Р Е Ш Е Н И Е
Номер 310 23.10.2014 г. гр.Разград
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд, на 25.09.2014 г., в публично заседание в състав:
Председател: Атанас Христов
секретар П.Т.
прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1264 по описа за 2013 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 във вр. чл.
415 ГПК и чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Депозирана е искова молба от “Т. Р”, чрез пълномощника
адв. Ф.М. срещу Д.Р. С., с която при условията на субективно съединяване на
исковете са предявени такива за установяване
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца:
- сумата 463.45 лв. /четиристотин шестдесет и три
лева и 45 стотинки/ непогасени задължения за заплащане топлинна енергия
отдадена на сградната инсталация за периода от 18.10.2011г. до 25.06.2012г., за адрес: гр. Р***, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на Заявлението - 23.05.2013 г. до окончателното й
изплащане
- сумата 68,44 лв. /шестдесет и осем лева и 44
стотинки/ - лихва за периода от 01.12.2011 г. до датата на подаване на
Заявлението - 23.05.2013 г.
Излагат се съображения, че
ответникът не е заплатил дължимите горецитирани суми. Претендират се разноски.
Срещу ИМ ответникът, чрез пълномощника си адв. Й.К. ***, депозира отговор. Сочи че ИМ е
нередовна. Относно допустимостта на исковете намира същите за допустими. Относно основателността на исковете - намира същите за неоснователни. Излага
подробни съображения. Сочи че липсва облигационно отношение между страните.
Жилището е необитаемо от години поради и което не дължи процесните суми. При
условие не евентуалност счита, че главницата следва да бъде не повече от 200
лв. Изтъква, че процентът за сградна
инсталация е незаконосъобразно определен. Прави възражения, че клаузите на
Общите условия на ищеца са неравноправни съгласно Закона
за защита на потребителите.
В съдебно заседание, ищецът чрез пълномощника си адв. Ф.М.
*** поддържа изцяло исковите претенции и излага подробни съображения.
В съдебно заседание ответникът лично и чрез
пълномощника си адв. Й.К. *** поддържа отговора на исковата молба. Представя и
подробна писмена защита.
След преценка на
събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически
обстоятелства:
По реда на чл.410
от ГПК по ч.гр.д. № 830/2013г. по описа на Районен съд – Разград е издадена
заповед за изпълнение срещу ответника за заплащане на претендираното вземане.
По делото са
представени общите условия на договорите
за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград” ЕАД гр.Разград на
потребители за битови нужди. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е
длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-дневен след изтичане на периода, за който
се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата до момента на
заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6.
Съдът като пълно обективно и компетентно изготвено, кредитира заключението
на повторната съдебно иконоческа екпертиза /л. 151-161/. Съдът не кредитира
заключението на първоначалната СИЕ /л. 62-69, л. 71-79 и л. 83-84/, тъй като в
същите се сочи, че ищецът не води счетоводство. Този извод се опровергава не
само от повторната СИЕ, но и от публикуваните
ГФО и одиторски доклади в Търговския регистър.
Според представеното
по делото заключението
на повторната съдебно иконоческа екпертиза /л. 151-161/, ищецът е извършвал измерване, дялово разпределение и
начисление на доставяната топлинна енергия за същия период и е извършвано
начисление съобразно Методиката, определена в Наредба №16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. През процесния период
ищецът е доставял топлинна енергия до имота на ответника.
Вещото лице сочи,
че сумата която се дължи за процесния апартамент е изчислена съобразно нормативните
разпоредби и е в размер на 463.45 лв., а мораторната лихва, за неизплатените
суми съобразена с едномесечния гратисен период, към дата на предявяване на
Заявлението по чл. 410 ГПК – 23.05.2013г. е в размер на 88.65 лв. /л. 156,
горе/.
По делото не се
спори, че в процесната жилищна сграда, има три обекта разположени над абонатната станция /жилище на партерен етаж и гаражи № 4 и № 5 – последния преустроен в
търговски обект/, през които също преминават топлопроводните тръби, но обектите
не се водят на отчет при ищеца и за същите собствениците им не заплащат
топлинна енергия.
Вещото лице
депозира заключение и във вариант, в който се сочи, че поради невключване в разпределението на тези три
обекта, от сумата за загуби за разпределение за процесния апартамент в размер
на 398.53 лв. следва да се приспадне сумата 66.34 лв., за въпросните невключени
три обекта /л. 159, долна таблица, ред
№3/. Съдът възприема този втори вариант на заключението.
Ето защо, съдът
намира, че сумата за разпределение на загубите относно процесния апартамент е в
размер на 332.18 лв. /398.53лв - 66.34 лв. Така общата дължима главница се
явява в общ размер на 397.11 лв.
/463.45лв. – 66.34 лв./. Това обстоятелство не води до изменение в размера на
мораторната лихва от 88.65, предвид
възстановяването на ответника на сумата от 231 лв. /л.156 горе/.
По възражението на ответника, че е собственик само на
1/6 ид. ч. от процесния апартамент, поради което дължи само 1/6 от сумата за отоплението на апартамента.
В отговора на
исковата молба се твърди, че предходния собственик на апартамента – И. Г. Н.
продал 1/3 ид.ч. от своя апартамент на М. И. С. – негова дъщеря и съпруга на
ответника, по време на брака между ответника и съпругата му С. Горното е видно и от представения от
ответника Нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, т. ***, дело № ***г.
от 05.07.1990г. на Районен съд – Разград /л.27/. Останалите 2/3 ид. ч. от
апартамента, след като на 30.06.2006г. И.
Г. Н. починал, били наследени по равно от двете му дъщери М. И. С. /съпруга на ответника/ и Б. И. П.
/вж. Удостоверение за наследници л. 28/.
Така ответникът и съпругата му притежават общо 2/3 ид. ч. от процесния
апартамент. Респективно, на осн. чл. 30,
ал.3 ЗС, ответникът и съпругата му дължат солидарно 2/3 от стойността на
топлинната енергия.
За
задълженията към кредитор на един от двамата съпрузи, възникнали за
задоволяване на семейни нужди, съпрузите отговарят солидарно, без да са
необходими другари – чл. 32, ал.2 СК, поради което и съгласно чл. 122, ал.1 ЗЗД
кредиторът може да насочи иска си срещу всеки от съпрузите по негов избор. Такава
е и константната практика на ВКС:
-
Решение
№ 214 от 02.10.2014 г. по гр.д. №
3317/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.,
-
Решение
№ 468 от 17.01.2014 г. по гр.д. №
5175/2013 г. на ВКС, ІV г.о.,
-
Решение
№ 444 от 10.01.2014 г. по гр.д. № 5452/2013 г. на ВКС, ІV г.о.,
-
Решение
№ 436 от 18.11.2013г. по гр.д. № 5760/2012 г. на ВКС, ІV г.о.,
-
Решение
№ 70 от 19.02.2013 г. по гр.д. № 1228/2012 г. на ВКС, ІV г.о.
По възражението, че ищецът е нарушил, чл.
59, ал.2 от Общите условия, тъй като не е открил партида на всички наследници
според дела им предвид липсата на споразумение между последните.
По
делото липсват доказателства, а и дори
твърдения, че наследниците на предходния собственик на апартамента И. Г. Н., са
изпълнили задължението си по чл. 59, ал.1 от Общите условия, съгласно която: „При смърт на купувач –
физическо лице, наследниците или
лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по
дарение, са длъжни да уведомят
писмено продавача в 30-дневен срок чрез подаване на заявление до продавача
за промяна на партидата, с приложено копие на удостоверение за наследници или
съответно на акта за собственост.”
След като ищецът не
е бил уведомен за горното, същият не е имало възможност да приложи разпоредбата
на чл. 59, ал.2 от Общите условия.
По възражението, че не е налице облигационна връзка
между ответника и съпругата му от една страна, а от друга топлофикация, тъй като
ответника не е подавал молба за топлоснабдяване на процесния имот.
Предходния
собственик на апартамента И. Г. Н., е депозирал още на 22.11.1977г. пред ищеца Молба
за включване на процесния апартамент към включване към пароцентралата за топла
вода и парно отопление /л.7/.
Съгласно
чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция след изменението в ДВ бр.54 от
16. юли 2010 г./ всички собственици и титуляри на вещното право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Нормите на чл.150
от същия закон /редакция ДВ бр.74 от 8 септември 2006 г./ предвиждат
възникването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата
на публикувани общи условия, без да е необходимо изрично писмено съгласие на
потребителите. Следователно правото на съсобственост на ответника и съпругата
му върху апартамента /общо 2/3 ид.ч./,
води до създаване на договорни отношения по продажба на топлинна енергия
между тях и топлофикационното дружество и до възникване на задължението и да
заплащат стойността на изразходваната топлоенергия съобразно квотата им в
съсобствеността - 2/3. Кой фактически ползва апартамента и дължи заплащане на
топлоенергията е въпрос на вътрешните отношения между съсобствениците. Клаузите
на общите условия не попадат в нито една от хипотезите на чл.143 от Закона за
защита на потребителите/ в сила от 10.06.2006 г./, поради което не могат да се
квалифицират като неравноправни. Така и:
-
Определение
№ 1200 от 02.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о.,
-
Решение
№ 507 от 22.01.2013г. гр. дело № 1557/2011г. на ВКС, ІV г.о., постановено в
производството по чл. 290 ГПК.
По
възражението, че ответникът и съпругата му живеят на адрес различен от
процесния имот, поради и което не ползват топлинната енергия за процесния
апартамент, поради и което не дължат заплащането й.
С решение № 221 от 11.07.2011г. по т.д. №
5/2010г. ІІ т.о. ВКС, постановено в производство по чл. 290 ГПК, е прието, че
собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената
от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата
топлинна енергия. Конституционния съд се е произнесъл с решение № 5 от
22.04.2010г. по к.д. № 15/2009г. на КС, образувано по искане на омбудсмана на
РБ за обявяване противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от Закона за
енергетиката. Изяснено е, че в § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите
е дадено легално определение на общото понятие „потребител”, но за нуждите на
специалните закони съществуват други дефиниции. Например съгласно § 1, т. 42
/отм., действала към процесния период/ от ДР на Закона за енергетиката
потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Чл. 140, ал. 3 ЗЕ
изрично предвижда, че сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване
са обща етажна собственост. Заплащането на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна
енергия от собствениците и носителите на вещни права. То следва от факта, че
сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се
откаже. Отказ изцяло от потребление на
топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на
етажна собственост не е допустим, защото всички собственици трябва да
поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите
части и сградната инсталация. /така и Определение № 576 от 21.04.2012 г. по
дело № 1554/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о./.
Само за пълнота на изложението следва да
се отбележи, че фактическото ползване на друго лице не може да се
противопостави на продавача на топлоенергия /така и Определение № 1200 от
02.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о./.
По
възражението на ответника, че исковата
молба е нередовна, тъй като е необходимо ищецът да уточни количеството на
продадената/ доставена топлинна енергия, както и включените в цената на
претендираната топлинна енергия компоненти.
Налице е константна съдебна практика, в
противен смисъл, а именно:
-
Решение № 504 от 26.07.2010 година по гр.д. № 420/2009 г., ІV г.о.,
постановено в производство по чл. 290
ГПК.
-
Определение № 623
от 15.07.2010 г. по ч.т.д.№ 419/2010г., І т.о., постановено в производство по
чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
-
Определение № 118
от 11.02.2010 г. по ч.т.д.№ 909/2009г., ІІ т.о., постановено в производство по
чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
-
Определение № 331 от 05.05. 2010 г. по
ч.т.д.№ 215/2010г. ,ІІ т.о., постановено в
производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
-
Определение № 141
от 05.03.2009 г. по ч.т.д.№ 94/2009г.,
ІІ т.о., постановено в производство по чл. 274 ал. 2 ГПК.
-
Определение № 420 от 25.06.2009 г. ч.т.д.№ 409/2009г.,
ІІ т.о., постановено в производство по чл.274, ал.3 ГПК.
-
Определение № 756 от 30.12.2009 г.
ч.т.д.№ 471/2008 г., ІІ т.о., постановено в производство по чл. 274, ал. 3, т.2
ГПК.
-
Определение № 139
от 05.03.2009 г. ч.т.д.№ 41/2009 г., ІІ т.о., постановено в производство по чл.
274, ал. 3, т.1 ГПК.
-
Решение № 164 от 03.01.2014 г. по в.
гр. дело № 359/
-
Решение № 171 от 15.01.2014 г. по
в. гр. дело № 362/
Според чл.5 от Наредба за
регулиране на цените на топлинната енергия /отм., действала към процесния
период/ : "счетоводството на
енергийните предприятия се осъществява и финансовите отчети се съставят е съответствие с изискванията на Закона за
счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. За целите на регулирането енергийните
предприятия водят счетоводна отчетност съгласно изискванията на чл.37 ЗЕ".
Вж. и Решение № 7/16.02.2011г. по в.гр.дело №168/
Въз основа на така
установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен
иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на
претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при
условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидни
облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор,
обстоятелството, че се явява изправна страна по договора. При установяване на
посочените обстоятелства ответника носи тежестта да докаже точното в
количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за извършено
плащане.
Досежно
топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, Наредба №16-334/06.04.2007 г. и
Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”
ЕАД. В случая общите условия са публикувани във в.”Дневник” от 09.11.2005 г. и
във в.”Екип 7” на същата дата и в 30-дневен срок от публикуването влизат в сила
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. След като
ответникът не е възразил срещу тези условия, той мълчаливо се е съгласил със
същите.
Ищецът, със събраните по делото
доказателства установи съществуване на вземането, за
което е издадена заповедта за изпълнение, а именно: наличието на облигационна
връзка с ответника, в изпълнение на която ищцовото дружество е доставило до
сградата, в която се намира апартамента на ответника, твърдяното количество
топлоенергия през процесния период, срещу което има парично вземане от
ответника.
При така
изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че между страните са
налице облигационни правоотношения във връзка с продажба на топлинна енергия,
по силата на които ответникът се явява потребител на топлинна енергия и като
такъв дължи заплащане на същата. В този смисъл вж. и Решение № 164 от 03.01.2014 г. по в.
гр. дело № 359 по описа за
Стойността на главницата
за топлина енергия се явява в размер на 397.11
лв., а размера на мораторната лихва от 88.65
лв.
Както се посочи,
по- горе ответникът дължи 2/3 от цитираните, суми, тъй като той и съпругата му
общо са съсобственици на 2/3 ид.ч. от процесния имот. Така иска се явява
основателен за главница в размер на 264.74
лв., а досежно мораторната лихва иска е основателен за размера от 59.10 лв. За разликата до
претендираните размери исковите претенции следва да се отхвърлят като
неоснователни. Сумата по иска за главницата следва да се присъди ведно със
законната лихва, считано от 23.05.2013г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Ищецът е направил в настоящото производство, разноски
в общ размер на 725 лв., от което 75 лв. държавна такса, 100 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение и 550 лв. за възнаграждение на вещите лица.
С оглед изхода от спора, на ищеца следва да се
присъдят разноски за настоящото производство в размер на 441.41 лв., като за
разликата до претендирания размер от 725 лв. искането за разноски следва да се
отхвърли като неоснователно на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати
на ищеца за разноски по заповедното производство сумата от 15.22 лв. за
заплатената държавна такса, съразмерно уважената част от исковите претенции,
като за разликата до претендирания размер от 25 лв., искането на заявителя,
настоящ ищец, следва да се отхвърли като неоснователно.
Ответникът е направил в настоящото производство,
разноски в общ размер на 450 лв, от които 200 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение/л. 26 на гърба/ и 250 лв.
за заплатено възнаграждение на вещите лица /л. 45/. В списъка по чл. 80 ГПК
/л.189/ ответникът сочи, че е заплатил възнаграждение за вещи лица в размер на
290 лв., но в действително същото е в размер на 250 лв., видно от приложения
касов документ /л.45/.
С оглед изхода от спора, на ответника следва да се
присъдят разноски за настоящото производство в размер на 176.02 лв., като за
разликата до претендирания размер от 490 лв. искането за разноски следва да се
отхвърли като неоснователно на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Д.Р. С., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ищеца “Топлофикация Разград”
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано
от управителя М. Н. К., следните суми, за които е издадена Заповед № 1379 от
28.05.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
830/2013г. по описа на Районен съд – Разград:
-
сумата 264.74
/двеста шестдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки/ - стойност
на непогасени задължения за
заплащане топлинна енергия отдадена на сградната инсталация за периода от 18.10.2011г.
до 25.06.2012г., за адрес: гр. Р***, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на Заявлението - 23.05.2013
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
претендирания размер от 463.45 лв., като неоснователен,
-
сумата 59.10 лв. / петдесет и девет лева и десет
стотинки/ - мораторна лихва върху
горепосочената главница, за периода от 01.12.2011
г. до 23.05.2013 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до сумата от 68,44
лв., като неоснователен,
-
сумата 15.22 лв. /петнадесет лева и двадесет и две
стотинки/ - разноски за заплатена държавна такса в заповедното
производство, съразмерно с уважената част от исковите претенции, като ОТХВЪРЛЯ
искането за присъждане на разноски за разликата до 25.00 лв., като
неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК,
-
сумата 441.41 лв. /четиристотин
четиридесет и един лева и четиридесет и една стотинки - деловодни разноски в исковото
производство съразмерно с уважената част
от исковите претенции, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски за
разликата до 725 лв., като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА “Топлофикация Разград”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано
от управителя М. Н. К., да заплати на Д.Р. С., ЕГН **********,***
СУМАТА
от 176.02 лв. /сто седемдесет и шест лева и две стотинки/, представляваща деловодни
разноски в настоящото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковите
претенции, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски за разликата до пълния
размер на претендираната сума от 490 лв. като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис
от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
След влизане в сила на решението, заверен препис от
същото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. № 830/2013 г. по описа на Районен съд – Разград.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: