РЕШЕНИЕ

 

                                   28.10.2014г.                            град Разград

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският районен съд 

на  двадесет и девети септември                         две хиляди и четиринадесета  година

в публичното заседание  в следния състав:

                                                            

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КОНСТАНТИН КОСЕВ

Секретар:  Г.М.

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от съдията нахд №508 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от Т.Т.К. *** срещу Наказателно постановление  14-1075-000454  от 07.07.2014г. на Началник сектор «Пътна полиция» към ОД на МВР – гр. Разград, с което на жалбоподателя на основание чл.182, ал.1, т.3  от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал.1 от същия закон е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от същия закон  е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени изцяло.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява. Не се явява и повереникът му, който е депозирал писмено становище, в което заявява, че поддържа жалбата.  

За наказващия орган не се явява представител.  

За Разградска районна прокуратура не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна   и срещу  акт, подлежащ на съдебно  обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

С обжалваното    Наказателно постановление №14-1075-000454  от 07.07.2014г. на Началник сектор «Пътна полиция» към ОД на МВР – гр. Разград на жалбоподателя Т.Т.К. *** на основание чл.182, ал.1, т.3  от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал.1 от същия закон е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от същия закон  е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв.  Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №Т259783/24.06.2014г.,  съставен от мл. автоконтрольор към сектор ПП Разград. В акта и НП е отразено от фактическа страна, че жалбоподателят   на 24.06.2014г. в 14,54ч. в гр. Разград на бул. Априлско въстание, като водач на товарен автомобил – Фолксваген Амарок с рег. №***, в близост до сградата на РУП – Разград, посока централна градска част на GPS Координати на EL:26.30.5366 и  EL43.31.8013 управлявал посочения товарен автомобил, като превишил максимално допустимата скорост за населено място от 50 км/ч. и се движил със скорост 73 км/ч. Посочено е, че скоростта е установена с мобилна камера TFR1 -  М с фабр.№635 и заснета с клип №1639 като са приспаднати 3 км. възможна техническа грешка и е показана на водача. Същият превишил допустимата скорост с 23 км/ч. Освен това не носил със себе си контролен талон към свидетелство за управление на МПС.

Пред РРС е разпитан като свидетел полицейския служител Ф. Ф./актосъставителя/. Същият свидетел потвърждава в основни линии посочените в акта и НП фактически обстоятелства, макар и да е забравил някои подробности. Сочи, че скоростта на автомобила на жалбоподателя била установена с мобилна техника, след което жалбоподателят бил спрян и му бил показан заснетия клип. Водачът не оспорил показателите на мобилната система и обяснил, че бързал и за това допуснал това нарушение. Освен това водачът не носел контролния си талон към СУМПС. Не изложил възражения в акта. Съдът се съобразява и с доказателствената сила на съставения акт.

При тези доказателства  съдът намира, че действително автомобилът на жалбоподателя се е движил на посоченото място с посочената превишена скорост и не е носил със себе си контролния си талон към СУМПС. В писменото становище на защитника на жалбоподателя се излагат доводи за неточност на посочените координати на визираното нарушение и оттук за съмнения в изправността на техническото средство, с което скоростта е установена. Прилага се и компютърна разпечатка на координатна система. Съдът намира обаче, че не са налице основания за съмнения в изложените в акта и НП обстоятелства, доколкото няма реални данни за неизправност на използваната мобилна система за установяване на скоростта и намира, че вменените на жалбоподателя нарушения са установени по един несъмнен начин, съответният клип му е показан и е ясно, че е отчетена скоростта именно на неговия автомобил. Поради изложеното съдът намира фактическата обстановка отразена в акта и НП за напълно доказана.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:  При издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление  са спазени процесуалните правила установени от ЗАНН - същите са издадени от компетентни органи и съобразно предвидения от закона ред. С оглед данните по делото съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна съставите  на вменените  му нарушения. На посочената в акта дата /24.06.2014г./  и на посоченото място жалбоподателят е управлявал МПС в населено място, като е превишил разрешената за населено място скорост с 23 км/ч. При това той е нарушил изискването на чл.21, ал.1 от ЗДвП и правилнолно е санкциониран на основание чл.182, ал.1, т.3 от същия закон. Относно това нарушение жалбоподателят е действал умишлено – очевидно съзнателно е превишил скоростта, понеже бързал, както обяснил на контролните органи. Освен това жалбоподателят не е носил със себе си контролния талон към свидетелството си за управление на МПС, което е установено при проверката от полицейските служители.  Това е второ нарушение с което жалбоподателят е нарушил изискването на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Според съда това нарушение е осъществено от жалбоподателя непредпазливо – явно става дума за пропуск от негова страна, което обаче не го оневинява. При това жалбоподателят правилно е санкциониран  на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2  от ЗДвП. Правилно са определени и наказанията на жалбоподателя  - и за двете нарушения санкцията е определена в закона в абсолютен размер. Съдът намира, че при ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя  материалния и процесуалния закон са правилно приложени, поради което и наказателното постановление е законосъобразно  и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

                                                       Р Е Ш И:

       ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №14-1075-000454  от 07.07.2014г. на Началник сектор «Пътна полиция» към ОД на МВР – гр. Разград, с което  на Т.Т.К. *** на основание чл.182, ал.1, т.3  от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал.1 от същия закон му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от същия закон  му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв.  

Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                       Районен съдия: