на административно наказание, налагане и изпълнение на административните наказание. Посочените разпоредби обаче, не изключват настъпването на правните последици на давностните срокове определени в разпоредбите на НК. Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, касае изтеклата давност преди отпочване на производството по установяване на административното нарушение, чието начало е съставянето на АУАН. Разпоредбата на чл. 34 ал.3 от ЗАНН пък касае изтеклата давност между .... И двата срока, са свързани с бездействие на съответтните контролните органи, които не са реализирали своите правомощия своевременно. В случаите обаче, когато тези срокове са спазени, но административнонаказателната отговорност на нарушителя, не може да бъде реализирана поради невъзможността наказателното постановление да влезе в сила /откогато ще започнат да текат и сроковете по чл. 84 от ЗАНН/, въпреки предприетите от компетентните за това органи в тази насока, приложими са разпоредбите на наказателния кодекс. В случая НК се явява общия закон, който определя и максималния срок, в който отговорността на субекта на наказателно преследване се погасява по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 80 ал.1 т.5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, в случаите, когато законът предвижда наказание «глоба». От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 81 ал.3 от НК, сочи, че независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 ал.1 от НК. Аналагогични на посочените норми в наказателнят кодекс, касаещи институтите на спиране и прекъсване на давностните срокове и този на абсолютната давност в ЗАНН липсват. Ето защо и в случая, доколкото в този специален закон не е е предвидено «друго» по смисъла на чл. 11, то приложими са посочените по – горе разпоредби на НК. Приемането на противното / за неприложимост на разпоредбите на чл. 81 ал.3 от НК/ от една страна би поставило извършителите на административни нарушения в по – неблагоприятно правно положение от извършителите на престъпления, а от друга би довело до извода, че срока, в който може да протече производството по налагане на административно наказание до влизане в сила на НП, с което отговорността на нарушителя се ангажира, е неопределен от закона и неопределяем. Същевременно давността за наказателно, респективно административнонаказателно преследване е период от време, именно определен в закона, с изтичането на който държавата губи правото си да осъществи това преследване, поради което и срокът по чл. 80 ал.3 от НК, следва да бъде съобразен. И тъй като административното нарушение на жалбоподателката е установено на 13.04.2004 г. и към настоящия момент е изтекъл многократно предвидения в чл. 80 ал.3 вр. с чл. 80 ал.1 т.5 от НК, абсолютен давностен срок от четири години и шест месеца, то и атакуваното НП следва да бъде отменено, като незаконосоъобразно.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление наказателно постановление № 17-105/21.06.2004 г. на Директора на Дирекция “ОИТ” гр. Разград, с което за нарушение на чл. 415 ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл. 415 ал.2 от КТ на И.Д. Ш., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: