В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на тринадесети октомври, две хиляди и четиринадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Д.Д.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 260 по описа за 2014 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е предявен на основание чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 и сл. от ЗЗД. Цена на иска 20 000 лева.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати исковата сума като обезщетение за причинени му неимуществени вреди в резултат отказа на Прокуратурата на РБ чрез прокурорите работещи в РП-Разград, ОП-Разград и АП-Варна, издали постановления за отказ да образуват досъдебно производство срещу Т. К. Д., свидетел по нохд.№439/2006г. на РОС, по което той е осъден на доживотен затвор заради неверни, според него, твърдения и клевети на свидетеля. Претендира и законна лихва върху търсената сума, считано от 19.10.2009г. до окончателното плащане. Твърди в ИМ, че в резултат „действията и бездействията на прокурорите, които не са изпълнили вменените им от закона права и задължения” той е лишен от правосъдие и по този начин са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, несигурност, психическо разстройство и тежък психически дискомфорт.

Ответникът-Прукуратурата на РБ, в писмения си отговор, заявява, че иска е недопустим и неоснователен и настоява за отхвърлянето му. Претендира за възнаграждение по чл.78 ал.8 от ГПК.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: С влязла в сила присъда по нохд.№439/2006г. по описа на РОС ищецът е осъден на доживотен затвор за извършено убийство на А. М. и в момента изтърпява наложеното наказание в затвора Белене. Според ищецът, той е признат за виновен заради „неистински твърдения и клевети” на разпитания като свидетел по наказателното дело Т. Д., който тогава е ръководел оперативно –издирвателните действия и е манипулирал и гласните и веществени доказателства”. Заради това с жалба изх.№1355/2009г. на ОЗ-Белене той е сезирал РП-Разград, настоявайки да се образува наказателно производство срещу Т. Д. за от него извършено престъпление.

С постановление от 19.10.2009г. на РП-Разград, постановление от 17.11.2009г. на ОП-Разград и постановление от 12.01.2010г. на АП-Варна е отказано образуването на досъдебно производство срещу Т. К. Д.

Твърди се в исковата молба, че в резултат постановените откази за образуване на досъдебно производство срещу Т.К.Д., ищецът е претърпял неимуществени вреди, чиято обезвреда претендира в настоящото производство.

На два пъти, чрез определение от 18.06.2014г. и с определение от 02.09.2014г., съдът е указал и е дал възможност на ищеца да посочи и представи доказателства, че прокурорите постановили посочените определения, отказвайки образуване на досъдебно производство срещу Т.Д. са извършили умишлено престъпление от общ характер, установено с влязъл в сила съдебен акт. В проведеното съдебно заседание ищецът не посочи и не представи доказателства в това направление. Напротив, продължи да твърди, че има достатъчно доказателства за извършено престъпление от Т.Д., съдържащи се в нохд.№439/2006г. на РОС и поиска спиране на настоящото гражданското дело на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК, но не заради наличие на факти и обстоятелства, сочещи за извършено престъпно деяние от прокурорите, а за извършено такова от лицето Т.Д. и именно заради това искането му бе оставено без уважение.

Пред вид така възприетата фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли. Търси се обезвреда на неимуществени вреди, причинени от прокурорите, работещи в системата на ответника, от техни служебни действия и постановени от тях актове. Съгласно чл.132 от Конституцията на РБ, прокурорите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното от тях е умишлено престъпление от общ характер. Доказателства за извършено умишлено престъпление от общ характер, установено с влязъл в сила съдебен акт, спрямо прокурорите постановили отказ за образуване на досъдебно производство срещу соченото от ищеца лице по делото не се посочиха и събраха. В настоящото исково производство, тежест да докаже това обстоятелство носи ищецът-искът е по реда на чл.49 от ЗЗД.

От друга страна, вярно че съгласно чл.137 от Закона за съдебната власт „Прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София”, но пред вид посочената разпоредба на Конституцията на РБ и пред вид липсата на доказателства за извършено от прокурорите престъпление от общ характер, не следва и не може да се ангажира отговорността на техния работодател по смисъла на чл.49 от ЗЗД.

Явно е, че в случая, не са налице предпоставки на исковете за непозволено увреждане-общи и специфични, и предявения иск е неоснователен и недоказан.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Я.П. с ЕГН-********** с адрес *** ЗПС против Прокуратурата на РБ иск по чл.49 във връзка с чл.45 и сл.от ЗЗД в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, ведно със законна лихва от 19.10.2009г. до окончателното плащане, като неоснователен и недоказан.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: