Мотиви към решение  448 от 21.10.2014г., постановено по AНД № 663/2014г. на РРС.

Производството е по реда на Указа за борба с дребното хулиганство.

Съставен е акт за дребно хулиганство за извършена в гр. Разград от Ц.С.Ц. ***, непристойна проява, нарушаваща обществения ред и изразяваща явно неуважение към обществото и изразяваща се според акта в следното: “ ... На 20.10.2014 г. около 09,00ч. в гр. Разград на ул. „ Китка „, лицето Ц.С. З. влиза в пререкание с комшията си М. Иг.Г. ЕГН **********,***, вследствие на което му нанася удари с юмрук в областта на лицето. Г. залита, но Ц. продължава да му нанася удари. С тези си действия Ц. грубо нарушава общоприетите норми за поведение на обществено място и буди възмущението на гражданите...”.

Нарушителят  Ц.С.Ц. дава обяснения, с които по същество отрича да е извършил проява на дребно хулиганство, навежда доводи, че е отвърнал на нападение от страна на Г., пледира за самозащита.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено, че обстоятелствата действително са се развили именно по начина описан в съставения акт. За този извод съдът се основава на обясненията на свидетелите – очевидци Р. Р. и Иг. Г., депозирани лично пред съда и писмените обяснения на пострадалия М. Г., както и от характеристична справка на нарушителя,  които изнасят именно тази фактическа обстановка, отразена в съставения акт: На посочената дата – 20.10.2014г. около 09,00ч. М. Г. излиза от дома си на ул. „ Китка „ № 7б в гр. Разград, изкарва от гаража на къщата личния си автомобил, за да отиде на работа, като през това време сина му св. И. Г. и съпругата му закусват във всекидневната, на която има изградена тераса. Св. Р. Р. по същото време седи на терасата нса дома си, който е разположен срещуположно от другата страна на улицата, вижда как М. Г. изкарва колата си от гаража, спира я пред къщата на св. Р. и се отправя да затвори вратата на гаража си. В този момент изневиделица излиза нарушителят Ц., приближава се към М. Г., пита го защо засяват дръвчета на ул. „ Битоля „ и без да дочака отговор удря с умрук в лицето Г. Веднага св. Р. тръгва да излезе на улицата, но трябва да мине през дома си и губи визуален контакт, като в същото време на терасата на дома си се показва св. И. Г., който вижда как нарушителя Ц. нанася с юмрук в лицето на баща му още два удара. Св. И. Г. също бърза да излезе на улицата, за да прекрати побоя, но когато стига навън, нарушителят Ц., вече го няма, а там е св. Р. И двамата свидетели виждат, че лицето на М.Г. е цялото в кръв. След сигнал в Полицията на място пристигат служители на РУП – Разград, който разговарят с нарушителя на прага на дома му, при което св. И. Г. вижда кръв по дясната му ръка.  

По делото няма данни които да сочат на нещо различно относно фактическите обстоятелства по делото, поради което съдът намира изложената в акта фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин.

Съдът намира, че обясненията на нарушителя целят единствено да го оневинят, за да избегне адм. наказателна отговорност, но същите противоречат на обясненията на свидетелите, които са последователни, логични и непротиворечиви и взаимнодопълващи се.

С оглед въприетото, съдът намира, че по този начин нарушителят е осъществил част от изпълнителните деяния на проявата дребно хулиганство, посочени в чл.1, ал.2 от УБДХ. На публично място нанесъл множество удари по лицето на пострадалия М. Г., с което нарушил обществения ред и спокойствие. Нарушителят, на публично място демонстрирал своето незачитане на общоприетите норми на поведение на обществено място. Проявата  му, поради по-ниската си степен на обществена опасност не се явява престъпление по смисъла на чл.325 от НК, но се явява нарушение – дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ и подлежи на санкция по чл.1, ал.1 от същия нормативен акт.

При определяне на наказанието  на  нарушителя,  съдът отчита като отегчаващо обстоятелство дръзкото посегателство срещу физическата неприкосновеност на М. Г., непредизвикано по никакъв начин от последния. По делото се събраха доказателства, че въпросните дръвчета са посадени в началото на лятото на 2014г. от съпругата и сина на пострадалия.  Деянието макар да не е дотолкова обществено опасно, че да бъде определено като престъпление, то все пак е с не малка степен на обществена опасност на фона на типичните случаи на дребни хулиганства. Нарушителят е демонстрирал пренебрежение към спазване на моралните правила за поведение на обществено място. Поради всичко това съдът намира, че наказанието следва да бъде определено по по - леката алтернатива по чл.1, ал.1 от УБДХ, а именно „ Глоба „. Съдът като отчете мотивите, подбудите и конкретните действия на нарушителя при осъществяване на деянието, наложи на Ц.С.Ц. „глоба” в размер на 300,00лв.Определянето на наказанието в този вид и размер явно е необходимо за да се постигне поправянето на нарушителя.

В този смисъл съдът постанови решението си.

 

 

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: