МОТИВИ към решение № 440/ *** г. постановено по АНД № 653/2014 г. по описа на РРС.

Постъпил е акт за констатиране на дребно хулиганство, в който се сочи, че на *** г. в с. Д., в близост до сградата на поликлиниката, Г.Т.Г., след спор с И.Р.И. ***, нанася на последния серия от удари /с ръце и крака/.

Нарушителят дава обяснения. Г. не оспорва обстоятелството, че е ударил И., но твърди че това е било еднократно /с юмрук по лицето/, като твърди че е бил провокиран от поведениетo на последния, който в разговора между двамата му бил казал, че е спал със свидетелката Р. Р..

Съдът след преценка на събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На *** г. вечерта в с. Д., нарушителят и свидетелите Г. и Р., се срещнали случайно в заведение в селото. Седнали на една маса, водили разговори на различни теми, без да се конфронтират и след като всеки от тях изпил алкохола, който си бил поръчал, около 00,00 ч. си тръгнали заедно. Р. вървяла напред, а непосредствено зад нея били Г. и И., които подължавали да си говорят спокойно и без да се карат. Минавайки края сградата на бившата поликлиника в селото, И. подхвърлил на нарушителя, че е имал интимна връзка със свидетелката Р.. Под влияние на изпития от него преди това алкохол, Г. толкава се ядосал, че ударил свидетеля с юмрук в лицето. Вследстве на удара, И. паднал на земята, а нарушителя продължил да му нанася удари с ритници по тялото, докато не бил спрян от св. Р.. Тя отпратила Г., а на И. помогнала да стане и придружила до дома му.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на административната проверка доказателствени средства – показанията на св. Р. и И., които като взаимно подкрепящи се и допълващи се, съдът намира че установяват действителната подлежаща на доказване фактическа обстановка и като истинни кредитира. Дадените от нарушителия обяснения, частично подкрепят свидетелските показания и в тези им части съдът ги намира за достоверни. Поводът за нанасянето на ударите, отново се изяснява от обясненията на самия нарушител и не се опровергава от останалите събрани по делото доказателства. Не така стои обаче въпросът с обясненията на Г., в частта в която твърди, че е нанесъл еднократен удар на И.. Тези му твърдения се опровергават от показанията на св. Р., която е възприела, как той рита нееднократно падналия на земята свидетел. Ето защо и като противоречащи тези показания, които са дадени от безпристрастен и незаинтересован от изхода на делото свидетел, съдът намира че обясненията на Г. в тази им част, не следва да бъдат кредитирани.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че с действията си Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по смисъла на чл.2 от УБДХ.

Непристойната проява се изразява в безпричинното нанасяне на удари на св. И., с които действия са нарушени общоприетите норми на поведение на обществено място. Деянието е извършено на публично място – пред сградата на поликлиниката в с. Д., в присъствиетo на свидетелката Р.. С посочените по - горе действия, нарушителят е осъществил състава на административното нарушение “дребно хулиганство” по смисъла на чл.1, ал.1 от УБДХ. Поведението му се явява противоречащо с добрите норми на поведение на публично място, същото изразява пренебрежителното им отношение към установените порядки на държане в обществото. Като съобрази изложеното, съдът намира, че деянието на всеки един от двамата е съставомерно, както от обективна така и от субективна страна по смисъла на чл.1 ал.2 от УБДХ. Предвид по-ниската степен на обществена опасност на деянието и с оглед незначителността на вредните последици, съдът намира, че то не съставлява престъпление по чл.325 от НК.

Действително, съобразно установеното от фактическа страна, поведението на нарушителя е било провокирано от личен мотив. Същевременно, същите не представляват нито обида, нито клевета, нито осъществяват елементи от изпълнително деяние на друго престъпление по смисъла на НК. Обстоятелството, че същите не са се харесали на нарушителя, нито извинява от морална гледна точка реакцията му, нито изключва от правна гледна точка съставомерността на действията му. Евентуалния умисъл на дееца, в конкретния случай, е целял явно демонстриране незачитане личността на пострадалия, като обективираните от него действия обектвирита и незачитането въобще на установените порядки в междуличностните и обществените отношения.

Съставормерността на осъществените от Г. от обективна и субективна страна, предопределя и ангажиране на административната му отговорност по смисъла на УБДХ. При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като отегчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства лошите му характеристични данни. Като отегчаващи отговорността обстоятелства касаещи степента на обществена опасност на деянието, бяха преценени проявената упоритост от Г. при осъществяването му. Ето защо намира, че нему, при превес на отегчаващите отговорността обстoятелства, следва да бъде наложено наказание “задържане в структурно звено на МВР” от алтернативно предвидените в указа. При определяне на неговия размер, съдът намира за съответен на осъщественото деяние такъв към минимума на наказанието определена в указа, а именно - пет денонощия.

Намира, че така определеното по вид и размер наказание е съответно на тежестта на осъщественото нарушение.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: