Мотиви към Присъда №469/30.10.2014г., постановена по НОХД №558/2014г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимата А.М. ***, за това, че на 04.05.2014г. в гр. Разград, чрез използване на техническо средство – секретен ключ е отнела чужди движими вещи – 1600 лева от владението на И.П. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимата, счита го за доказано и предлага на съда да наложи на същата съответно наказание.

Като граждански ищец е конституиран пострадалия И.П. ***, койт претендира подсъдимата да му заплати сумата от 620 лв, ведно със законната лихва от датата на деянието. Посочената сума се претендира като останали неизплатени щети от престъплението.

По отношение на подсъдимата производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, а именно по реда на чл.371, т.2 от НПК, при което тя е признала изцяло обстоятелствата по обвинителния акт и съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието и няма да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимата А.М. Уз. е родена на *** ***. Същата е българска гражданка, разведена, не е осъждана.

Свидетелят И.П. бил управител на “Грил Парти” ЕООД – гр. Добрич. Дружеството имало павилион в гр. Разград на ул. Марица, оборудван със СОТ на фирма “Нерон”. В павилиона на фирмата в гр. Разград работили подсъдимата А. Уз. и свидетелката Н.М.. Подсъдимата имала материални затруднения поради задължения към банки и кредиторски фирми. По тази причина решила да вземе оборота на павилиона в който работела за да погаси част от задълженията си с тази сума. На 04.05.2014г. около 02.00 часа тя излязла от дома си, отишла в павилиона в който работела, отключила го с ключа си и изключила СОТ-а. След това от специалния тайник в павилиона взела оборота от последните няколко дни, който бил в размер на 1600 лева, в различни банкноти. От същия тайник следвало да го вземе св. П. при идването си в гр. Разград, каквато била практиката. След като взела парите подсъдимата излязла от павилиона, изхвърлила якето с което била облечена в контейнер наблизо, посетила бензиностанция ОМВ в гр. Разград, откъдето си закупила цигари и се прибрала. В следващите няколко дни подсъдимата заплатила свои кредитни задължения към банки с част от взетата сума и похарчила останалите пари. На следващия ден подсъдимата била на работа със св. В. Б. и когато последната поискала да развали пари от оборота, видяла, че кутията е празна. Тя уведомила за липсата управителят св. П., а той съобщил на полицейските органи. От проведените издирвателни мероприятия и конкретно от прегледа на записите от камерите в обекта, се установило, че именно подсъдимата А. Уз. е извършила кражба на парите. Впоследствие същата обяснила на разследващите как е извършила кражбата.

С протоколи за доброволно предаване от 20.06.2014г. и 24.06.2014г. подсъдимата предала на полицейските служители мръсно – бяла шапка с козирка, черни маратонки с надпис “Рийбок”, черно долнище на анцуг, а също и 1 бр.ПКО №2143/07.05.2014г., 1 бр. вносна бележка до ПИБ – Разград, 11 листа разписки от tasy Pay и касова бележка на обща стойност 182, 07 лв.

С протокол за доброволно предаване от 14.05.2014г. св. И.П. предал на служител на РУП – Разград 1 бр. СД със запис от охранителните камери на обекта. Същият запис е изгледан от свидетелките М. М. и В. Б., които по фигурата и движенията разпознали, че това е подс. Узунова.

На 07.07.2014г. св. П. разговарял с подсъдимата, която и на него обяснила, че извършила кражбата поради задълженията си към банки и кредиторски фирми. Постепенно подсъдимата въстановила на свидетеля голяма част от сумата, като към момента на разглеждане на делото в съдебно заседание останали незъзстановени 620 лв.

От заключението на назначената видео-техническа експертиза се установява, че лицето от записа не може да бъде идентифицирано. Шапката с козирка е от същия модел на шапката, иззета при разследването.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от доказателсвата, събрани на досъдебното производство -показанията на свидетелите и писмените доказателствени материали, назначената експертиза, които категорично подкрепят признанията на подсъдимата, направени пред съда. Доколкото спор относно фактите по делото не съществува, то съдът приема фактическите обстоятелства изложени в обвинителния акт за напълно доказани.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянието си подсъдимата А.М. Уз. е осъществила състава на престъплението кражба по смисъла на чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, тъй като на 04.05.2014г. в гр. Разград, чрез използване на техническо средство – секретен ключ е отнела чужди движими вещи – 1600 лева от владението на И.П. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Подсъдимата е отнела посочената сума от фактическата власт на собственика й и е осъществила своя такава власт. Действала е с пряк умисъл и с цел да присвои отнетата сума, което е видно и от последващото й поведение. Подсъдимата е използвала техническо средствно – секретен ключ, с помоща на който е осъществен достъпа и до отнетата сума, в неработното време на обекта

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимата съдът отчита, че същата не е осъждана, признава вината си и очевидно съжалява и се срамува от стореното. Същата явно не е лице с висока обществена опасност и освен това е възстановила по-голямата част от отнетото. При това съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, което налага наказанието й да бъде определено под минималния законов размер /в случая това е по-благоприятния режим за нея/ по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК. При това съдът намира, че наказанието което следва да се определи на подсъдимата следва да бъде лишаване от свобода за срок от пет месеца. Спрямо подсъдимата следва да се приложи институтът на условното осъждане, тъй като подсъдимата не е осъждана, наложеното й наказание лишаване от свобода е за срок под 3 години и за поправянето на подсъдимата не е наложително ефективното му изтърпяване. При това изтърпяването на наказанието следва да се отложи за изпитателен срок от три години.

Следва да бъде уважен и гражданския иск предявен от пострадалия И.П.. От неправомерното деяние на подсъдимата на същия са причинени имуществени вреди, от които е останала невъзстановена сума в размер на 620 лв. Подсъдимата сбледва да бъде осъдена да възстанови тази сума на пострадалия, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното плащане.

С оглед изхода на делото подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати и разноските по делото, а също и държавна такса в размер на 50 лв върху уважения граждански иск.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: