В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На тридесети септември две хиляди и четиринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: Светлана Чолакова

секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1238 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба от Н.Я.Я. срещу А.И.И., с която са предявени обективно съединени искове, за заплащане на сумата 4000 лв. неизплатена заемна сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, сумата 1230,69лв. обезщетение за забава за периода от 14.07.2011г. до 14.07.2014г. Иска и разноски. Сочи, че на 29.05.2009г. предоставил в заем на ответника процесната сума, която му предал лично, като ответникът съставил и подписал декларация, с уговорен срок за връщане – 31.07.2009г. След падежа многократно е провеждал разговори с ответника, който потвърждавал, че ще я върне, а в последните месеци, не вдигал телефон и се укривал. В с.з. е изменен размерът на претенциите които са намалени, а именно 3000лв. за главния и 923,02лв. за акцесорния иск за период от 14.07.2011г. до 14.07.2014г..

Ответникът депозира отговор, не отрича че е получил сумата от ищеца, като твърди, че върнал 2000лв. на две различни вноски от по 1000лв. всяка, първата по банкова сметка ***, а втората дал на съпругата на ищеца. Иска гласни доказателства, както и справка от банка ДСК.

Предявеният иск е с правно основание чл.240 от ЗЗД, като се претендира връщане на предоставена в заем сума пари.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.05.2009г. ищецът дал сума в размер на 4000лв. на ответника, с когото били познати. Ответникът съставил и подписал декларация от същата дата, в която била вписана и сумата. Ответникът признава, че е получил сумата, но твърди, че дължи 2000лв., като останалите 2000лв. изплатил на два пъти, един път 1000лв. превел по банкова сметка ***, а останалите хиляда лева дал на съпругата на последния. Ищецът признава, че е получил по банков път 1000лв. За второто твърдяно плащане от ответника не са представени доказателства

Предвид изложеното от фактическа страна, от правна, съдът намира, че претенциите са доказани. В производството по осъдителен иск върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства, а по делото не е спорно това обстоятелство. Ответната страна, не оспорва предоставената заемна сума, нито приложения писмен документ, което ангажира отговорността на заемополучателя с задължението, което е поел. Установи се, че ответникът е заплатил 1000лв. на ищецът, което бе признато от последния, като за остатъка от 3000лв. не бяха представени от ответника, в чиято тежест е това обстоятелство, допустими доказателства, поради което искът следва да бъде уважен в предявения/изменен/ размер.

С оглед основателността на главния иск, основателен и доказан е и акцесорния иск, за заплащане мораторна лихва, същият е изпаднал в забава, тъй като не е върнал заемната сума, като претенцията в размер на 923,02лв. за периода от 14.07.2011г. до 14.07.2014г. е доказана, като не оспорена от ответника.

На основание чл.78 ал.1от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по делото за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 610лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА А.И.И., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Я.Я., ЕГН********** сумата 3000 лв./три хиляди лева/, представляваща незаплатена заемна сума по договор за паричен заем от 29.05.2009г., ведно със законната лихва считано от 15.07.2014г. до окончателното и изплащане, както и сумата 923,02лв. /деветстотин двадесет и три лева и две стотинки/ обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 14.07.2011г. до 14.07.2014г., както и сумата 610лв. /шестотин и десет лева/ за разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: