В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На първи октомври две хиляди и четириандесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1020 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.89 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от ПГ по ветеринарна медицина и земеделие “Александър Стамболийски”, гр.Лозница, с която е предявен иск срещу ЕТ “Д-д. Й.” със седалище с.Ловско, общ.Лозница за предаване на навес - едноетажна метална конструкция със застроена площ от 806 кв.м., построена в държавен таран с площ от 25 000 кв.м. Твърди, че с договор за сътрудничество и съвместна дейност между страните ищецът е предоставил на ответника ползването на две сгради – публична държавна собственост срещу задължението за заплащане на парична помощ на учебното заведение в размер на 2 060,00 евро за срок до 30.06.2015 г. Сочи, че със заповед №РД41-3 от 24.03.2014 г. Министърът на земеделието и храните е предоставил на Опитна станция по земеделие гр.Лозница правото на управление върху навеса – метална конструкция, като се изключи от баланса на ищцовото учебно заведение, поради което с писмо от 03.04.2014г. уведомил ответника, че прекратява договора досежно този обект и го поканил да освободи сградата и да му я предаде. Ответникът отказал да предаде недвижимия имот. на обстоятелството, че ответникът продължава да ползва имота.

Ответникът счита иска за неоснователен. Счита, че договорът между сраните е такъв за наем на недвижими имоти. Твърди, че е заплатил уговорената наемна цена от 2060 евро за 2014 г. и изпълнява задълженията си по договора. Счита, че не е настъпило нито едно от прекратителните условия, уговорени в договора. Счита, че е налице правоприемство на страната на наедомателя и следва да се приложат съответните разпоредби на ЗЗД.

Третото лице ДП”Опитна Станция по земеделие” гр.Лозница счита иска за допустим и основателен, предвид предоставянето им на актива за ползване и управление.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата на страните и ги обсъди, намира за установено от фактическа страна следното: С договор за сътрудничество и съвместна дейност № 02/02.07.2012 г. ищецът ПГ по ВМЗ “Ал.Стамболийски” гр.Лозница и ответника “Д. – Д. Й” са приели да осъществяват сътрудничество и съвместна дейност в областта на отглеждането на зърнени, технически и маслено-етерични култури. Конкретно страните са договорили ответникът да предоставя на ищеца собствената си селскостопанска техника за осъществяване на обучение по учебна и производствена практика и да подпомогне дейността на училището с помощ в размер на 412 евро на датата на сключване на договора, 1648 евро до 02.07.2013 г., 2060 евро до 02.07.2014 г. и 2060 евро до 30.06.2015 г. Ищецът съответно се е задълил по договора да предостави достъп, престой и паркиране на техника и работници на ответника в стопанския двор на училището през задния портал, както и достъп до навес – едноетажна метална конструкция със застроена площ 806 кв.м., намиращ се на ул.”Д” №**, западен портал, до учебна работилница – само едноетажно тяло със застроена площ 150 кв.м., намиращо се на ул.”Д”, №**, западен портал. Целта на достъпа според чл.2.3 от договора е кратковременно съхраняване на материални активи, които ще се използват в съвместната дейност при необходимост. Срокът на договора е уговорен до 30.06.2015 г. В чл.6 са уговорени хипотези на предсрочно прекратяване на догвора – продължително и трайно неизпълнение на задълженията, прекратяване дейността на една от страните и взаимно съгласие. В чл.8 страните изрично са посочили, че за всички неуредени с този договор въпроси се прилага законодателството на Република България.

Със заповед №РД41-3/24.03.2014 г. на Министъра на земеделието и храните е предоставено на Опитна станция по земеделие Лозница правото на управление върху навес – едноетажна метална конструкция със ЗП 806 кв.м. и склад – едноетажна метална конструкция със ЗП 220 кв.м. Във връзка с тази заповед ищецът е изпратил на ответника писмо, с което е заявил, че прекратява договора за сътрудничество и съвместна дейност и го е поканил да освободи ползвания имот в 25 дневен срок. Писмото е от 03.04.2014 г. В отговор на същото ответникът заявявил писмено, че ще продължи да изпълнява финансовите си ангажименти по договора на новия стопанисващ навеса.

Процесния навес от 806 кв.м. е посочен в акт №227 като публична държавна собственост. По отношение на него, както и на останалите сгради, построени в държавен терен от 25 000 кв.м. в гр.Лозница, кв.29, пл.І права за управление според акто за държавна собственост са предоставени на Министерство на земеделието и горите и на Техникум по механизация на селското стопанство “Ал.Стамболийски” гр.Лозница.

При така установената фактическа обстановка, Съдът счита, че предявеният иск за предаване владението на навес – метална конструкция със застроена площ 806 кв.м. е основателен и доказан.

Разпоредбата на чл.89 от ЗЗД предвижда разваляне по право на договори, по които е невъзможно изпълнението на задължението на едната страна. Тук законодателят е имал предвид както фактическа невъзможност /когато вещта е погинала/ , така и правна невъзможност /когато вещта е извън гражданския оборот, със сменен статут по причини, независещи от страната по договора и др./. В случая навесът е публична държавна собственост и по реда на чл.14 от Закона за държавната собственост управлението на същата е предоставено на Министерството на земеделието и храните. Към датата на сключване на договора това управление е било предоставено на основание чл.15 от Закона за държавната собственост на ищеца ПГ по ВМЗ, но със заповедта от 24.03.2014 г. същото е предоставено на Опитна станция по земеделие Лозница. Следователно за ищецът е възникнала правна невъзможност да предостави достъп до процесния навес, каквото задължение е поел с договора за сътрудничество и съвместна дейност. Тъй като това не е единствената уговорена престация, договорът не е развален по право, но ищецът е освободен от това задължение. Преценявайки важността на тази престация, ищецът е предложил на ответника да прекратят договора, за да се избегне евентуален съдебен процес с правно основание чл.89, изр. 2 от ГПК. След като ответникът не е съгласен договорът да бъде прекратен, същият следва да продължи своето действие досежно останалите клаузи, но не и досежно ползването на навеса, по отношение на който ищецът вече няма право на управление.

Отношенията между страните по делото не са такива по договор за наем, поради което не се прилага чл.237 от ЗЗД.

Ето защо ответникът следва да предане на ищеца процесния навес, за да може последният да го предаде по съответния ред на Опитна станция по земеделие Лозница, на която същият е предоставен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените от същия разноски по делото в размер на 161,16 лв. държавна такса и 240 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЕТ “Д – Д. Й”, ЕИК ***** със седалище с.Л***** ДА ПРЕДАДЕ на ПГ по ветеринарна медицина и земеделие “Александър Стамболийски”, гр.Лозница, ЕИК *** с административен адрес ул.”Дружба”, №31 навес – едноетажна метална конструкция със застроена площ 806 кв.м. /осемстотин и шест квадратни метра/ , построен върху държавен терен от 25 000 кв.м., представляващ пл.І в кв. 29 по плана на гр.Лозница с административен адрес на навеса ул.”Дружба” ,№31.

ОСЪЖДА ЕТ “Д. – Д. Й”, ЕИК **** със седалище с.Л*** ДА ЗАПЛАТИ на ПГ по ветеринарна медицина и земеделие “Александър Стамболийски”, гр.Лозница, ЕИК *** с административен адрес ул.”Дружба”, №31 сумата 401,16 лв. /четиристотин и един лева и шестнадесет стотинки/ разноски по делото.

Решението е постановено с участието на трета подпомагаща страна – Опитна станция по земеделие гр.Лозница с административен адрес гр.Лозница, ул.”Дружба” №37.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: