В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и осми октомври две хиляди и четиринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: Светлана Чолакова

секретар Д.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1455 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба от Е.Е.А. срещу С.И.С., с която е предявен иск, за заплащане на сумата от 5000 лв., явяваща се дадена в заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Иска и разноски. Сочи се, че на 05.07.2013г. предоставила в заем на ответника процесната сума, която следвало да върне в срок до един месец – до 05.08.2013г., като ответникът подписал разписка, но след указания срок не върнал парите. Депозирала нотариална покана от 10.03.2014г., връчена на същата дата, като до настоящия момент сумата не била възстановена от ответника. Прилага разписка, нотариална покана.

Ответникът депозира отговор, оспорва претенцията, твърди, че не е вземал парите от ищцата. На 31.05.2014г. се върнал от чужбина и разбрал, че е получил нотариална покана от ищцата. Сочи, че през м. август 2013г. ищцата предложила да му изготви документи за регистрация на фирма, за което се съгласил, отишъл при нея и подписал поднесените му документи необходими за регистрирането, подписал документите без да се запознае с тях, на доверие. Подал жалба по РП Разград срещу ищцата.

Предявеният иск е с правно основание чл.240 от ЗЗД, като се претендира връщане на предоставена в заем сума пари.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.07.2013г. ищецът дал сума в размер на 5000лв. на ответника, с когото били познати. Ответникът се подписал на разписка от същата дата, в която било вписано, че получава от ищцата сумата от 5000лв. По искане на ищеца са разпитани като свидетели Х. Д. Х.и С. И. К.. Св. Х. сочи, че в началото на месец юли 2013г. отишла при ищцата да обядват, когато ответникът се обадил по телефона и я молел за заем, но ищцата не се съгласила. Преди двете да излязат за обяд дошъл ответникът и продължил да моли ищцата да му услужи с 5000лв. Тя се съгласила, отишла до дома си и ги донесла, предала му ги и написала разписка, на която той се подписал, след като си написал и трите имена. Обещал до няколко месеца да ги върне, след което ищцата започнала да му звъни, а ответникът казвал, че все още нямал пари, които баща му трябвало да прати от чужбина. Св.К.сочи, че имала среща с ищцата в кантората и при влизането си, станала свидетел на предаването на сумата на ответника. Ищцата му дала документ и му казала да се подпише, не се заслушала в разговора им. След това ищцата и казала, че парите са дадени като заем, които ответникът трябвало да върне по най-бързия начин. Съдът няма причина да не кредитира показанията на тези свидетели, като логични последователни, незаинтересовани, непротиворечиви както помежду си, така и с останалите писмени доказателства – разписка, поради което е недоказано възражението на ответника в отговора, че не е получавал от ищцата сумата от 5000лв. като заем.

От приложената преписка №788/14г. на РРП се установява, че по жалба на ответникът срещу ищцата била образувана проверка за извършено документно престъпление, съгласно резултата от която РРП отказала да образува наказателно производство срещу ищцата.

Предвид изложеното от фактическа страна, от правна, съдът намира, че претенцията е доказана. В производството по този осъдителен иск върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства. В случая съдът намира, че това е безспорно предвид събраните доказателства. От приложената разписка се установява, че ответникът е получил от ищцата сумата от 5000лв., които според показанията на свидетелите са му били дадени като заем. Съгласно чл.180 от ГПК, частните документи подписани от лицата, които са ги издали, представляват доказателство, че изявленията които се съдържат в тях са направени от тези лица. В случая не е оспорена истинността на приложената разписка, тъй като ответникът не твърди, че не я е подписвал, поради което същата представлява доказателство за предаване на процесната сума на ответника на 05.07.2013г. В този смисъл са и показанията на разпитаните свидетели, като същите установяват, че парите са дадени като заем на ответника, който е следвало да ги върне както се уговорили до няколко месеца, а освен това исковата молба представлява искане за връщане на парите. Не се установява, тази сума да е върната на ищцата, поради което съдът приема, че претенцията е основателна и доказана. С оглед основателността на главния иск, основателно е искането за заплащане на законната лихва, както е поискано от ищеца от подаването на исковата молба.

На основание чл.78 ал.1от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по делото за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Е.А., ЕГН********** *** сумата 5000 лв./пет хиляди лева/, представляваща дадена в заем сума, ведно със законната лихва считано от 25.08.2014г. до окончателното и изплащане, както и сумата 500лв. /петстотин лева/ за разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: